Всяка година е едно и също.
Точно по това време, месец и малко след коледно-новогодишното плюскане и точно толкова до реалното посрещане на пролетта, в една обикновена делнична сутрин, уж без да си особено концентрирана върху тялото си, изведнъж го забелязваш.
И ти призлява...
Сравнително плоският през миналото лято корем е заприличал на онези туристически чантички от осемдесетте, познати като "банан"; целулитът бодро е набъбнал върху бедрата и дупето, а като помахаш с ръка за довиждане, кожата под мишницата трепти като размекнато желе и помахва още няколко секунди, след като ти си спряла.
Познавате ли този момент на истинска, женска тъга?
Повярвайте ми, с годините тъгата става все по-дълбока, а усилията да пооправиш нещата - все по-безразсъдни и с все по-изобретателни.
Та ето така, в една февруарска сутрин, аз, моята мечта за това как да изглежда тялото ми, и моето тяло, такова, каквото наистина изглежда, се срещнахме.
Точно в този момент на истината за пореден път взех категоричното решение да се отдам на диета и спорт.
Тази година обаче избрах различен подход - да изпробвам лично и с постоянство всички онези не чак толкова масово популярни спортни практики със странни имена, които не се предлагат във всеки срещнат спортен център и в същото време не изискват да си олимпийска надежда, за да ги практикуваш.
И така, добре дошли в личния спортен дневник на една жена над четиридесетте, с две раждания, сравнително заседнал начин на живот и близки отношения с компютър, която спортува кампанийно, колкото да си докаже, че още няма да умре от пренатоварване и която не се чуди от какво пълнее, защото си признава, че обича храната, виното, съня и мързела, въпреки че съвестно внимава да не им се отдава!
И която успя да каже, че не е спортна натура, чрез едно толкова разточително изречение...
Спининг
За първи път разбрах, че има такъв спорт от едно клипче в социалните мрежи, където суперготин и надъхан треньор така нахъсваше народа върху спинърите (колелета, ама без колела), че още малко и цялата група щеше просто да отлепи от пода и да запраши в неизвестна посока.
Истинското колело
Истината е, че аз самата се научих да карам колело в неприлично късна възраст - някъде към тринайстата си година. Преди това клетият ми закръглен татко се опитваше да ме закрепи на двете гуми, като тичаше зад гърба ми и ме лъжеше, че държи седалката.
В мига, в който забелязвах, че това е пълна заблуда обаче, аз политах целеустремено към първата изпречила се пред мен кофа за боклук в квартала и с гръм и трясък приключвах упражнението, като се лепвах за нея.
Баща ми изпадаше в нервна криза още на петнайстата минута, скарваше ми се, че съм бъзла и се прибираше разстроен.
Пък аз добутвах колелото пред входа, където го давах "за едно кръгче" на който си го поиска.
От това социалният ми тийнейджърски живот взе да страда, защото махалата все отиваше някъде с колелата, а аз кретах след тях с железните си кънки и ща, не ща, изпусках по нещо мега интересно от кварталните клюки. Докато в един момент не се взе единодушно решение да бъда скоростно обучена да колоездя.
Речено-сторено, на тайфата й отне точно два часа да ме превърне в колоездач, което искрено изненада баща ми и го въведе в дълбоко колебание относно треньорските му методи.
От онзи паметен летен ден за цели няколко години карането на колело ми стана втора природа.
След това обаче отново страстта ми замря в ъгъла на мазето, където за последен път беше паркирано личното ми Балканче (Балкан беше марката български колела, които карахме - тежки, тромави и неманеврени, но единствени на пазара по онова време).
За да тренираш спининг обаче не е нужно изобщо да си се качвал на колело преди.
Защото така или иначе спинърът ти е закрепен здраво на земята и целта не е да се придвижваш от точка А до точка В, а да въртиш педалите, да натоварваш мускулите и сърцето, и да дишаш.
Всичко това под звуците на динамична музика, в зала с осветление като за дискотека и с особено необходимия в този вид спортна практика треньор.
Самата тренировка започва с нещо като персонализиране на спинъра.
Седалката трябва да е толкова високо, колкото е височината на бедрото ти, вдигнато успоредно на земята.
Отдалечеността й от кормилото трябва да е равно на дължината на ръката от пръстите до лакътя, а стъпалата, задължително обути в спортни обувки, трябва да се закачат за педалите здраво, посредством специални катарами.
Преди да започне тренировката, е добре да си организирате и простраството около дръжките на кормилото.
Горещо ви съветвам да не си взимате джиесема, защото да държите телефон, докато имитирате изкачване на склон с колело и да говорите с някого, докато спринтирате, никак не е добра идея.
По-добре заложете на минералната вода и хавлиената кърпа, с която да попивате волно леещата се пот от челото.
Много е важно още в началото да обърнете внимание на "врътката" непосредствено под кормилото, защото от нея зависи натоварването, което сами ще си изберете.
Всъщност ето това е едно от най-готините неща на този спорт - възможността сам да избереш колко ще тормозиш бедрата, задника и сърцето си. По време на загрявката въртите леко и в темпо, като номерът е по време на всичките 45-50 минути тренинг да не спирате изобщо.
След няколкото минути навлизане в ритъм следва програма, избрана от треньора.
Самият той кара наравно с вас, обяснява непрекъснато какво и защо правите, брои и се усмихва и най-важното - мотивира ви да не спирате.
Цялата сесия минава в редуване на изкачвания, спускания почивки, спринтове и равномерно каране по равно, като сами избирате дали да засилвате съпротивлението с червената "врътка" или пък напротив - да се щадите повече.
Лично аз, като поотпуснала се жена-бохем, карам с по-леко съпротивление.
Но, честна дума, всеки път увеличавам толкова, колкото да се задъхам и в същото време да не превърна бедрата си в гръцки колони в дорийски стил.
Естествено има и моменти, когато се чувствам леко глуповато, защото започвам да си представям как спинърът ми отлепя и тръгва към огледалото насреща; и ме напушва смях.
Истината обаче е, че хората наоколо наистина действат мотивиращо:
всеки върти педалите като за последно.
Тренерът оптимистично брои в микрофона си, а аз се улавям, че не мисля за нищо друго, освен да издържа и още една минута, и още една, и още една...
Ако за първи път ще се качвате на спинър, подгответе се с удобен екип.
Не е нужно да влагате в кой знае какво - трябва ви просто удобно долнище (широк анцуг не е добра идея) и фанела без ръкави, защото потенето е неизбежно.
След първата тренировка, ако не сте спортували известно време, вероятно ще имате мускулна треска, въпреки че всеки сеанс завършва с упражнения за разтягане и релаксация на мускулите.
Спинингът си изисква усилие, така че не се хвърляйте на него, ако имате сърдечни проблеми или трудности с дишането.
Що се отнася до загубените калории, според изследванията те са поне 500, така че усилието наистина си заслужава.
Стига, разбира се, след тренировка да не се натъпчете с нещо любимо и коварно и да не разчитате, че един път седмично въртене на педали ще ви стопи килограмите складирани вредности.
В заключение ще кажа, че колоезденето на място е нещо, което може да изглежда леко глуповато на пръв поглед, но върши страхотна работа върху тялото и душата.
Кара те да усещаш всеки мускул и ти дава самочувствието, че преодоляваш препятствия. Лично на мен това ми е напълно достатъчно.
Препоръчани места за спининг:
Ориндж център - Paradise Mall
GL Sport - ж.к. Младост 4
