Преди четири години маркетинг специалистът Бриджит Адамс от Калифорния прави истинска сензация като се появява на корицата на американското бизнес издание Bloomberg, частично закрита от огромно заглавие - "Замрази яйцеклетките си, дай свобода на кариерата си".
Адамс на корицата на Bloomberg
Бриджит е неомъжена, с диплома от престижния колеж Vassar, говори перфектен италиански и работи с най-добрите компании в бранша си.
Историята й на страниците на списанието разказва за това как жените могат да получат повече власт чрез нова процедура за съхраняване на тяхната фертилност. Технологията им дава повече поле за избор или, както провокативно е отбелязано в статията, "начин да имат всичко".
Самата Адамс, тогава в късните си 30, си спомня, че след процедурата се чувства прекрасно въпреки цената от 19 хил. долара. Нейният план е да работи още няколко години, да си намери страхотен мъж и да създаде дом, пълен с техните общи деца.
Нещата обаче не се развиват по начина, по който се надява.
В началото на 2017-а Бриджит празнува своя 45-ти рожден ден, но от Господин Перфектен няма и помен. Затова тя решава да създаде семейство сама и с вълнение размразява 11-те яйцеклетки запас, след което си избира донор на сперма. Две от яйцеклетките не издържат още при процеса на размразяване. Други три не успяват да бъдат оплодени. Пет от ембрионите се оказват с аномалии, а шестият последен е имплантиран в матката й. На 7 март сутринта Адамс с ужас научава, че не е успяла да зачене.
С това шансовете й да износи генетично свое дете падат почти до нула. Това е един от най-лошите дни в живота на Бриджит, в които изпитва едновременно тъга, гняв и срам. Въпросите "Защо на мен?" и "Къде сбърках?" я обсебват.
Живеем във време, в което замразяването на яйцеклетки вече е доста популярно.
Служителите на корпорации като Facebook и Apple го смятат почти за задължително, а родители помагат с финансирането на процедурата. Само че има изненадващо малко дискусии около това какво се случва години след това, когато жените започнат с опитите да забременеят. Технологията се рекламира като "спираща хода на времето" и много жени я имат за сигурна застраховка за бъдещо бебе.
Но понякога сметките не излизат. Средната възраст на желаещите да замразят яйцеклетки е около 35 години, всяка от жените обикновено замразява по 10 яйцеклетки. Това дава шанс за забременяване между 30 и 60%. С увеличаването на броя замразени яйцеклетки расте шансът, но и цената. Успехът, разбира се, зависи и от редица индивидуални предпоставки.
Няколко приятелки на Адамс също се насочват към замразяването на яйцеклетки и също се сблъскват с проблеми.
Ейми Уест е близка на Бриджит. Тя в момента е на 43 години и е една от истинските късметлийки. Ейми има момченце на две годинки и голям останал запас от яйцеклетки. На друга позната - Каролин - й провървява малко по-малко. Тя замразява 25 яйцеклетки, с които планира да създаде мечтаното огромно семейство. Успява да роди близнаци, но другите яйцеклетки се оказват негодни. Трета на име Меймей се омъжва на 44 години и чак тогава с ужас разбира, че всичките й 18 яйцеклетки са безвъзвратно увредени при транспортиране от една клиника в друга.
Преживяването на тези жени показва невероятната несигурност, която замразяването на яйцеклетки носи. Някои лекари наричат тази мания за контрол над тялото унищожителна и са на мнение, че трябва да има повече диалог по темата.
Процедурата обаче става все по-известна. На мода са женски партита, които да отбележат повода, а звезди се хвалят в Twitter как са поели контрола над бъдещето си. Но се появяват и предупрежденията, че времето е основният враг на фертилността. Способността за зачеване зависи основно от яйцеклетките и техните изменения с годините.
Дори и при млади и изцяло здрави жени качеството на яйцеклетките зависи от много други фактори. Това е една от причините забременяването понякога да отнема месеци и дори години.
Около 35-тата си година жените се сблъскват с обрат във фертилността, а шансовете за забременяване започват да спадат с намаляването броя и качеството на яйцеклетките. По прищявка на природата мъжете не срещат същия проблем. Стареенето влияе върху качеството на спермата, но ефектът му върху плодовитостта е далеч по-малък. Има документирани случаи на мъже, които са станали бащи на 90 години.
