В неистовите си усилия да удари бандитите има опасност МВР и очевидно подчинената й прокуратура да започнат да произвеждат поредните мъченици. Това са хора, за които всички имат съмнения, че са погазили закона, но заради начина, по който ги изобличават и арестуват, един ден ще се бият в гърдите и горко ще плачат в Страсбург, че са политически репресирани.
Става дума за бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, за бившия военен министър Николай Цонев, за съдията Петър Сантиров. Хора с очевидно многозначна репутация, които се озоваха в ареста шумно, с аплодисменти, но и с резерви към скандалния начин на задържането им.
От МВР очевидно имат основание да твърдят, че хора, завлекли сума ти пари от държавата, рекетирали, заплашвали, мамили и злоупотребявали със служебно положение, предлагали подкуп, не могат да бъдат поканени просто да протегнат ръце, за да им сложат белезници. Правилата са да се действа хард. Дотук добре. Но какво става?
Позорни клипчета
Помните позорното клипче за свалената на земята бивша барета, страховит бос на застрахователна компания по времето на прехода, а по Станишево време - първи съветник в „тигъра" ДАНС. „Става дума за политическа саморазправа с мен", обяви Алексей Петров. Видя се, че всички свидетели са имали неуредени имуществени отношения с Петров. Защитата му твърди, че не са събрани никакви доказателства за рекет, още по-малко за издаване на държавна тайна.
Вярно е, че все още става дума за доказателства, представени единствено за мярката за неотклонение. Но ако това знаково дело се точи с темповете на всички дела за пране на пари, каквито обвинения има и тук, Петров има шансове да се превърне в истински мъченик. Особено при варианта, който вече позволява Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) - да има вечен обвиняем и да не може разследваният да поиска от съда да прекрати делото му, ако то не бъде внесено с обвинителен акт. А тук броят на свидетелите расте, ще има куп адвокати...
И не се знае за един мандат на управление какво и докъде ще стигне. Като нищо при преобръщане на „политическата воля", както се изразяват гордо сега управляващите, Петров да излезе първият мъченик на управлението на ГЕРБ. Дори и да няма основание за тази претенция. Само заради бързането или некадърността на разследващите.
Вторият кандидат за ореол на мъченик е доста скандален. Бившият военен министър Николай Цонев очевидно си беше за прокурор с всички скандални, непрозрачни и прахоснически сделки още от времето, когато е бил шеф на социалната агенция в Министерството на отбраната. После и с мегаломанските проекти като военното НДК и др. Но при двете управления - на НДСВ-ДПС и на тройната коалиция, по подразбиране минаваше метър. Въпреки журналистическите разследвания, които МО и прокуратурата подминаваха.
Цонев - шансът да си жертва
И направо да го е яд човек, че по един профански начин той получи шанса си да се превърне в жертва. Профанизмът бе дело и на МВР, и на прокуратурата. Хваленият като „острието" срещу мафията Роман Василев така се изцепи на клипчето на МВР, че дори шефът му Борис Велчев онемя и побесня. На 1 април по време на ареста на Николай Цонев на видеозаписа, предоставен от МВР на медиите, се чува зам.-градският прокурор Роман Василев да вика: "Ти си абсолютен престъпник. На колене!". Твърди се, че ефектът е търсен и от МВР са поръчали на магистрата да бъде така рязък. Той не признава и сега срещу него се води дисциплинарно дело във ВСС.
Но очевидно на възпитаника на школата в Симеоново не му е било трудно да влезе в ролята на репресивния орган, вместо да е прокурор, гарантиращ върховенството на закона. А и за запознатите с делата на прокуратурата и МВР е известно с какво удоволствие Василев ръководи всякакви зрелищни акции, от които рядко излизат осъдителни присъди. Справка - делото срещу Маргините, а също и показния арест на бившия зам.-шеф на ДАМС Иван Леков, който бе оправдан по обвинението за измама и присвояване на пари. Той бе шумно прибран с първоначален анос, че е замесен в корупция и уговорени мачове, но в съда всичко спихна...
Задава се нов балон
Сега се задава нов балон. Около съдията Петър Сантиров, арестуван за това, че посредничил от името на Николай Цонев да се даде подкуп на следователя Петьо Петров, разследвал комуникационна сделка на МО. Шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, също със спорна репутация сред подчинените си, обяви, че съдията незаконно е подслушван с разрешение, дадено от съд в друг град, а не от София. Според него така се заобикаля законът, при положение че именно той е компетентен да разреши подслушването на задържания съдия.
По принцип СГС дава разрешенията за подслушване, а когато става въпрос за използване на разузнавателни средства срещу магистрат от СГС, разрешението трябва да се поиска от САС. Разследващите са получи разрешение да подслушват Сантиров от апелативния съд в Бургас. Петър Сантиров бе арестуван заедно с Николай Цонев и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Тримата се опитали да подкупят следователя Петьо Петров, който разследвал неизгодна сделка, подписана от Цонев.
Съдът обаче препоръча на прокуратурата да се поинтересува дали следователят не си е поискал сам парите. Има вече съвсем основателно предположение, че следователят Петров е провокирал към подкуп Цонев. Това не оправдава бившия министър, но поставя под съмнение и методите за разкриване на корупция. Поне ако се гледа законът, който у нас наказва и провокаторите, а не само даващите подкуп.
Ако нещата тръгнат в тази посока, битката с корупцията отново ще бъде минирана. Без промени в закона, никой няма да се осмели да подаде сигнал и да играе игра, която да доведе до уличаване в корупция на разследван висш или нисш държавен чиновник. Още повече ако това е човек със също спорна репутация в гилдията и съмнения, че е зависим от данни, които службите имат за него.
Държавата играе с Техните номера?!
Изобщо методите на разкрития много приличат на стари прийоми на Държавна сигурност. Компрометирани или лично заинтересовани хора да се ползват за свидетели срещу всеобщоизвестни мошеници, които обаче са действали хитро, законно и няма как да бъдат пипнати. Може би е оправдано, но не и в държава с претенции да е демократична и правова. На която й липсва хитростта на тези, които преследва, за да вкара в затвора. И играе с нечистите номера на техния свят. Това е позиция, която обикновените хора може да приветстват, но тя не говори за превъзходство. Просто се пада на нивото на измамниците, които обаче имат добри адвокати, които да защитят човешките им права.
И нещата се обръщат срещу храбрата държава. От това тя и народът не печелят. Само ще плащат обезщетения след време заради спечелени дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Когато правителството очевидно ще е друго, но гражданите ще си плащат пак данъците. А от тях - и за недоправените подвизи на днешното управление.
