До малкото градче Чърчил нейде на север из необятната Канада няма дори пътища. Мястото, на брега на залива Хъдсън, е достъпно с влак или самолет, и хиляди хора се стичат там всяка година. Защото Чърчил има славата на световната столица на полярните мечки.
През есента там човек може да иде на тур в околностите, за да види едно от най-величествените и опасни създания на планетата. А районът около градчето в провинция Манитоба е сред най-южните в света, докъдето има бели мечки. Те ловят тюлени в залива Хъдсън, но когато през топлите месеци ледът се стопи се събират край брега. Понякога дори скитат край града.
"Това всъщност е доста често срещано", обяснява пред "Си Ен Ен" фотографът Карлос Осорио.
Дотолкова, че местните отдавна не се впечатляват да видят мечка на ъгъла на улицата. И тъй като среща, която може да е потенциално изключително опасна, може да се случи по всяко време, местните хора имат специален протокол, който следват, за да няма пострадали.
Градът има "мечи патрул", който наблюдава района. На разположение е денонощна гореща линия, на която хората могат да докладват, ако видят мечка. Започнали са и тестове на нова радарна система за ранно засичане на мечки - "медар", която да предупреждава, ако животно наближава града.
Защото това са едни от най-свирепите и непредвидими животни на света, както и едни от най-могъщите. Освен това, когато пътят им минава през Чърчил, са и доста гладни - в края на топлия сезон, преди новия лед и възможността за лов на тюлени и след цяло лято на запаси от зимата.
Въпреки това в Чърчил твърдят, че нападенията са рядкост, а последното е било през 2013 г. Последният фатален инцидент пък е бил през 80-те години на миналия век.
За съжаление, в другата "столица" на тези животни - норвежкият архипелаг Свалбард, известен с това, че там живеят повече полярни мечки, отколкото хора, последният фатален случай е от лятото на 2020 година.
Тогава мечка нападна изследователски лагер близо до столицата Лонгиърбюен и уби един човек, а преди това е потрошила и няколко хижи. Животното също се наложи да бъде убито.
През 2011 г., пак в Свалбард, мечка уби британски студент и рани други четирима членове на полярна експедиция. Макар това да изглежда като сравнително чести атаки, за последните 50 години фаталните инциденти на острова са само пет.
Белите мечки са защитен вид в Свалбард, но убийството им е допустимо при самоотбрана. Местните освен това трябва да носят оръжие, когато са извън поселищата, а на туристите е забранено да излизат от града без местен, който е обучен как да реагира при поява на мечка.
В Чърчил живеят около 900 души, но редките атаки се дължат и на това, че хората знаят как да се пазят от мечките и какво да правят, когато срещнат хищника. И са нащрек постоянно.
Например в града е прието никой да не заключва колата си - в случай, че човек трябва бързо да се скрие от мечка. Никой не излиза сам - или трябва да е с превозно средство, или с някой друг, или поне да има нещо, с което да изплаши мечка, ако тя се появи. Дори и това да е огнестрелно оръжие, с него се стреля във въздуха, а тези, които нямат разрешително, носят "мечи пищялки", които издават силен шум и произвеждат пламък, за да уплашат животното.
Това е и първото нещо, което ще направи мечият патрул, ако види хищника в близост или на път за града. Ако това не я накара да се оттегли, се използват гумени куршуми или дори пушка за пейнтбол.
Ако и това не свърши работа следва жива стръв, с която да хванат мечката, или прострелване с упойка. Когато патрулът я залови, я карат в "мечия затвор" - мястото за задържане на полярни мечки. То всъщност е стар самолетен хангар и там се проверява здравословното състояние на животното и се слага проследяващ чип, преди мечката да бъде върната в природата.
"Мечият" сезон е в разгара си през октомври и ноември - преди заливът Хъдсън да замръзне. Тогава животните започват миграцията си на север и се събират по бреговете на залива. Заради климатичните промени обаче, в последните години сезонът е все по-дълъг - ледът започва да се топи по-рано през пролетта и да се образува по-късно през есента и зимата. Така мечките са на сушата по-дълго.
Бизнесът и туристите обаче още не са се настроили - магазините и туровете спират, въпреки че тази година мечките са си били още наоколо поради липсата на лед.
Това може да е добре за местния бизнес и за смелчаците, които биха отишли на края на света, за да видят това величествено животно, но не и за самите мечки. По-кратък леден сезон означава по-малко време за лов на тюлени и съответно - за натрупване на мазнини за оцеляване през топлите месеци, когато храната далеч не е толкова изобилна.
Според организацията за опазване на полярните мечки Polar Bears International ефектът върху популациите е драматичен. В сравнение с 80-те години на миналия век ловният сезон за животните се е скъсил с между 3 и 5 седмици, а броят на мечките е намалял с 30 на сто. Проучвания показват и че мечките вече са по-малки от преди.
Срещите с хора в Чърчил пък са по-чести - от 30 сигнала за мечка в близост преди 40-тина години, сега те са по 250 на сезон.
Именно липсата на храна води опасните животни по-близо до хората - засега най-шумният случай беше в градче на архипелага Нова земя в Русия, в което преди няколко години се настаниха 50 мечки, които спокойно ходеха по улиците, ровеха в боклука и дори влизаха в домовете или блоковете на хората. Накрая бяха упоени и преместени от армията.
В Свалбард пък проблемът е двоен - топенето на ледовете кара мечките да слизат по-близо до хората, но и хората стават повече - преди пандемията мястото стана доста популярно за арктически туризъм, освен това там се провеждат все повече научноизследователски експедиции. И едва ли нападенията ще спрат.