Затова се появява немалък брой жени, готови да платят сериозна сума за замразяване на яйцеклетки и още толкова за съхранението им през годините. Само в САЩ броят на жени, замразили яйцеклетките си, е нараснал главоломно - от 475 жени през 2009-а до над 8000 през 2016-а.
Но да оставим сухата статистика и да се върнем към Бриджит и приятелките й.
На Каролин Лий идеята й хрумва от предаване на Опра Уинфри. Шоуто е излъчено далеч преди процедурата да стане масова, но Лий си спомня жена лекар, която обяснява колко необходима е тази технология. Когато е на 37 години, Каролин започва да се замисля за деца, а замразяването на яйцеклетки вече е популярно. По това време тя се запознава със страхотен мъж, но отначало връзката им е от разстояние.
Въпреки това той я подкрепя и Лий решава да мине през процедурата.
Заради възрастта й и резултатите от изследванията й лекарите препоръчват да мине два цикъла на екстракция. Това почти удвоява цената, но дава по-големи шансове за забременяване. След няколко години тя и приятелят й се женят и решават да имат деца. Отначало дори смятат, че имат на разположение твърде много яйцеклетки.
Идеята да бъдат оплодени всичките 25 от тях им се струва странна, но след началото на процеса осъзнават, че не всяка е орисана да се превърне в дете. Някои лекари сравняват това с ефект на пясъчен часовник - започваш с много и постепенно запасът намалява.
Процесът на замразяването става все по-съвършен с годините, но между 5 и 15% от яйцеклетките не оцеляват размразяването. Тези, които успяват, биват оплождани и развитието им се следи през следващите дни. Най-здравите от тях се имплантират в матката, но само част от тях се закрепят за стените й - първият знак за успешно зачеване. Оттам нататък бременността носи своите рискове като всяка друга.
Лий е благодарна, че се сдобива с близнаците си - момче и момиче, но със съпруга си винаги са искали по-голямо семейство. За съжаление тя губи останалите яйцеклетки.
Нейният най-важен съвет - трябва да имате резервен план, ако вашите яйцеклетки се окажат негодни.
Що се отнася до Бриджит - веднага, след като се появява на корицата на Bloomberg, заваляват имейли и обаждания. Жени от целия свят търсят съвета й и тя дори създава собствен блог на име Eggsurance, който се превръща в процъфтяваща общност, споделяща опит със замразените яйцеклетки. В преживяването на Адамс мнозина виждат вдъхновение и тя се превръща в ходеща реклама на процедурата.
Но в онзи мартенски ден, в който всичките й яйцеклетки вече са изчерпани, тя осъзнава колко едностранчиво е представила всичко и колко малко информация има за "втора част" от процеса. Има твърде много маркетинг и напразни обещания.
Бриджит започва да рови и първото, което открива е, че фертилната индустрия всъщност е доста потайна за данните за своята успеваемост.
Частните клиники често не са склонни да споделят подробни отчети и се стремят да скрият от пациентите си академичните проучвания, които доказват успеваемостта на технологията.
Освен това, допълва Адамс, много клиники предлагат единична процедура, без да споменават, че най-вероятно ще са необходими поне няколко, за да бъдат събрани достатъчен брой яйцеклетки, които да доведат до бременност. Точно това се случва и с нея.
Когато тя получава последните си изследвания, установява, че по време на процедурата по екстракция фертилността й вече е започнала сериозно да намалява. Били са нужни повече от 11 яйцеклетки. Тя определя този тип мълчание към нея като безсъвестно.
Въпреки че остава защитник на замразяването на яйцеклетки, Бриджит казва, че жените трябва да са по-добре информирани за възможните развои на събитията, включително и за негативния, а в медицината трябва да има повече прозрачност. В момента повечето виждат само оптимистичните истории, но те не са всичко.
Самата Адамс все пак стига до своя щастлив край - тя успява да зачене, благодарение на донорска яйцеклетка и сперма.
Наскоро преминава през първия си преглед с видеозон. Дори казва, че избирането на донор на сперма е било доста забавно - като да обикаляш в сайт за запознанства. Да избере донорска яйцеклетка обаче е било сломяващо, защото през цялото време си мисли "Това трябваше да съм аз".
В момента основната цел на Бриджит е да контролира върховете и спадовете, през които емоциите й преминават. Но когато чува за първи път сърцето на нероденото си дете, очите й се насълзяват от радост и благодарност. Терминът й е през май месец тази година.
