В рубриката "Идеи за България 2020" на Webcafe прочетох много хубава статия - "Улици вместо АЕЦ". Тя ме впечатли - и вдъхнови, за моите идеи.
Как могат да се променят нещата в България?
Не можем да искаме да се промени светът около нас, без да си променим мисленето. Нагласата на българина е постоянно да мрънка, че нещата не могат да се развият към по-добро и в същото време да не прави нищо, за да се случи тази промяна.
Все по-често, когато попитам някой "Как си?", получавам лаконичен отговор "Не питай" или в най-добрия случай "ами бива, става, горе-долу... " Това вечно негодувание и черногледство все ни пречат да бъдем общност от граждани, които отстояват правата си и заедно вървят напред.
Вярно, Петър Дънов е казал, че България е черният дроб на света, където се пречистват всичките му отрови и че нещата тук никога няма да са лесни, но не винаги лесният път е най-правилният.
Именно затова трябва да спрем да заобикаляме законите, да гледаме да "мине работата тънко" и да лъжем, защото така е по-лесно - няма да постигнем нищо. Да запретваме ръкавите и да се захващаме за работа. Тук и сега, а не някъде другаде, защото, ако не ние, няма кой друг да оправи България!
За да направиш нещо трябва да положиш много усилия, но ако се потрудиш от сърце и вложиш хъс, воля и желание, усилията ти със сигурност ще бъдат възнаградени. Барселона и Куритиба показаха как лесно могат да се реализират стратегии за подобряване на качеството на средата за живот. Не трябват много пари, просто воля и далновидност.
1. Развитие на транспорта - как?
Това на първо място включва изграждане на транспортна инфраструктура. Например в Барселона, където неотдавна прекарах 4 дни, има чудесно развита система - еднопосочно движение, велоалеи, ленти за автобуси, електронни билети, озеленени трамвайни линии, асансьори за инвалиди, скосени тротоари на кръстовищата, метро с много лъчове, което свързва целия град, винетки с отстъпка за цялата система на градския транспорт, които могат да бъде ползвани от повече от един човек и важат за 10, 20 или 50 пътувания.
Метрото в Барселона е интегрирано с високоскоростни влакове, които свързват града с цяла Испания. Не може ли да се използва този модел и в България?
Давам друг пример: Бразилският град Куритиба получава световна известност благодарение на иновационната си транспортна система тип "скоростен автобус", която по същество представлява наземно метро, само че с автобуси.
Кметът на града Жайме Лернър доказва с цифри, че вариантът за автобусно движение по отделни платна с цена 2 млн. долара за километър е 10 пъти по-евтин, отколкото най-елементарното метро, и 50 пъти по-евтин от класическото метро с множество разклонения.
А най-важното за тези линии е, че не са трудни за променяне след няколко години. В резултат на това неговият проект бил реализиран за две години, и то без да се използват пари от държавния бюджет. Автобусите могат да поберат до 270 души и се движат по специални платна. За бързия автобус (Bus Rapid Transit) са измислени специални спирки с оригинален дизайн.
Заплащането става на входа на спирката. Автобусите са оборудвани с подвижни стълбички, а височината на спирката съвпада с нивото на пода на автобуса. От магистралния експрес-автобус към локален автобус може да се премине на междинни спирки. В началото шофьорите на автобусите са имали дори специално копче, с което могат да удължат времетраенето на зелената светлина на светофара. Системата на метробусите дава впечатляващи резултати.
Тъй като платната за автобусите и автомобилите са разделени, разписанието се спазва с голяма точност. Интервалът на движение на магистралните автобуси в час пик не превишава 1 минута, като те се движат със скорост 60 км в час. Опитът е въведен вече в 40 града по света, сред които Лос Анджелис, Сеул, Мексико, Богота и др.
2. Опазване на старите сгради в България - как?
В повечето големи и малки градове в България има уникални сгради, които създават специфична атмосфера. За съжаление, повечето от тях са оставени на произвола на съдбата и в момента бавно, но сигурно се рушат. Основните причини са спор в собствеността или безпаричие на собствениците.
