Енергията е един от основополагащите фактори, от които зависи развитието на икономики, индустрии и изобщо цялостния прогрес на едно общество. За съжаление обаче начините на нейния добив и употреба през последното столетие причиниха щети на природата, които ООН дефинира като "определящият проблем на нашето време."
Затова и през 2016 г. общо 190 държави подписаха Парижкото споразумение с ангажимент за ограничаване на глобалното затопляне и борба с климатичните промени. Сред някои от мерките са намаляването на емисиите на парникови газове и постепенно преминаване към възобновяеми източници на енергия.
В този смисъл на преден план отново излиза и идеята за ядрената енергия като потенциален заместител на фосилните горива.
Нейните рискове са ясни и видими, а няколкото катастрофални аварии в СССР, САЩ и Япония от последните четири десетилетия повдигнаха дебата за изоставянето ѝ. Така в момента из Европа има планове за затварянето на общо 32 ядрени реактора с капацитет от почти 40 GW.
Този процес се ускори значително след аварията във Фукушима през 2011 г. Оттогава насам Германия изключи осем от общо 17-те си реактора и планира да се раздели напълно и с останалите през следващите няколко години. От своя страна Швейцария и Испания наложиха мораториум върху строежа на нови мощности.
Италия и Литва пък станаха първите държави, които вече окончателно изоставиха ядрената енергия и затвориха всичките си действащи реактори.
Проблемът обаче е че в момента технологиите не позволяват този ресурс да бъде заменен напълно със зелени източници на енергия и реално би означавало нов акцент върху въглищата, а от там и отделяне на още повече вредни емисии в атмосферата.
"Не можем да си позволим да закрием всички ядрени реактори, просто защото ще ни се наложи да строим повече електроцентрали на въглища, както прави Германия последните 15 години", твърди Сам Кидни, енергиен експерт и член на консултантска платформа към Европейската комисия.
И реално е прав. Въпреки огромните усилия за налагане на зелената енергия, въглищата продължават да бъдат водещият енергиен източник за немската икономика.
Това сочат правителствени данни за първите шест месеца на 2021 г., които показват, че въглищата заемат цели 27% в енергийния микс пред вятъра, спаднал от 29% през 2020 г. до 22% за тази.
Така логиката на защитниците на ядрената енергия е в това, че тя се счита за източник, който не отделя въглероден диоксид. Фактор с достатъчен авторитет, така че да натежи срещу рисковете от потенциална ядрена авария, считана за опасност с много малка вероятност да се случи.
Аргументите продължават с идеята, че човечеството става все по-зависимо от електричеството по отношение на транспорт, индустрия и битови нужди, а потреблението нараства прогресивно. Само по себе си елетричеството се счита за чиста енергия, но добиването му чрез фосилни горива води до замърсяване.
Например един електромобил губи от своята стойност, ако електричеството за неговото зареждане идва от топлоелектрическа централа.
По тази линия Франция генерира 70% от своето електричество чрез атомната енергия, което реално се явява и най-големият подобен дял в света, и в същото време вредните емисии от тези процеси са едва 1/6 от средното ниво за Европейския съюз.
Друга страна с подобна тактика е Швеция. След инцидента с АЕЦ "Three Miles Island" през 1979 г. е взето решение ядрените мощности да бъдат закрити до 2010 г. Необходимостта от повече чиста енергия обаче принуждава Стокхолм да отмени решението си и в момента 42% от електричеството в страната се произвежда чрез ядрени реактори.
Словакия и Финландия в момента строят нови атомни електроцентрали, докато в Полша, Унгария, Чехия и Румъния има актуални планове в различен етап на развитие. Дори в България проектът за АЕЦ "Белене" все още не е изоставен напълно.
Тук някъде обаче се появяват и аргументите на противниците на ядрената енергия.
За тях рисковете от катастрофални аварии като тази в Чернобил или Фукушима далеч надминават всякакви възможни ползи, наред с всички опасности, свързани с управлението на ядрените отпадъци.
От друга страна стоят и чисто практическите аргументи свързани със стойността на добитата енергия. Анализ на американската консултантска фирма Lazard от 2018 г. показва, че средната цена на електричество от АЕЦ може да достигне до 151 долара за мегаватчас, сравнено с 43 долара за източник на вятърна енергия на сушата и 41 долара за фотоволтаична инсталация.
В добавка към това строежът на една атомна електроцентрала или реактор от етап на планиране до достигане до пълен оперативен капацитет може да отнеме между 5 и 19 години . Този период включва намиране на подходящо място за площадка, неговото закупуване, осигуряване на лицензи, застраховки и финансиране, постигане на договор за закупуване на енергия, строеж, свързване с електропреносната мрежа и получаване на финално одобрение.
Всичко това превръща новите атомни електроцентрали в доста скъпи и рискови във всяко едно отношение проекти.
И все пак може би натискът за спиране на реактори идва малко в повече, имайки предвид все по-явните и застрашаващи климатични промени. Ядрената енергия е потенциално опасна, но изключването на реактори, които имат още живот в себе си, е вероятно излишно
"Някои от тях са в достатъчно добро състояние, така че регулаторите да им дадат разрешение за експлоатация за още 5-10 години след преминаването на необходимите процедури за обновяване", смята европейският комисар по въпросите за вътрешния пазар Тиери Бретон. "Защо да се лишаваме от този производителен капацитет?"
Ясно е, че на този етап човечеството трудно може да се откаже от ядрената енергия. Най-малкото това е една огромна и печеливша индустрия.
Текущият ядрен потенциал обаче спокойно би могъл да послужи и за плавен преход към по-чиста и зелена енергия в следващите няколко десетилетия.
