Ако успеете да достигнете 78-ия си рожден ден, според някои изследователи вече спокойно ще можете да твърдите, че сте прекарали 9 от тях в гледане на телевизия, 4 години в шофиране, 92 дни на тоалетната и 48 дни в правене на секс. Сумарно де.
Но когато става дума за времеемки дейности, едно нещо излиза на преден план. За един живот от 78 години вие ще сте прекарали 25 от тях в сън.
Това е наистина много време. Можем ли да го намалим? Колко дълго можем да останем будни? И най-вече - какви са последиците от това да не спим?
Всеки обикновен човек, който реши да провери какви са отговорите на тези въпроси, ще установи, че това е доста трудно.
"Нуждата от сън е толкова силен фактор, че може дори да подтисне глада. Вашият мозък просто ще заспи, въпреки всичките ви съзнателни усилия да го задържите", коментира Ерин Ханлон, асистент в Центъра за изследване на съня, метаболизма и здравето към Чикагския университет.
Защо въобще спим?
Реално науката все още не може да обясни защо поривът за сън е толкова силен.
Според Ханлон учените все още не могат да кажат с абсолютна точност какви са функциите на съня. Въпреки това може да се каже, че има нещо в съня, което вероятно "рестартира" системите в човешкия организъм.
Нещо повече, проучванията показват, че редовният, здрав сън помага на организма да се лекува, повишава имунитета, стабилизира метаболизма и като цяло въздейства на много от функциите на човешкото тяло. А и всеки от нас може да потвърди онова чувство на ведрост и бодрост, когато сме се наспали добре.
От друга страна, недостатъчната почивка в спящо състояние се свързва с по-големи рискове от диабет, сърдечни проблеми, затлъстяване, депресия и други заболявания.
Преди обаче да се стигне до тези по-далечни ефекти на недоспиването, идват други, нарушващи комфорта - тежестта в клепачите, чувство за схванатост, липса на концентрация. Ако се пренебрегват всички тези нежелани реакции и човек успее да остане буден, започва да се губи представа за реалност. Започват резки смени в настроенията, параноя и дори халюцинации.
Какво всъщност се случва с организма, ако не спи продължително време?
При 24 часа липса на сън фокусирането става значително по-трудно и е по-сложно да внимаваш в дадено нещо. Умората се усеща, но ако сте си го поставили за цел, лесно може да се държи буден. Въпреки това паметта се накъсва и би ви било по-трудно да се сетите за конкретни думи, докато говорите. Също така ще схващате по-бавно за какво ви се говори. По-трудно е и да се пресява важната информация.
При 36 часа безсъние горните симптоми само се влошават. Появяват се болки в гърба и усещане за схващане. Наблюдава се спад в жизнените функции по време на лишаване от сън. Хормоните на стреса като адреналин и кортизол се насищат в кръвта, и повишават кръвното налягане.. Способността ви да мислите започва да намалява прогресивно. Онази част от мозъка, която отговаря за блокирането на неподходящите реакции, започва да блокира.
След 48 в будно състояние тялото действително вече се подлага на сериозен стрес. Имунната система започва да става по-слаба. Реакциите стават по-неадекватни, а човек започва да усеща невероятната тежест на тази "жажда за сън".
При 72 часа липса на сън психологически и чисто физически сте нестабилни. Способността да се поддържа каквато и да е концентрация е изчезнала. Ако досега не са се появили халюцинации, вероятно и това ще стане. Параноята се засилва, реакцията на външната среда е тромава. Интересни са микрозаспиванията, които също могат да се появят - заспиване в порядъка на секудни, последвано от събуждане с гърч.
Оставането буден след 72 часа безсъние е изключително опасно вече за организма и е доста трудно да постигне. Просто нуждата от сън ще е толкова силна, че да се преодолее, ще е нужна сериозна външна намеса, която би могла да доведе до сериозни психологически травми.
И все пак пораженията от 1-2 безсънни нощи засега не изглежда да имат траен ефект върху човешкия организъм. И дори да има щети, те са възстановими, смята Джером Сийгъл, професор в Центъра за изследване на съня към Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Когато завесата никога не пада
Ами ако сънят така и не идва? Рядкото генетично заболяване, наречено Фатална семейна инсомния, предоставя една от най-ярките картини на последствията от екстремното безсъние.
Само около 40 семейства по света имат гена на това рядко заболяване в своята ДНК. Един дефектен ген причинява неправилното разграждане на протеините в нервната система в "приони", които губят нормалната си функционалност.
"Прионите са странно оформени протеини, които реално причиняват проблеми на тези хора", коментира Атю Малхотра, директор Центъра за медицина на съня към Калифорнийския университет в Сан Диего. Прионите се натрупват в нервната тъкан, убиват я и образуват дупки като от швейцарско сирене в мозъка.
Една област, която е особено силно засегната при хора с това заболяване, е таламусът, област, дълбоко в мозъка, която отговаря за съня. Оттук и омаломощяващата инсомния.
Засегнатият индивид може да прекара дни и дори седмици без сън, развивайки странни симптоми като смаляване на зениците и обилно изпотяване. След няколко седмици жертвата на Фаталната семейна инсомния изпада в някакъв полусън. Тук се появяват ходене насън, мускулни спазми, загуба на тегло и дори деменция. Болестта приключва със смърт.
И все пак не липсата на сън е това, което убива болните, а мозъчното увреждане, причинено от прионите.
Всичко това най-вероятно би разубедило и най-големите ентусиасти да проверят докъде се простират границите на човешките възможности за будуване. И все пак - колко дълго можем да останем будни?
Най-често цитираният рекорд за доброволно спиране на съня принадлежи на Ранди Гарднър. През 1964 г. 17-годишният ученик от Сан Диего успява да издържи цели 264 часа (или малко над 11 дни) без сън. През цялото това време уважаваният учен в сферата на съня от Станфорд, д-р Уилям Демент, и негови помощници, следят как се отразява безсънието на съзнанието на момчето чрез редица тестове.
Той поставя рекорда си в научен експеримент, а след успеха му и наблюдаваните ефекти Книгата за рекорди на Гинес вече отказва да записва кандидати за подобряването на този рекорд.
След като приключва, 17-годишното момче е вкарано в болница, където под наблюдението на лекари да поспи. Буди се след около 14 часа както обикновено.
Повече от 50 години след рекорда той все повече и повече съжалява.
"Преди 10 години спрях да спя. Вече не мога да спя... станах ужасен, всичко ме разстройваше. Сякаш това е продължението на онова, което започнах преди 50 години", споделя той в интервю от края на 2017 г.
