Докато Доналд Тръмп продължава да оспорва резултатите от президентските избори в САЩ, шансовете му за това да обърне нещата в своя полза стремително намаляват.
Изборният процес в страната е свързан с много конкретни крайни срокове, които чисто законово могат да подпечатат победата на неговия опонент - демократа Джо Байдън.
Американските щати имат крайни срокове да удостоверят резултатите от вота няколко седмици след неговия край, като този процес се случва поетапно до 14 декември. Това е датата, на която официално се свиква Избирателната колегия, която трябва да потвърди кой ще е следващият президент на САЩ.
Именно тази продължителност на потвърждаването на изборните резултати обаче представлява и последния шанс за маневри на Тръмп и неговия екип да хвърлят колкото се може повече съмнения върху истинността на вота, да оспорват изборни резултати и като цяло да блокират прехода от една президентска администрация към друга.
Факт - дори сега шансовете на настоящия държавен глава да промени нещо и да измъкне победата изпод носа на Джо Байдън са минимални.
"От техническа гледна точка няма особено значение дали президентът вдига врява относно резултатите от изборите, тъй като това не е напълно решен процес, докато не се извършат всички тези стъпки", коментира пред FT Ръсел Райли, съпредседател на Центъра "Милър" за историята на президентската институция в САЩ.
"По-важният въпрос в случая е, че това е нарушение на всички очаквания към президентската администрация, нарушение на стандартите на честната игра, които правят демокрацията възможна", добави още той.
Въпреки че гласуването приключи на 3 ноември, всеки щат в Америка има свои собствени изборни правила, които да гарантират сигурността на надлежното преброяване на бюлетините.
Това най-често включва множество проверки на резултата. Освен това всеки щат има своя специфична законова рамка, която определя в какъв срок трябва да се излезе с категоричен и официален резултат.
В Джорджия крайният срок за сертифициране на резултатите е 20 ноември. След приключване на първоначалното преброяване на бюлетините, щатът започва ръчно преброяване на всяка подадена бюлетина за президентския вот като част от мащабен одит на резултатите.
Пенсилвания, където Тръмп и екипът му са завели по-голямата част от съдебните си дела, оспорващи резултати, крайният срок за обявяване на окончателен победител е 23 ноември.
До тази дата всички окръзи трябва да са представили окончателния брой и разпределение на подадените гласове в изборите. В момента кампанията на Тръмп търси съдебно разпореждане, с което да попречи на щата да удостовери резултатите си.
В редица щати, включително Джорджия, резултатите се удостоверяват от избрания щатски секретар, но процесът на някои места е по-специфичен, което предлага на настоящия президент възможност да пъхне прът в колата на преброителите.
Така например в Мичиган удостоверяването на резултатите се извършва от специален съвет от четирима души, съставен от двама демократи и двама републиканци. Това в случая обаче увеличава перспективата да се стигне до задънена улица. Съветът има 20-дневен прозорец до 23 ноември, за да завърши сертифицирането на резултатите с поне три от четири гласа.
Обикновено в Мичиган това се случва още в първия ден на прозореца без усложнения, но тази година демократите се готвят за проблеми от страна на републиканците, блокиране и всякакви опити за забавяне на процеса.
В потвърждение на тази възможност, бордът на преброителите на гласовете в окръг Уейн, в който попада и град Детройт, в момента е в застой при удостоверяването на резултатите. Заради твърдения за съмнения за нередности при вота във вторник следобед двамата републиканци в комисията отказват да признаят резултатите и така гласовете в комисията се разделиха на 2-2.
По-късно същия ден обаче републиканците обърнаха курса, като позволиха на преброителната комисия с единодушие да потвърди резултатите. Условието за това съгласие беше щатският секретар на Мичиган да проведе ревизия в онези окръзи, в които според тях има нередовни резултати.
Според адвоката по изборно право към Демократическата партия в Мичиган Марк Бруър, съдът е категоричен, че членовете на борда по преброяване и сертифициране на гласовете от вота имат служебни задължения, което не им дава подобно право на волности и поставяне на условия.
