Това човек в активна възраст да не може да си доспи е често срещано явление. Въпреки това по света съществува малка група от хора, които упорито се опитват да прекарат не повече време в леглото, а колкото се може по-малко. Става дума за тези, които се опитват да извлекат полза от т.нар. полифазен сън.
Това отчасти е експеримент, отчасти е опит човек да си осигури повече продуктивност. Спекулира се, че е бил използван от велики умове като Никола Тесла и Леонардо да Винчи. Странният подход към съня сега набира популярност сред някои млади специалисти в Силициевата долина, които се опитват да „изстискат“ колкото се може повече будни и продуктивни часове от всяко денонощие. Тази тенденция води до появата на книги по темата, а също и до появата на Общност на полифазния сън.
Но има няколко неща, които човек трябва да знае за този необичаен подход към спането, които показват защо може би не е чак толкова добра идея да го опитвате.
Какво е полифазен сън?
Повечето хора са спят монофазно. Това означава, че те получават своята почивка чрез няколко часа сън - една голяма „порция“, най-често през нощта. Почитателите на полифазният сън, от своя страна, подремват за кратко по няколко пъти на ден, вемсто да спят цяла нощ.
Според общността, посветена на този подход, има много различни разписания за полифазен сън. Едно от най-популярните включва по-дълъг, „основен“ сън между 90 минути и 6 часа, допълнен с няколко 20-минутни дремки.
Продължителността на основния сън и броят на дремките са различни, но хората, които спят по този график, прекарват общо между 3 и 7 часа в сън през денонощието. В друго разписание са заложени само 20-минутни дремки през деня, които се равняват на общо между 2 и 3 часа спане.
Защитниците на тази идея твърдят, че разделянето на съня може да увеличи времето, което човек прекарва в т.нар. фаза на съня с бързо движение на очите (REM фаза) и съня с бавни делта вълни (дълбок сън), тъй като мозъкът по подразбиране се обръщал към тях, когато е уморен.
Сънуването, съхраняването на спомени и промяната в настроението стават по време на REM съня, докато сънят с бавни делта вълни е най-дълбокият вид сън, който има и най-голямо въздействие за отпочиването на организма.
Много от хората, които разчитат на полифазния сън, вярват, че другите фази от цикъла на съня са ненужни и че като ги пропускат могат да прекарат повече време от денонощието будни и в продуктивен режим.
Да изпробваме ли полифазния сън?
С една дума: „Не“. Поне така казва д-р Алон Авидън, директор на Центъра за смущения в съня към Калифорнийския университет. „Има много малко информация – почти никаква в медицинската литература – за внимателно подготвени клинични изследвания, които да показват, че полифазният сън има някакво предимство“, обяснява той.
„Ако хората, които спят на разпокъсани интервали, в крайна сметка отделят по-малко време за сън, това ще се отрази на здравето им“, допълва д-р Авидън. Сред възможните проблеми са когнитивно увреждане, проблеми с паметта и по-висок риск от инциденти.
Хората, които не спят поне седем часа в денонощието, са по-застрашени и от хронични проблеми като диабет и неконтролируемо напълняване, твърди д-р Авидън. Изследвания са показали, че лишаването от сън влияе върху нивата на хормоните и води до повишения на кръвната захар и апетита.
Според специалиста дори и да „излъжете системата“ и да преминете веднага в REM фаза на съня, това не е естествено. А и другите цикли на съня най-вероятно имат своето значение.
„Когато започнете да пренареждате времето, отделено за дадени фази на съня в периода за нормален сън, вие всъщност пренареждате различни психологически функции, които са тясно свързани с фазите на съня“, обяснява Авидън. Това може да доведе до неприятни последствия за метаболизма и ендокринната система (съставена от жлезите, произвеждащи хормони в тялото).
Но какъв е проблемът, ако човек и без това не спи много? Да, вярно е, че някои хора функционират добре с по-малко от препоръчителните 8 часа сън в денонощието, но те са изключение от правилото, посочва д-р Авидън.
За повечето хора лишаването от сън – дали за изпробване на полифазния метод или поради други причини – ще доведе до натрупване, което в един момент ще се отрази върху здравето им.
„Сънят не е като банкова сметка. Не можеш да спиш един час, после два часа, да го комбинираш с други четири часа и да кажеш, че си спал седем часа“, обяснява директорът на Центъра за смущения в съня.
Откъде идва идеята за полифазния сън?
Според литературата, посветена на този метод, хората по природа са предразположени към полифазен сън. Д-р Авидън е съгласен, че много исторически данни посочват за наличието на двуфазен сън – да си легнеш рано, да станеш рано, след това да дремнеш за някакъв период от време през деня.
Той обаче смята, че причините за това са били по-скоро в средата, отколкото биологични. Като например това кой период от денонощието е бил най-подходящ за лов или за селскостопанска дейност.
И макар бебетата и някои животни обикновено да спят по няколко пъти в деня, Авидън е скептичен, че възрастните хора могат да функционират по този начин. Като доказателство посочва работещите на нощни смени. Изследвания показавт, че те обикновено имат повече здравословни проблеми, в това число и сърдечни, от хората, които работят през деня.
Д-р Авидън обяснява, че когато навън е тъмно, организмът ни произвежда повече мелатонин, а това действа като сигнал, че е време за сън. А това става около 21 ч. - прелюдия към заспиването в следващите два часа и събуждане между 6 и 8 сутринта.
А подобни механизми, заложени в организма, не се трогват от идеята, че можем да излъжем тялото си.
