Бойко Борисов го направи! Събра социалисти, демократи, либерали и националисти в едно, и спретна правителство. За целта трябваше да създаде достатъчно министерства за всички желаещи, ето защо разби мастодонта на икономиката, енергетиката и туризма на три.
В енергетиката и туризма всички се зарадваха - най-после ще си имат собствено министерство. По вероятно е обаче то да има тях.
Икономиката като цяло обаче не трепери от щастие
След като от нея бяха изключени енергетиката и туризма, тя получи Божидар Лукарски - юрист с приватизационен уклон, който може да има икономически интереси, но не и квалификация или образование в сферата на икономиката.
И все пак да не съдим прибързано. Самият Бойко Борисов също не беше образован да управлява държавата, а не се справяше чак толкова лошо, колкото например неговият наследник и предшественик, Пламен Орешарски.
В САЩ, Меката на свободния пазар, едни от най-успешните президенти, като например Роналд Рейгън, са били отчайващо неквалифицирани.
Истината е, че в едно министерство министърът е само лице за пред медиите. Политиката се осъществява от зам.-министрите, а истинската работа се върши от експертите. Така, колко по-малко се бърка министърът или премиерът на екипа си, толкова по-добре работи държавата.
Бойко Борисов е овладял до съвършенство този подход. Той се кара на министрите като грижовен баща, винаги е на страната на електората - освен с малки изключения, когато е в чужбина и всъщност не управлява държавата, а само стои начело.
Ще следва ли Лукарски същия път в министерството на икономиката? Едва ли
По всичко личи, че амбициозният юрист е решен да управлява, а това може да означава резултат с неочакван край. Ресорните заместник- министри не са повод за голям оптимизъм. Бившият кмет на столичния район "Витоша" Любен Петров и Даниела Везиева - началник отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване" в Регионалния инспекторат по образованието в Русе. Както и да ги погледнем, едва ли могат да се нарекат експертен екип.
Светлина в тунела на икономиката е назначаването на Владимир Каролев като съветник на Лукарски. Либералният икономист безспорно си разбира от работата и е експерт в своята област. Това, което е притеснително във връзка с Каролев, е, че той ще се опита да наложи идеите си за реформи през министерството на икономиката.
Представете си как от едната страна Ивайло Калфин натиска за социална държава, а от другата Лукарски, под влиянието на Каролев, настоява за пълна либерализация на пазара. Бойко Борисов ще гледа назидателно отстрани, а рискът страната да се люшка ту на ляво, ту на дясно не е малък.
Не че няма нужда от реформи, но те трябва да бъдат резултат от цялостна, комплексна и дългосрочна държавна политика. А не, както и до този момент, да се следва пътят на: "имам една идея, дайте да я приложим на практика, пък да видим какво ще стане".
Все пак гражданите на тази страна не са стадо експериментални животни, въпреки че българските политици понякога смятат обратното
На този фон е добре, че Министерството на икономиката всъщност не е министерство на икономиката. От него са извадени не само енергетиката и туризма, но и финансовите лостове за осъществяване на икономическата политика.
Министър на европейските фондове и икономическата политика е Томислав Дончев, а по-голямата част от държавните инвестиции ще минават през министерството на регионалното развитие и благоустройството, начело на което стои Лиляна Павлова.
Министерството на икономиката май се оказва напълно безсмислено и изглежда като държавна структура, съществуваща единствено с цел да има политически пост за Лукарски
На инвестиционен форум преди време финансистът Владимир Хърсев коментира отношенията между инвеститорите и българската държава. Обикновено, идвайки при него като консултант, чуждестранните компании искат да ги свърже с министри и високопоставени държавни чиновници, за да получат преференции и подкрепа от властта. Хърсев им дава един съвет - да си гледат бизнеса и да не се занимават с държавата.
Лошо ли е министерството на икономиката да съществува само проформа? Необходима ли е държавата за икономическия просперитет на страната?
Отговорът и на двата въпроса е по-скоро не, въпреки че българският бизнес е свикнал да търси държавната хранилка, като добър домашен любимец, какъвто беше отгледан по време на прехода.
Ако държавата беше толкова важна за икономиката, политическият хаос в страната през последната половин година трябваше да доведе до рецесия. Всъщност се случва точно обратното.
Въпреки че според предприемачите политическата несигурност е най-големият проблем на страната в момента и основна причина за влошаването на бизнес климата, през последните две тримесечия Брутният вътрешен продукт на България стабилно нараства с 1.6% на годишна база, движен от инвестициите и крайното потребление. Безработицата рязко пада до 10.8%, а заетостта се увеличава до 62.8%.
Липсата на държава изглежда се отразява благотворно на пазара и търсенето в страната
Секторите, които дърпат икономиката назад, са тези, в които държавата има най-голямо участие, като затъналата в дългове енергетика.
Тук не трябва да генерализираме и да правим извода, че държавата по принцип е лошо нещо и трябва да бъде сведена до минимум. В скандинавските страни например регулациите и държавната намеса са силни, но не вредят на икономиката.
Правилният извод е, че българската държава е вредна за пазара, защото обикновено действа без цел и посока или пък още по-лошо, с цел печалба.
Ето защо министерството на Лукарски, което е създадено, за да не провежда политики, може да се окаже много добро за икономиката на България.
