Само преди няколко години Хуей Ка Ян беше символ на китайското икономическо чудо. Днес е лице на един от най-големите корпоративни сривове в света.
По-рано тази седмица основателят на China Evergrande Group се призна за виновен по дело за измама при набиране на средства и подкупи, което бележи едно от най-големите падения в световния бизнес за последното десетилетие.
Делото срещу Хуей започва повече от четири години след огромния трус на китайския имотен пазар, при който светът започна да осъзнава колко дълбока всъщност е кризата в най-задлъжнялата компания в глобален мащаб.
А задълженията ѝ не са просто големи - те надхвърлят 300 милиарда долара, сума, сравнима с икономиката на цяла държава.
Историята на Хуей изглежда като класически сценарий за "самосъздал се милиардер". Роден в бедно семейство в провинция Хънан и отгледан от баба си, той изгражда състоянието си от нулата.
През 2017 г. достига върха - най-богатият човек в Азия с богатство от над 45 милиарда долара.
Само няколко години по-късно състоянието му се стопява до около 3 милиарда.
Вътре в компанията той е известен като работохолик с високи изисквания към всички около себе си. А извън нея - като човек, който не се страхува да влиза в нови сфери, от недвижими имоти до електромобили и футбол.
Хуей не е изолиран играч. Той е част от тесен кръг бизнес елит в Хонконг, където се движи сред влиятелни инвеститори и участва в неформални мрежи като т.нар. "покер клуб" - средище, в което се договарят сделки за милиарди.
Точно тези връзки помагат на Evergrande да премине през трудни моменти в миналото, включително финансовата криза от 2008 г. Но този път дори те не са достатъчни.
Към 2021 г. той вече се ползва с доверието на властите в Пекин и е сред бизнес елита на страната. Когато през юли същата година говори по време на честванията на Китайската комунистическа партия, той говори публично за "намаляване на дълга" - първи ясен сигнал, че нещо в модела започва да се пропуква.
Само че мащабът на проблема се оказва много по-голям.
Evergrande е изградена върху проста, но рискова формула - агресивно изкупуване на земя с кредити и продажба на жилища на ниски маржове, но в огромни обеми. Тази стратегия работи години наред и превръща компанията в гигант с продажби за над 100 милиарда долара годишно.
Но когато достъпът до финансиране се затяга, цялата конструкция започва да се срутва като къща от карти. А с нея потъва и голяма част от сектора на недвижимите имоти в страната.
Той е сигнал за по-дълбок проблем в китайската икономика.
Години наред секторът растеше благодарение на лесен достъп до кредит и непрекъснато търсене. Когато регулаторите започват да ограничават дълга, много компании се оказаха в същата позиция като Evergrande - силно задлъжнели и дълбоко уязвими.
В този смисъл Хуей е не само архитект на собственото си падение, но и лице на цял модел на развитие, който вече не работи.
Днес Evergrande е в ликвидация, а съдбата на милиони купувачи, инвеститори и партньори остава белязана от нейния срив.
Признанието на Хуей за вина идва след три години задържане и поставя финал на една от най-големите корпоративни драми в съвременен Китай.
И ако някога той сам казва, че всичко, което има, е "дадено от държавата и обществото", днес историята му звучи по-скоро като предупреждение - за това колко бързо може да се срине дори най-голямата империя, когато е изградена върху дълг.
