След дългите години на отрицание, ядрената енергия пак е актуална. Търсенето на по-зелени алтернативи в опит за забавяне на климатичните промени обърнаха погледите към това производство.
Ядрената енергия има редица "зелени" предимства, особено на фона на електроцентралите на въглища - тя не отделя въглероден диоксид.
И въпреки риска от аварии, доста големи икономики не просто не се отказват от атомните си реактори, но и планират да строят още.
Но един въпрос още няма устойчиво решение - как да се съхранява радиоактивният отпадък, който генерират атомните електроцентрали.
За момента няма страна в света, която да е успяла да намери дългосрочен отговор. Отработеното гориво навсякъде все още се складира във временни хранилища - или до самите реактори, или се изнася срещу заплащане и се депозира в чужди хранилища. И липсата на възможност за безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци поставя под въпрос в голяма степен и бъдещето на ядрената енергетика.
Откакто първите атомни централи в света влизат в експлоатация през 50-те и 60-те години на миналия век се трупат радиоактивни отпадъци. По оценки на Международната агенция за атомна енергия те са вече около 370 000 тона. И чакат решение.
Швеция смята, че има отговор. Миналата седмица правителството одобри план за съхранение на отработеното ядрено гориво в склад близо до атомната централа във Форсмарк на около 130 км от Стокхолм.
Той предвижда отпадъкът да бъде заровен в гранитни скали. За целта ще се използват железни покривала, обградени от медни тръби, заровени в скалата в тунел на 500 метра под земята.
Складовете могат да поберат гориво, произвеждано 70 години. След като бъдат запълнени, ще бъдат затворени с глина от бентонит, който да не пропуска вода, и ще бъдат запечатани.
Очаква се депозирането в "последния" склад да започне през 2025 г.
В момента около 7,500 тона отработено гориво в Швеция се държат в хранилища за временно съхранение. Новият план обаче, според правителството, позволява безопасно складиране на ядрения отпадък за цели 100 000 години. Толкова време, според учените, е нужно, за да намалее нивото на радиация до това на естествения уран.
Швеция има 3 ядрени електроцентрали, които са произвели 8000 тона високо радиоактивни отпадъци от 70-те години на миналия век досега.
"Ще поемем отговорност - и за околната среда, и за хората, но и за производството на електроенергия за нуждите на Швеция в дългосрочен план", коментира министърът на околната среда Аника Страндхол.
От шведската компания за управление на ядрено гориво и отпадъци, разработила плана, казват, че медните капсули би трябвало да са вечни. Критиците на плана обаче отвръщат, че няма достатъчно тестове на този начин на складиране - например капсулите не са били излагани на естествена радиация и може да се окаже, че животът им е 100, а не 100 000 години.
А те трябва да устоят и на земетресения, климатичните промени на 3.5 км дебел лед, който би могъл да покрие региона при следващия ледников период след например 50 000 години. Затова и доста страни не са предприели окончателни решения и продължават с тестовете и изследванията.
Швеция обаче няма още много време. Страната има 6 ядрени реактора и много малко останало място за временно съхранение в "мокри" хранилища на отпадъка от тях.
Централите осигуряват около една трета от енергията, нужна на страната и спирането им заради невъзможност за съхранение на отработеното гориво не е възможно.
Опитът на Швеция със сигурност ще се окаже полезен за много страни в света, тъй като засега няма дългосрочно решение на въпроса за съхранението на отработеното гориво. А на планетата има над 400 атомни електроцентрали в 38 държави.
Финландия, например, също строи дългосрочно хранилище, по същата технология, както в западната й съседка.
В Норвегия и Словения се проучват възможности за съхранение с дълбоки сондажи на 1 километър под земята, което да гарантира, че до повърхността няма да стига никакво замърсяване. Вариантът е както всяка страна да има собствени "дупки" за съхранение, така и те да ползват обща, за да оправдаят разходите по подобна инвестиция по депозиране.
В Китай, където се строят и нови 22 ядрени реактора, се проучва въпросът със съхранението под пустинята Гоби и там се строи лаборатория, в която да се изпитват вариантите за складиране.
В Канада се оценяват условията и възможностите за хранилище в северната част на провинция Онтарио. Проучва се възможността за т.нар. дълбок геоложки склад, в който да се положат кутии, отново запечатани със специална глина, която да не пропуска вода и да защитава при земетресения.
Тук проектът също е за депозиране на 500 метра под скалите. Оценява се на 26 милиарда долара.
В Русия пък се работи по изграждане на експериментален реактор БРЕСТ-ОД-300, в който да се изпробва затворен цикъл на производство и ново гориво да се произвежда от отработеното.
Намирането на решение - на възможната цена, е важно за страните, които планират да строят ядрени реактори и заради решението на Европейския да класифицира някои нови атомни електроцентрали като "зелени". Но само ако имат хранилища за отработеното гориво на територията на страната, където се издигат.
Както и за цялото бъдеще на ядрената енергетика.
