Сякаш безкрайна зеленина, която свършва в скалистите морски брегове, човек може да се разхожда с километри, без да срещне жива душа по северните острови на Шотландия. Това е една красива земя, която сякаш е създадена за социална изолация, със или без коронавирус.
Докато континентална Европа още се суетеше в хаос как да постъпи с новия вирус, малките области около бреговете на Шотландия действаха бързо и наложиха сериозна изолация. Фериботите бяха спрени, полетите също, като допускани бяха само онези, които живеят на островите, при това с наложена задължителна карантина.
Сега там спокойно може да се каже, че COVID-19 почти няма, нови случаи не са регистрирани от седмици. Затова и според някои, включително британското правителство в Лондон, е време за първи предпазливите крачки към отваряне отново на островите.
Министър Майкъл Гоув дори предположи, че отдалечените шотландски островни общности могат да направят някои първи крачки, преди останалата част на страната, които да покажат на останалата страна какво работи и какво би предизвикало по-скоро лоши последствия.
За мнозина тази идея има своята логика. Предвид специфичното си географско положение северните острови са добре подготвени за ускорено връщане към относителната нормалност, смятат някои експерти. Проверката върху по-малките затворени общности, които имат такъв чисто географски контрол върху това кой влиза на островите, ще позволи да се проверят някои теории на експертите и да се отхвърлят други.
"Островите попадат в тази специална категория, тъй като те могат да контролират внасянето на вируса [на територията си] и междувременно имаха много малко регистрирани случаи на COVID-19. Те може да са единствените, които да излизат от блокадата за още доста време напред", коментира професор Хю Пенингтън, водещ британски микробиолог.
Според него всъщност някои крайъгълни камъни от обществения живот на островите могат да се възобновят незабавно - включително отварянето на училища, църкви и ресторанти, стига да са съчетани с ефективен режим на тестване.
И все пак местните не са съвсем щастливи от тази идея. Нещо повече - изказването на Гоув дори предизвика някои доста остри реакции, като хората от островите дадоха да се разбере, че подобно отношение е повече - да бъдат опитни зайчета на Великобритания за излизането от блокадата.
"Нямаме интерес да бъдем тестови обекти", казва Роди Макей, лидер на Съвета на Западните острови в Шотландия. "Някой от Юга казва: "Дайте да тестваме тези острови на север, защото там се справят толкова добре"... това веднага даде съпротива сред хората."
Макар той самият да твърди, че би се радвал да види премахнати някои ограничения над Западните острови, скрининговите програми за COVID-19 там все още не са готови, поне не достатъчно готови, за да се пуснат хора от останалата част на Великобритания да дойдат на острова.
Затова и Макей смята, че към момента това не трябва да се допуска, докато не бъде сигурно, че островите разполагат със система за бързо диагностициране, която може да провежда по поне 250 теста на ден. Само така, според него, местните власти биха имали реален контрол над ситуацията.
Реално има и причина за неговата предпазливост - в местните общности средната възраст е далеч по-висока от останалите части на страната.
На островите един от четирима жители е над 65 години, а след като в началото на май шест души от един дом за стари хора на остров Скай починаха от коронавируса тези притеснения допълнително се засилват.
Те обаче се изправят срещу един друг проблем. Икономиката на Западните острови изключително много зависи от туризма, като ефектът на външните посетители върху местния БВП е непропорционално висок. А коронавирусът имаше опустошаващ ефект върху бранша.
За 65-годишния Алън Греъм, съдържател на хотел на остров Южен Уист, по принцип края на пролетта е за него е най-натовареното време на годината. Сега обаче хотелът му е почти изцяло празен.
"Имаме 1-2 работници на първа линия като гости и това е. Една шепа народ за последните няколко седмици", обяснява той.
Затова и за него вдигането на блокадата дава надежда, че бизнесът му ще оцелее, надявайки се че системите за тестване ще работят достатъчно добре, без да застрашават здравето на местните.
Той все пак разбира притесненията на съседите си, които не споделят оптимистичните му виждания за отварянето на островите. Мнозина все още се притесняват от идеята да са площадка за експерименти за останалата част от държавата, когато става въпрос личното здраве и сигурност на живеещите там.
"Много хора, които не са в туристическия бизнес, просто обикновени хора, ги чувам да казват: "Не, не искаме да бъдем използвани за опитни зайчета, не искаме да влизат тук други хора", коментира още Греъм.
Той е готов и на компромис. По думите му и без това евентуално отваряне на островите към останалата част на Великобритания едва ли ще доведе потоци от туристи. Дори когато туризмът започне да се възстановява, хотелът ще работи с половината си капацитет в името на социалната дистанция. За сметка на това обаче възможността той самият да отвори бара към хотела може да му осигури клиентела и така жизненоважните финансови постъпления.
Проф. Пенингтън е съгласен, че дори само частично отваряне може да помогне на учените да направят някои изводи за това какво може да сработи, и какво не при вдигането на блокадата на цяла Великобритания.
Той смята, че това може да стане много по-лесно, ако местните власти положат усилия да успокоят гражданите като направят разяснителна кампания за това на какво ниво е системата за тестове, доколко работи и дали ще дава грешки. Така те много по-лесно биха се съгласили поне за частично вдигане на мерките за блокада.
Но както за противниците, така и за привържениците на идеята за отварянето на шотландските острови, предстоят странни времена и нещо, което може да се определи само като хронична несигурност.
"Не знам какво ни предстои. Наистина никой не може да си представи", горчиво коментира Алън Греъм.
