Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гигантски ленивец и пътуване през вековете: Как авокадото оцеля до днес

Историята на една от най-известните суперхрани в света започва много преди появата на първите хора Снимка: pixabay
Историята на една от най-известните суперхрани в света започва много преди появата на първите хора

Зелена грапава кора, с кремообразна и светлозелена вътрешност, подобна на меко масло...

Сигурно вече сте се досетили, че това описание принадлежи на една от най-популярните суперхрани в света, станала част от всекидневното меню на милиони хора, решили да живеят по по-здравословен начин.

Историята на авокадото започва преди хиляди години и е преплетена с изчезнали животински видове, прескачане на континенти и един патент, който в крайна сметка нямал никакъв смисъл.

Името му произлиза от думата "āhuacatl" - произлизаща от един от древните индиански езици на коренното население в централната част на Мексико, и означава не какво да е, а "тестис".

Но широкото му разпространение в миналото всъщност не се дължи на хората, а на изчезналите преди около 13 хил. години гигантски земни ленивци, наречени Мегатерий. Структурата на храносмилателната им система била такава, че те без проблем поглъщали плодовете цели, а след преработването им в стомаха, изхвърляли невредима костилката му.

Благодарение на афинитета си към авокадото и първичния си инстинкт, животните успяват да го разнесат на огромни територии и така да осигурят изобилие от храна за своя вид. По време на еволюцията обаче и изчезването на гигантските ленивци, след тях не остават други физически достойни заместници, които да продължат деянието им.

И така, авокадото се превръща в това, което ботаникът Кони Барлоу нарича "призракът на еволюцията" или накратко - вид, който е трябвало да изчезне, но по необясним начин оцелява до наши дни.

Впечатляващ е и животът на самите дървета, съществуващи много по-дълго време от някои овощни такива. В Калифорния например могат да се срещнат дървета на повече от 100 години, а в централната част на Мексико - над 400.

Това е и причината авокадото да може да устои толкова дълго време, след като основните им разпространители - Мегатериите, изчезват от лицето на Земята.

След известно време в Мезоамерика се появяват и първите представители на хомо сапиенс, които бързо оценяват добрите качества на зеления плод. Не след дълго те създават овощни градини и започват да отглеждат специални сортове, приличащи много на тези в днешно време, но с по-наситен вкус и мека текстура.

Смята се, че първият европеец, който е опитал авокадо, е испанският конкистадор Фернандес де Овиедо, и то в началото на XVI век.

Снимка: iStock

"В центъра на плода се намира костилка, която прилича на обелен кестен. Между нея и кората е частта, която се яде. Тя е в изобилие - прилича на паста с консистенцията на меко масло, а вкусът ѝ е много добър", пише той в личните си записки.

След описанието на испанския конкистадор се прехвърляме директно в 1830 г., защото точно в този период се появява друга важна личност, успяла да пренесе авокадото в САЩ.

Доктор Хенри Перин се среща с месестия плод докато е консул в мексиканския град Кампече. Той смята, че плодът ще е идеално допълнение към растителните видове във Флорида, отглеждани в градински условия.

Така Перин изпраща няколко костилки на свой приятел, за да ги засади. Но не след дълго, когато докторът се завръща в американския щат, избухва Втората световна война - приятелят му е убит, а авокадовите дървета биват забравени.

Горещият и влажен климат на Флорида благоприятства за тяхното развитие, но американците искат да ги преместят и на по-студени места, като Калифорния например. Тогава оцеляването на растенията се превръща в истински трудна задача.

За да се справят с тежките условия, ранните земеделци по тези места предприемат друго решение - сами създават такъв сорт, който да вирее и в по-сурови условия. Заради впечатляващата си издръжливост той получава името Fuerte, което от испански значи "силен", като през 40-е години на миналия век той съставлява около 75 процента от цялото авокадо, предлагано на пазара в Америка.

Историята за появата на другия най-известен сорт в света е не по-малко любопитна.

Авокадо Хас е кръстено на пощальона Рудолф Хас, живял в Ла Хабра, Калифорния. След като разбира, че бизнесът с плода е доста доходоносен, той взема пари назаем и купува малко парче земя с авокадови дървета от сорта Fuerte. Засажда и нови костилки, но едно от тях се оказва по-различно от другите.

След като се развива в дърво, Хас решава да го отреже, тъй като му се струва недоразвито.

Преди това обаче децата му успяват да опитат родилите се малки плодове, които страшно им харесали и забраняват на баща им да премахне растението. Когато и той го опитва, вижда, че точно това авокадо крие маркетингов потенциал - започва да го продава на пазара, а няколко години по-късно го патентова като свой сорт.

Снимка: iStock

Заради тази своя идея Хас е трябвало да умре богат човек, но той никога не започва да печели достатъчно, за да напусне работата си като пощальон. Някои изчисления сочат, че през целия си живот за патента е успял да изкара не повече от 5 хил. долара.

Именно в този период, през 19 век, авокадото започва да получава своите първи суперлативи и може би твърде големи хвалебствия по свой адрес. В изданията на The New Yorker и Vogue излизат реклами, гласейки, че то е аристократът в плодовата салата, придавайки му нескрито превъзходство сред останалите плодове.

Тези, които твърдят, че първи внасят авокадото на пазара във Великобритания, е британската верига Marks&Spencer. Но маркетинговата им стратегия за лансирането му не сработва напълно, защото заради името avocado pears (от англ. език "авокадо" и "круши") много хора остават объркани. Това принуждава собствениците на веригата да започнат да продават екзотичния плод с листовка, обясняваща, че той е предназначен за салата, а не за гарнитура към яйчения крем.

С възхода на гуакамолето и все по-бързо навлизащите здравословни режими за хранене, сред известна част от обществото авокадото започна да се превръща в един от задължителните елементи във всекидневното меню.

С течение на времето рецептите за приготвянето му започват да стават все по-разнообразни, а готвачите, които ги измислят, наблягат силно на едно от качествата му - това на суперхрана заради големия процент ненаситени мазнини, съдържащи се в него.

Днес почти няма човек, който да не е опитвал вкуса на авокадото. Заради кремообразната текстура и почти неутралния си, но плътен вкус, то успява да си отвори вратата към кухните на все повече хора. 

Авокадото дори стана толкова популярно сред милениалите, че се превърна в символ за тях, използван от други поколения, докато критикуват младежите. 

А за това нека благодарим на гигантските ленивци, които превърнаха този зелен плод в "призрак на еволюцията".

 

Най-четените