Въвеждането на задължителен предмет "Религия православие" се оказа дискусионна тема за всички, освен за президента Георги Първанов. Социалният президент - в началото на първия си мандат, вече стана духовен президент.
"В предварителен план, без да познавам същността на документа, мога да кажа, че си струва да бъдат чути аргументите на привържениците на тази идея. Преди всичко от гледна точка на това, че се намираме в много тежка криза - криза не толкова и не само икономическа, колкото духовна, ценностна криза". Това заяви Първанов по повод петицията на Светия синод за въвеждане на задължително изучаване на вероучение, внесена след внушителен митинг в столицата.
Без задръжки
От всички представители на властта, единствен президентът прегърна без задръжки искането на Синода в училището да се изучава задължително вероучение. Пардон, освен него това иска и "Атака" на Волен Сидеров, която не е управляваща сила, но благодарение на чиято безотказна подкрепа ГЕРБ все още е на власт. Атакистите обаче под сурдинка посочват, че не искат да се изучава ислям.
Останалите представители на политическите сили засега мълчат. Управляващите в лицето на просветния министър показват реалистично мислене за ситуацията - няма достатъчно подготвени учители, рисковано е да се пуснат духовници в светското училище. Министър Сергей Игнатов смята, че вярата не може да се насажда по академичен път и препоръча на Църквата да възроди неделните училища.
Само за президента - обединител на нацията, няма спънки и той вярва, че Църквата едва ли не ще ни извади от икономическата криза и ще ни спаси от духовната, сеейки кълновете на вярата в опустошените ни сърца. Поредната популистка позиция на държавния глава, която никак не е изненадваща.
Политически инструмент
Първанов винаги е гледал на религията като политически ниструмент. Той бе генераторът на закона за вероизповеданията, прокаран от НДСВ и ДПС при управлението на Сакскобургготски, който бе използван за ликвидиране на опозицията в Църквата и исканията за реформи, както и за бетониране като единствени канонични водачи на православието у нас на патриарх Максим и владиците, избрани в голямата си част с благословията на БКП и Държавна сигурност.
Основната аргументация за тази позиция очевидно бе ангажиментът към Москва да се употреби православието за политически цели. В Русия православната църква, забравила разрушението на храма "Св. Василий Блажени" при Сталин, преживя политически възход с идването на президента Владимир Путин на власт, който продължава и до ден днешен. А идеята от времената на имперска Русия за обединение на славянските народи под мотото на панславизма преживява своето възраждане... Впрочем, тя се появяваше и затихваше и при социализма.
Българското "употребяване" обаче сега ще струва 50 000 евро от бюджета на държавата за алтернативния синод, който спечели делото в Страсбург.
Повярвал толкова в ролята си на държавник, Първанов сега обяви, че религията би могла да подпомогне усилията на държавата и обществото за излизане от кризисната ситуация.
"Едно такова обучение в училище, без съмнение, трябва да бъде и обучение по етническа и религиозна толерантност - нещо, което за съжаление ние пропуснахме в годините на прехода и би трябвало да наваксаме", посочи президентът в събота, цитиран от БТА.
Когато лъсна двойната игра...
Има основание, за съжаление. Ако наистина беше президент, който искрено ратува за духовното здраве на нацията, Първанов трябваше доста по-рано да събере лидерите на вероизповеданията и сериозно да постави въпроса за това какво правят духовниците с вечните си битки, побоища и какви ли не позорища. Което отблъсна много хора от Църквата и ги тласна към атеизма или други религии.
Не при комунизма, а в годините на демокрацията, когато лъснаха лицемерието и двойната игра на църковните пастири - и православни, и мюсюлмани. Очевидно е, че за тях основна ценност са имотите, а не вярващите. И президентът можеше да ги пита какво вършат, за да гарантират отпор на традиционните религии срещу навлизането на радикални секти.
Той е президент, а не изпълнителна власт, и подобно събиране и искания не биха се възприели като намеса в независимостта на религиозните общности. А въпросите му биха звучали изключително сериозно на фона на правомощията му да получава доклади от Националната разузнавателна служба и ДАНС за евентуални заплахи за националната сигурност и сигнали за дестабилизация.
Това е тема, която е изцяло в прерогативите и на спецслужбите, и на президента. И тя кореспондира директно със състоянието на традиционните вероизповедания в страната. Защото за 20 години преход Църквата не намери своето място на духовен водач и крепител на нацията. Напротив, компрометираше се почти ежедневно.
Единици са епархиите и храмовете, в които има неделни училища. Много повече са владиците и свещениците, които могат да бъдат сравени по стандарт с мутрите. Сравнението се налага от лимузините и бижутата, с които се показват пред паството. Отделно има много сериозен проблем с проповядването на исляма - Главното мюфтйство не успява да гарантира, че радикални ислямисти няма да влязат в джамиите и да проповядват агресия.
Вместо дискусии по тези проблеми обаче засега президентът се ангажираше единствено със срещи с представители на вероизповеданията, свързани с техните спорове за легитимност. Което обаче е извън неговите правомощия - лидерите на религиозните общности се избират от събор или конференции, които се регистрират в съда.
Но това е по-популярно, както и кухата подкрепа за задължително въвеждане на изучаването на религия в училище.