1 декември ще е една от ключовите дати по пътя за обявяването на окончателен победител от президентските избори, като тогава ще стане ясен резултатът от няколко от основните "колебаещи се" щати, включително Невада и Уисконсин, където разликата между двамата кандидати е сравнително малка.
Ако и там резултатите бъдат удостоверени без проблем (или с малко проблеми), това ще затвори до голяма степен шансовете на Тръмп за избягване от поражението.
Реално с всяко потвърждаване на резултатите щат по щат, за екипа на настоящия президент ще става все по-трудно да се противопоставя на началото на прехода от администрация към администрация, особено след момента, в който щатите, определящи мнозинството на Байдън в Избирателната колегия, удостоверят изхода от вота си.
В този момент федералните закони изискват правителството да освободи преходни фондове за предаването на властта, след като резултатът от изборите вече е "очевиден", като с това се цели да се намали напрежението около смяната на администрациите.
Тръмп може да поиска повторно преброяване в щати, където маржът между него и Байдън е много близък. Такава възможност има в Уисконсин и Джорджия.
От неговия екип обявиха в сряда, че ще поискат частично преброяване в две преобладаващо демократични окръзи в Уисконсин - Милуоки и Дейн, като за целта ще преведат 3 млн. долара, които да покрият разходите за това.
Проблемът за настоящия държавен глава обаче идва оттам, че дори нещо там да се обърне, това по никакъв начин няма да промени крайния резултат. Според прогнозите на големите медии в САЩ Байдън има сериозна преднина в Избирателната колегия от 306 делегати срещу 232 делегати за Тръмп.
Това означава, че дори да се случи нещо извънредно и Тръмп да измъкне победа в един или два щата, е почти невъзможно да достигне необходимото му мнозинство от гласове в Избирателната колегия.
Именно тази реалност е причината експертите да смятат, че всички съдебни действия на Тръмп да нямат основателна надежда за успех.
"Исковете в кампанията до момента не извеждат аргументи за промяна на достатъчно гласове в достатъчно щати, за да доведат до промяна в резултата в Избирателната колегия", коментира един от адвокатите по изборно право на републиканците.
Бившият адвокат на Белия дом по времето на Барак Обама и основател на безпартийната група за насърчаване на избирателната активност Protect Democracy Ян Басин подкрепя това мнение. "Тези избори дори не са с близки резултати", коментира Басин.
След края на сертифицирането на резултатите от вота, идва ред на две важни дати. Конгресът определи 8 декември като дата, на която вече всички щати трябва да имат излъчени делегати за Избирателната колегия. Шест дни по-късно - на 14 декември - пък делегатите от всеки щат се събират за да дадат гласа си за това кой да бъде следващият американски президент.
В Избирателната колегия излъчените републиканци и демократи гласуват за кандидата на своята партия, като в много малко случаи определени делегати дават различен глас. Това се случи на предишните избори, когато 10 от делегатите гласуваха по различен начин от това, което беше предвидено.
Трима от тези делегати бяха заменени заради специфичните щатски закони, забраняващи подобни волности при гласуването на делегатите, но останалите седем гласа бяха преброени.
Така Хилари Клинтън загуби пет от своите гласа, като три от тях отидоха за бившия държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, а по един взеха Бърни Сандърс и активистката за правата на индианците Фейт Спотед Игъл. Двама от републиканските делегати пък гласуваха за либертарианеца Рон Пол и за бившия губернатор на Охайо Джон Касич.
Очакванията сега са, че подобно нещо няма да се случи отново.
След като колегията гласува, остават две важни дати, преди новият президент да встъпи в длъжност.
На 6 януари се свиква заседание на Конгреса на САЩ, на което се преброяват гласовете на Избирателната колегия, като сесията се председателства от действащия вицепрезидент Майк Пенс.
На нея се обявява и крайният победител, а решението се потвърждава от Върховния съд на САЩ. Победителят встъпва в длъжност на 20 януари на специална церемония.