Нужно е да бъдат създадени общински или държавни стимули, които да карат собствениците на къщите да ги реставрират. В Барселона например е реализирана програмата "Барселона, стани красива", в рамките на която са реставрирани фасадите на 3700 сгради.
Собствениците на исторически здания получават нисколихвени кредити или са освободени от имотен данък за няколко години занапред заради направените инвестиции. В редица европейски страни вече е приложено подобно законодателство, за да се гарантира запазването на уникалната архитектура и атмосфера на старите сгради. Подобни стимули трябва да се въведат и в България и чрез тях ще се генерират и приходи от туризъм.
3. Природата на България е едно от най-ценните богатства, с които разполагаме.
Как да я опазим?
Тя може да ни носи значителни печалби при експлоатация по устойчив начин - чрез развитие на културен, исторически, еко и селски туризъм и биоземеделие, които да гарантират развитие и приходи и за малките населени места.
В България имаме всички предпоставки за развитие на такива видове туризъм, различен от масовия, който преобладава в момента, разрушава красивата ни природа и ни навлича наказателни процедури от ЕС.
Вярно е, че масовият туризъм носи бързи печалби, но те облагодетелстват главно едрите собственици и инвеститори, а нерядко са постигнати и по нечестен път. Да вземем например лифта от хижа "Пионерска" до Седемте рилски езера, който е построен в нарушение на над 20 европейски и български закона или случая със ски зоната на Банско.
Икономически западналите в момента региони, (например Северозападна България) могат да се превърнат в алтернатива на големия мегаполис чрез субсидии или развита стратегия за стимулиране на малките райони. Разполагаме с идеални условия за производството на чиста земеделска продукция, свободна от ГМО, нитрати и пестициди.
4. Опазване на зелените площи в градовете - как?
Чрез закон, който да стимулира запазването на зелените площи, чрез местни кампании по градове, например: «Да запазим зелените площи на нашия град», с помощта на местни фестивали, хепънинги, пърформанси, по подобие на инициативата "София диша", при която ул. Иван Шишман беше затворена за коли. (http://provocad.com/sofia-disha/), чрез търсене на спонсори за построяване на детска площадка, детска градина, парк или градинка. Хората трябва да осъзнаят, че това е приоритет, а не строежите на молове и бензиностанции.
5. Развитие на културна инфраструктура - как?
Чрез изграждането й в периферните райони, където в момента няма културни събития. София например изпитва огромна нужда от съвременна концертна зала от типа на "Белград арена".
Световноизвестни рокизпълнители като Ерик Клептън отказаха концерт у нас единствено заради липсата на закрита зала с голям капацитет (дори НДК е неподходяща за такава дейност заради лошата си акустика, подходяща само за конгреси).
В откритите пространства в покрайнините на София могат да бъдат организирани интересни пърформанси, фестивали (доказва го Music Jam в парка край летището), представления, изложби, както е навсякъде в Европа.
Това би помогнало за заличаване на границата между предградията и центъра, би генерирало съпътстващи търговски дейности и не на последно място - изява на независими творци и артисти.
6. Качественото образование е сигурна инвестиция в бъдещето на България. Как да преодолеем срива му?
Предлагам цялостна промяна на образователната система по модела на японската фондация Номура, а именно - интегрирано образование през целия живот, което да стимулира творческото мислене и свободното израстване на отделния човек.
Да му помага да взема сам решенията в своя живот, да го насърчава да живее в хармония със света, природата и хората около него. Кой беше казал, че човекът е факел, който трябва да бъде разпален, а не кофа, в която трябва да бъде наливана информация?
Но за да не остане всичко това само добро пожелание, нека започнем да действаме незабавно. Първо да променим собственото си мислене и навици и да поискаме нашите близки, приятели, съседи, политици, законодатели и бизнесмени да променят техните. Ако започнем сега, има шанс през 2020-а да видим една по-хубава и променена към по-добро страна.
*"Бъди промяната, която искаш да видиш в света" - Махатма Ганди
