Канада се смята като едно от най-добрите места за живот и неслучайно в продължение на десетилетия представлява притегателен център за имигранти от цял свят.
Сега изглежда, че това е напът да се промени, тъй като високите разходи за живот и нестабилните цени на наемите създават сериозни предизвикателства за много хора, които се опитват да превърнат Канада в свой нов дом.
Данни за първите шест месеца от 2023 г. показват, че 42 000 души са напуснали страната между януари и юни.
За сравнение, общо 93 818 са напуснали през 2022 г. и 85 927 - през 2021 г.
Цифрите изглеждат малки на фона на очакванията за 526 360 души, които ще получат статут на постоянни жители през тази година, но все пак броят на напускащите показва притеснителна тенденция за държава, която традиционно разчита особено много на имиграцията за постигане на икономически растеж.
Това важи най-вече за последните години и политиките на либералното правителство, начело с премиера Джъстин Трюдо.
Именно устойчивото привличане на имигранти е един от основните инструменти, чрез които в Отава опитват да стимулират ръст на икономиката, като се преборят с недостига на работна ръка в много сектори и с демографските проблеми, свързани със застаряващото население на страната.
Оценките показват, че над 2,5 милиона души са получили статут на постоянно пребиващи в рамките на последните осем години управление на Трюдо, като Китай, Филипините и Индия са трите водещи източника на имиграция.
През 2021 г. Канада дори отбеляза абсолютен рекорд за цялата си 150-годишна история - 23% от цялото население са имигранти, а прогнозите сочат, че този дял може да достигне до 34% през 2041 г.
Плановете обаче могат да се провалят заради големия отлив, който е провокиран от прогресивно нарастващите разходи за водене на живот и най-вече разходите за наемане и поддържане на жилище.
"Никога не съм предполагала, че ще дойда в западна страна и почти всичките ми пари ще отидат за наем на една стая, където да живея", споделя пред Reuters Кара, която е дошла от Хонконг през 2022 г.
Тя разказва, че плаща наем от 650 канадски долара за гарсониера в източната част на Торонто, което представлява над 30% от целия ѝ месен доход, генериран от три работни места.
Голяма част от имигрантската общност посочва разходите за жилище като основна причина за решението си да отиде в друга държава или да се върне обратно в родината си.
Счита се, че в Канада средно около 60% от бюджета на едно домакинство отиват по разходи за жилище.
За големи градове като Торонто съотношението може да достигне до цели 80%. Някои експерти виждат пряка връзка между усилията за привличане на все повече хора от чужбина и задълбочаването на вече съществуващия проблем с липса на жилища в страната.
"Бързата имиграция изостря кризата", обяснява Фил Триадафилопулос, политолог, специализиращ в имиграцията от Университета на Торонто. "Така че не е изненадващо, че хората, които имат избор, или се местят в друга държава, или се връщат у дома, след като вече са разбрали каква е ситуацията в Канада."
Точно поради тази причина миналата седмица правителството на Трюдо ревизира целите си за привличане на имигранти през следващите няколко години.
Така целта за 2023 г. е 465 000 новопристигнали, които да станат 485 000 през 2024 г., преди да достигнат 500 000 през 2025 г. - ниво, което тогава трябва да се задържи, без увеличение.
"При подобно ниво ще можем да синхронизираме темпото на икономическия растеж с това на населението, като същевременно ще смекчим негативното въздействие върху критични системи като инфраструктурата и жилищата", обяви министърът по миграционните въпроси Марк Милър.
В същото време анализ на най-голямата банка в страната - Royal Bank of Canada (RBC) - показва, че текущия прием на имигранти, който на годишна база представлява около 1,3% от общото население, не е достатъчен.
Според RBC е необходимо потокът да се увеличи до 2,1%, ако ще се търси начин за справяне с демографските проблеми.
За някои обаче е твърде късно.
Юстинас Станкус е на 38 години и пристига в Канада от Литва през 2019 г., за да завърши докторантурата си по политически науки. Сега той обмисля да се премести в Югоизточна Азия, където разходите за живот са далеч по-приемливи и ще може по-спокойно да приключи обучението си.
Твърди, че в момента има по 2000 долара месечни разходи за наем и сметки на едностаен апартамент.
"С бюджета на докторант не ми остава достатъчно, за да подсигурявам останалите си нужди. Просто е много трудно да се живее така", твърди Станкус.