Да, кенче, представи си, има и емпатия. Емпатия към живи, конкретни хора, не към абстрактни категории, каквато обилно леете с другия емпаток. Аз не ти искам СВ, ти сам представяш кръгозора си за кариерно развитие. За чий ми е да те наемам на работа такъв/а, ако ще с 50 грамоти от Метро или Лидл?
Долмадзе, малко ли са другите дискусии по тая тема, че и тук за ИК? Тук става дума за жени, жертви не на мъжко насилие, а на собствените си криви сметки без върховния кръчмар. Да, предполагам повечето от тях, като звезди на пиара и измамата (пардон, рекламата) ще пиарят и рекламират истанбулската мръсна бомба с дистанционно управление. Но даже при успех, за съжаление, това няма с нищо да им помогне в собствения объркан живот.
Текстове за женици, неформулирали за себе си понятието "кариера". Още повече, пренесени от задокеанската действителност с нейните позитиви и абсурди. Мое мнение е, че децата се правят на млади години. Вярно, тогава могат да са сериозна спънка за овчата маса, но за хора наясно с възможностите си подобно развитие не би следвало да е толкова "структуроопределящо"...
Дедо: "Между другото, Мария Кюри има две нобелови награди, и то не за маркетинг или измама (пардон, реклама) и няколко деца." Светла, Йонко и Лъчо ли т'ва?
Голям смях с тези разбирачи, брей! Сега разбирате ли, защо бъдещето е отредило на мъжете ролята, единствено, на спермодарители. Предварителни изследвания, кратко усамотение и......толкова. Защото големите усти не правят големите мъже!!
Не се наемам да съдя жените, които са изчаквали. Причините може да са всякакви: финансово затруднение, болезнени минали връзки, а и може просто да са били грозничики и никой да не ги е искал (и на жените се случва). Фактът, че една от тях е родила 6 деца, показва, че не става въпрос само за лигавщини. В крайна сметка, ако имат възможност да организират някак живота си, без да се притесняват толкова за биологичния часовник и за хващането на последния влак под формата на някой сульо, не виждам проблем. И мисля, че тази, чиито яйцеклетки са били бастисани при превоза, има съвсем реален шанс за солидно обезщетение. И аз почти не познавам родили на 22, които да са се реализирали успешно в кариерата. Изключенията са много изолирани и са над 60-годишни, т.е. възпитавали са деца по времето на соца и са получавали подкрепа от родители. Много показателно е, че всички са с едно дете, т.е. прекъсването е било еднократно. От друга страна, познавам безкрайно много родили преди 30 (дори не говорим за 22), чиято кариера е до под кривата круша, с изгледи там и да си остане. И това ми се вижда нормално, тъй като прекарават по-голямата част от работното си време в разговори с детски градини, бавачки, педиатри и пр. Никой няма да ги уволни - хората проявяват разбиране, но и няма да ги повиши, тъй като няма за какво. Тъй като се дискутира Мария Кюри, проверих. Няма няколко, а две деца, като първото е родила почти на 30. И да не забравяме, че е работила със съпруга и баща си, които сигурно са проявявали разбиране, ако й се е налагало да закъснее за работа.
Защо се смееш на чуждото нещастие, бе рядко, на тия жени хич не им е до смях. За даряване на сперма плащат поне от 30г насам. Пиши се и ти дарител, ще заработиш, вместо да я хвърляш в канала. За моята я дарих гратис и съм доволен.
Еми така ще е. Докато прогреса служи на печалбата и модела на неограничения растеж, с който капитализма трябваше да приключи още след първата световна война и разпада на колониалния строй. Капитализма все още се тътри с идеята си за неограничения растеж и ползва технологиите, вкл. глобалната пропаганда, за да се трансформира. Дет са вика, вълкът козината си мени, но нрава не. Та ХОРА, прогреса и технологиите трябва да служат на хората, за да живеят по-добре и в хармония със средата си. НО прогреса и технологиите служат на капитализма, за да увеличава печалбите си. ---- Това е цялата работа. От тук и яйцеклетки, замразяване... Тя таз жена и след това, като си излюпи некви деца, кой ще и ги гледа ??? Те сами тр. да се гледат. Цял живот е била по мийтинги и пресмятала как да се издигне. Да не мислите че става за *й, не деца, ами и котка да гледа ???? Хората са си хора, парите са си пари.....
