Всички сме чували популярният израз от приказките "три дни яли, пили и се веселили". Той разбира се не се е появил току-така, а е свързан с традиционния начин, по който са се отбелязвали в миналото важни събития като благороднически и царски сватби например.
Подобни церемонии в Европа все още се случват, но вниманието, което получават не е заради политическата им значимост, която отдавна е загубена, а заради тяхната екстравагантност, помпозност и традиционализъм - белези, напомнящи по романтичен начин за едно отминало могъщество.
Именно една такава сватба се случи през изминалия уикенд и в Русия - първата в страната от повече от век насам.
Тя се състоя в старата имперска столица Санкт Петербург, като Великият княз Георгий Михайлович Романов, приеман за наследник на последния руски император Николай II, се венча за италианската си годеница Ребека Бетарини в катедралата "Свети Исаак" в една сложна религиозна церемония и последвало празненство, което продължи три дни.
На събитието присъстваха 1500 гости, сред които и представители на голяма част от сродените европейски кралски фамилии като испанската кралица-майка София и Симеон Сакскобургготски.
Сред поканените нямаше как да не бъде и олигархът-монархист Константин Малофеев, собственик на националистическата телевизия "Цариград", който е подложен на международни санкции заради финансирането на въоръжени сепаратистки групировки в Източна Украйна.
Даже и храната се оказа отражение на новата благородническа класа в Русия, тъй като кетърингът бе осигурен от фирмата на Евгений Пригожин - известният като "Готвача на Путин" финансов покровител на частната армия "Вагнер". Срещу него също има наложени санкции, не само защото съчетава кетъринг бизнеса си с поддържането на полулегална наемническа организация, но и защото към тези си начинания е прибавил и подкрепата за така наречената "фабрика за тролове", отговорна за осъществяването на мащабни дезинформационни кампании в САЩ и Европа.
Самият Георгий Романов е роден през 1981 г. в Мадрид и през голяма част от живота си е живял във Франция и Испания.
Прадядо му по майчина линия е великият княз Кирил Владимирович - братовчед на Николай II, който израства във Финландия след болшевишкото насилие по време на революцията през 1917 г. По-късно той и семейството му се преместват в Западна Европа.
Георгий Романов посещава Русия за първи път през 1992 г., а през 1996 г. заедно с майка си и баба си се завръщат в Москва. В следващите години получава образованието си в Оксфорд, а впоследствие работи последователно на различни позиции в Европейския парламент, Европейската комисия, както и като представител на Норилск Никел за Швейцария.
През последните седем години основава в Брюксел своя собствена фирма за представителство на интереси Romanoff and Partners.
Майка му дава титлата царевич, което означава, че той реално се счита за глава на династия Романови и престолонаследник на руския трон.
Това обаче няма никакво практическо значение.
Откакто болшевиките екзекутират Николай II заедно с цялото му семейство през 1918 г. практически се слага кървав край на всякакви монархически претенции в Русия. Дори в момента, макар и да има налице потенциален кандидат, той практически няма нито желание, нито авторитет или подкрепа за каквото и да е.
Проучване от 2017 г. показва, че едва 37% от руснаците нямат против монархията, но не виждат да има фигура, която може да бъде подходящ владетел в момента. Пък и за какво им е при положение, че текущият им президент притежава повече власт, отколкото Николай II някога е можел да си представи, въпреки титлата си на император.
Всъщност ролята на Георгий Романов е друга. Неслучайно близки до режима на Владимир Путин хора като Малофеев, Пригожин и политическият философ и краен националист Александър Дугин присъстват на сватбата му, а самата тя получи широко отразяване в страната.
Носталгията по монархията си я има, но тя присъства като един от консервативните компоненти, наред с православното християнство и славянофилството, около които се гради путиновият консервативен национализъм.
В случая короната, традиционно и неизменно свързана в исторически план с църквата, се явява като символ на устойчивост, традиция, национално единство и символ на могъщество, които се представят като ярък контраст и единствена възможна алтернатива на либералните западни ценности.
Затова и във време, когато демокрацията наистина изглежда в криза, за Кремъл е изгодно да промотира пред външната и вътрешната публика своя идеализиран образ за една стабилна власт, държана от здравата ръка на един човек.
Образът обаче определено не е този на великия княз и царевич Георгий Романов.
