Турският президент Реджеп Таип Ердоган може гордо да представя плана си за развиване на гражданските права и свободи в страната си, но дори той трябва да признае един прост, грозен и категоричен факт - Турция не е добра държава за жените.
Насилието над нежния пол, особено в по-консервативната азиатска част на страната често захранва новините с шокиращи истории за жесток тормоз и убийства. А също и за самоубийства.
И вторият тип истории са причина за продължаваща вълна от гняв сред защитниците на правата на жените в страната.
Темата за самоубийствата на жените в Турция и това дали действително при тях става въпрос за отнемане на собствения живот, или за прикрити убийства, продължава да е на дневен ред от няколко години насам, след като стана ясно колко много случаи на смърт при жени се вкарват в графата самоубийства, а реално будят съвсем основателни съмнения за убийства.
Вече година и половина близките на Айтен Кая се опитват да намерят справедливост за нея, след като тялото ѝ беше открито обесено в дома ѝ в югоизточния град Диарбекир през септември 2019 г.
Според прокуратурата всички факти по случая говорят за самоубийство, заради което разследването е приключено. Близките на 35-годишната жена обаче са сигурни, че не това се е случило с нея. Те вярват, че Кая е била убита, а преписката по делото е пълна с дупки и противоречия.
Така например аутопсията, извършена на тялото ѝ, не успява да отчете час на смъртта. Самото ѝ тяло е покрито със синини - знак за физическо насилие, като някои от хематомите са на около три дни. Все неща, които тя едва ли би успяла да си причини сама, а по-скоро говорят за тежък побой над нея.
Допълнително с това три дни преди тялото да бъде открито, съпругът на Айтен, който работи като сезонен работник по в една ферма, е бил у дома си с нея. След това изчезва.
Въпреки всички тези съмнения, които остават по случая и въпреки многобройните възражения, прокуратурата продължава да отказва на близките на жената делото да бъде възобновено.
Според адвокат Гурбет Гозде Енгин от диарбекирския клон на Асоциация "Роза" - организация за защита на жените - само няколко седмици след смъртта на Кая още 4 други жени са загинали при подобни съмнителни обстоятелства, а прокурорите са отказали да разследват по-нататък, обявявайки случаите за самоубийства.
В това отношение в обществената памет на Турция един конкретен случай се е забил много дълбоко и болезнено - убийството на Шуле Чет в Анкара през 2018 г.
23-годишната студентка е намерена мъртва, паднала от висока офис сграда, като основната теза на полицейското разследване беше отново, че тя сама е посегнала на живота си. Младата жена е работела в офис в сградата като асистентка на началника на фирмата.
И този случай щеше да продължи по познатата линия на пренебрегване на всякакви отклоняващи се от удобната теза улики, но общественият натиск и медийното внимание принудиха следствието да погледне малко по-внимателно към случая със смъртта на Чет.
В аутопсията на жената се показва, че вратът ѝ е бил счупен преди падането, по тялото ѝ има следи от анално проникване, а в кръвта ѝ са открити упойващи средства.
Множеството протести в знак на солидарност с жертвата и силната, гневна обществена реакция дадоха резултат и беше разкрито, че Шуле е била упоена, изнасилена и убита от шефа си и от свой колега, които след това изхвърлят трупа в опит да маскират престъплението си като самоубийство.
Разследването показва, че тя има под ноктите следи от кожата на единия от нападателите. Впоследствие се оказва, че няколко часа преди смъртта си, Чет е изпратила съобщение по телефона на своя приятелка, в което ѝ казва, че я държат насила затворена.
Процесът по делото продължи шест месеца и беше водеща тема на медиите в Турция. В крайна сметка извършителят на убийството - бизнесменът Чатай Аксу - беше осъден на доживотен затвор, докато съучастникът му - Берк Аканд получи 18 години заради ролята си в престъплението.
Тогава групите за защита на жените се надяваха, че вниманието, което случаят привлече, ще предизвика промяна в обществото и повече преследване на престъпленията спрямо жени, но реално към днешна дата разкритото убийство на Шуле Чет е по-скоро изключение, отколкото правило.
Затова се борят и организации като Асоциация "Роза" - повече подобни съмнителни случаи да бъдат наистина разследвани от полицията и съдът да подхожда към тях с цялата си строгост.
"В случаите, при които жени са починали при обстоятелства, в които самоубийството изглежда много съмнително, трябва да е възможно разследването да бъде насочено в различна посока. Не само убийството е престъпление, но и това да представиш убийство като самоубийство също е престъпление", коментира Гурбет Гозде Енгин.
Според друга активистка за правата на жените - Хатидже Кортук - вината може да се търси в самата правосъдна система на Турция, такава, каквато е тя в момента .
"Трябва да не се доверяваме толкова лесно, когато убийства на жени биват класифицирани като самоубийство. Все по-често това се използва като прикритие за убийства", коментира тя пред "Дойче веле".
Лейла Сойдинч от базирано в Истанбул женско сдружение също вижда структурен проблем.
"В правораздавателната система, доминирана от мъже, много от престъпленията, извършени срещу жени, остават ненаказани", коментира тя и допълва, че мъжете насилници се чувстват сигурни за себе си, представяйки своите престъпления срещу жени като самоубийства, защото правосъдната система е готова да си затвори очите в подобни случаи.
По думите ѝ самите разследващи помагат за това лъжата да изглежда по-правдиво, като в преписките си по делото добавят бележки за депресивни настроения и психологически проблеми, наблюдавани от жертвите.
Междувременно претенциите на турските власти за подобряване на ситуацията с гражданските и човешките права звучат кухо на фона на статистиките по точно този въпрос.
Според организацията "Ще спрем фемицидите" (термин, използван на запад за убийства на жени с полово мотивирана причина), броят на убитите за 2020 г. жени в страната е 300, но същевременно с това 171 жени са се самоубили, а обстоятелствата около смъртта им пораждат съмнения.
Организацията събира данните си чрез медиен мониторинг и допълнителни разследвания, за да установи с възможно най-голяма точност броят на убитите в страната жени.
Много турски жени залагат надеждите си на по-стриктно прилагане на условията по Истанбулската конвенция от 2014 г., която задължава подписалите я страни да създадат рамка за подобряване на климата на сигурност за жените.
У нас документът беше атакуван от консервативни организации с мотивите, че с него се вкарва законово признаване на трети пол, но на практика целта на документа е да подтикне държавите да заложат в законите си по-сериозно пазене на жените от насилие.
Турция все още не е отхвърлила този документ, но активистите са категорични - разлика така или иначе няма.
Макар на практика мерките в конвенцията да са приети и трансформирани в законови актове, спазването им продължава да е никакво. Както и защитата на жените от престъпления, базирани на пола, и от насилие.