Те затова е и джендър теорията ако щете, като програмата за глобално препрограмиране на човека. Човека тр. да служи на капитализма, не обратното. Ако основната цел на обществото беше, да може хората да живеят по добре (модния well being concept, който обаче е само за успели и богати, т.е. за много малко хора), вече щяхме да сме минали на 6 часов работен ден. Освен това: - нямаше да има глад - липса на течаща вода - цялата мощ на НПО и разни 'човеколюбиви' изроди задкулисни, щеше да е впрегната в образованието най вече на хората от третия свят, за да се прокара концепцията за КОНТРОЛ над раждаемостта и извличане на максимума от наличните ресурси и технологии. Изглежда обаче, целта е друга: - изпедерастяване на по развитите общества, свиване на раждаемостта там - другите да се множат колкото си искат. Евтина и необразована работна ръка и маса, която да се манипулира, винаги е нужна на капитала
Всеки си носи последствията, да ! Ама представяш ли си до каква степен имаме подмяна вече?!? Freeze your eggs, free your career. Какво означава да освободиш кариерата си? Подмяна на истинското - да се заробиш в кариерата си? Да живееш за да работиш, да те е страх да си неуспял? Защото само средни и високи позиции имат достатъчно доходи за да живеят добре и да имат нормална пенсия? --- Аре дайте straight to the point, за какво говорим точно ;)
Сатурас, по тази логика всички мъже трябва да минават една вазектомия след 44-45, защото детето може да го питат дали това е дядо му.
"... отива майката на родителска среща и после другите деца питат: това баба ти ли беше?" По същата логика - таа дебелата майка ти ли беше?! - тоя смотаният ли е баща ти, хахахаха?! - таа пъпчивата ли е майка ти?! - баща ти ли е оня с 20-годишната таратайка? Много ли сте бедни? Мога да продължа...
Сатурас, няма какво да обясняваш, правилно те контрираха. Иначе, по статията, честно казано, изобщо не знам какво да мисля. Нямам намерение да ставам родител в обозримо бъдеще, обаче ми е много странно защо в горния труд дори не се споменава опцията жената, решила да е майка, да си осинови дете. Това не е подвластно на биологията.
Дракон, според мен осиновяването не се споменава, защото не това е разискваният проблем. Предполагам за мъж не е точно интуитивно да види проблема на жените, които се опитват да разрешат ограничението, заложено им по рождение, което се състои в намаляваща и изчезваща способност да извършват определени свои биологични функции. Функции, с които много жени автоматично се самоопределят поне до известна степен. Проблемът не е в това, че жените не могат да имат семейство след 40те. Могат. Проблемът е, че не могат вече да извършват определени биологични функции -забременяване, износване, раждане, а тези функции са им важни независимо дали са искали или мислят някога да поискат да ги упражнят. Аналогично би било, ако мъжете ставаха стерилни след 40те - дори да си направил вече толкова деца, колкото искаш, дори да си нямал никакво намерение да правиш повече, би била тежка загубата на една такава основна биологична функция, с която до голяма степен всеки се самоопределя просто защото полът и, съответно полово-свързаните признаци и функции, са голяма част от индивидуалността на един човек и личностното му изживяване. Ако имаш познати жени, които не мислят да имат деца когато и да било, говори с тях и ги питай доколко биологичната им способност да раждат има значение за това как се изживяват и самоопределят като личности, жени, хора. Отговорът може силно да те изненада ако очакваш да е студено и опростенчески рационален.
"Kenny McCоrmick и Kuly, сега се очаква да обяснявам елементарни и очевидни неща ли? " - и да, и не. Липсата ти на желание да се аргументираш показва, че нямаш аргументи. Децата са жестоки и дори и майка ти да е красива като статуетка, пак може да те заядат за нещо. Това едно на ръка. Второ, сметките с "Това баба ти ли е?" не излизат. Повечето жени на 50+, които познавам, никой не може да им даде годините. Слагат в малкия си джоб отпуснатите от тъпкане на баници и джънк 20-годишни. Фитнес, поддръжка и гледай какво правят конкуренцията. Макар че съдейки по изказванията ти, едва ли гледаш. Имам набори ('83 съм), които яко са лапнали по по-възрастни и да ти кажа, има защо. Но това е България. Ганя си мисли, че жената след 25 се покрива с люспи. Ганя мляска сосно след Моника Белучи, ама не знае, че е на 53. Ганя мляска и след Анджелина Джоли, но не знае, че е на цели 42. Ганя мляска след Катрин Зита Джоунс, ама не знае, че е на 48. Ганя ще им "отпори гьона" на тия баби като "стой та гледай". Но в реалния живот Ганя е морален и знае - жената трябва да ражда рано, иначе... и той не знае какво иначе...