От псевдоними до въображаеми моемоари, литературният свят винаги е бил изпълнен със заблуди. Но най-безсрамнaтa, озадачаващa и бомбастичнa измама от всички със сигурност е тази около Джей Ти Лирой.
Става дума за транссексуалния, ХИВ-позитивен тийнейджър, който в началото на века се превърна в световна сензация с предполагаемо полу-автобиографичните си романи, разглеждащи теми като насилието над деца, проблемните семейства и проституцията.
Както стана ясно към края на 2005-а, книгите на Лирой всъщност са дело на американка на средна възраст на име Лора Албърт, която нито е ХИВ-позитивна, нито е транссексуална, нито е проституирала.
Вместо това тя просто е накарала съпругата на своя брат - Савана Кануп, да си сложи руса перука, шапка и тъмни очила и да позира като измисления автор по време на публични събития и при появи в медиите. Включително и на кориците на няколко популярни списания.
За да станат нещата още по-заплетени, Албърт често придружава "Лирой" при неговите публични появи, представяйки се за неговата британска асистентка Спийди. Това се случва навсякъде, освен в самата Великобритания, тъй като писателката се притеснява, че нейният неубедителен британски акцент ще бъде разкрит. Ето защо там Албърт се представя като приятелка от детството на Лирой на име Емили Фрейзър.
Лирой често бива сниман с някои от най-популярните лица на Холивуд, обикаля света, за да представя "книгите си" и дори минава по червения килим на филмовия фестивал в Кан през 2004-а при представянето на адаптацията на "неговия" роман The Heart is Deceitful Above All Things.
Кортни Лав, Кануп като "Джей Ти Лирой" и истинският автор на книгита Лора Албърт като Спийди. Снимка: Getty
Поглеждайки назад, изглежда абсурдно, че двете жени са успели с тази измама и то толкова публично. Но те успяват да я поддържат до момента, в който списанието New York не разкрива истината – че Лирой е измислица на Албърт, а зад ролята е Савана Кануп.
Години по-късно историята се прехвърли и на големия екран. В новия филм Jeremiah Terminator LeRoy, посветен на измамата, Кристен Стюарт (Twilight) играе Кануп, а Лора Дърн (Twin Peaks, Big Little Eyes) е в ролята на писателката Лора Албърт.
Самата Кануп вече е освободена от оковите на този персонаж, но се чувства повече от уверена, когато говори по темата. Но освен странния вкус за дрехи на измисления писател, тя е прихванала и част от неговата "джендър флуидност" – Кануп се е отказала от използването на местоимението "тя" и вместо това използва полово неутралното "те".
По думите й това е "измислена дума" и й харесва "колко объркваща и неудобна е". Споделя пред BBC за посещение в американско училище, където много млади деца по някакъв начин вече били "пост-полови" и всички използвали думата "те".
Филмът Jeremiaha Terminator LeRoy започва с това как Кануп е била убедена от Лора Албърт да влезе в ролята на измисления автор. По това време писателката Албърт е в края на 30-те и се нуждае от човек, на когото има доверие, и който да е достатъчно млад и андрогенен, за да може убедително да се представя за транссексуален мъж.
Кануп очевидно не съжалява за това, че се е съгласила и по-скоро се радва на славата, която измамата й е донесла. Все пак новият филм е адаптация на нейната собствена книга – Girl Meets Boy: How I became JT LeRoy ("Момиче среща момче: Как се превърнах в Джей Ти Лирой").
Кристен Стюарт и Лора Дърн на премиерата на филма Jeremiah Terminator Leroy, посветен на измамата. Снимка: Getty
В същото време тя е успяла да се превърне в артист, чиито творби са изложени в няколко големи галерии в Ню Йорк. Ролята на Лирой обаче не е била някакъв артистичен ход.
"Не знам дали по онова време разбирах случващото се като пърформанс", обяснява Кануп, но признава, че да си в роля е нещо, което ти носи адреналин и те кара да търси това усещане. Особено когато си си в кожата на този персонаж дълго време.
Кануп също така предпочита определението "артистичен експеримент" пред "измама", що се отнася до цялата ситуация около Джей Ти Лирой. Според нея случаят е сложен от етична гледна точка. Стане ли дума за това има ли някой, който да бъде обвиняван за случилото се, Кануп е склонна да посочи медиите и читателите, които с такава готовност са приели измисленият Лирой.
По думите й част от идеята е била хората да "консумират" неговият образ на жертва и те са правили точно това.
Факт е, че сред причините Албърт да убеди Кануп да се облича като Лирой на публични събития е не само желанието на писателката да остане в сянка и да запази тайната, но и защото е осъзнала, че част от привлекателността на измисления писател е неговата идентичност на аутсайдер.
Така, когато става ясно, че Лирой е измислица, хората са много по-гневни, отколкото когато например разбират, че писателят на кримита Робърт Гълбрайт всъщност е създателката на "Хари Потър" Дж. К. Роулинг. Читателите просто не са били лично ангажирани с Гълбрайт – предполагаемо скучен мъж на средна възраст, по начина, по който са били докоснати от историята на Лирой – транссексуален проституиращ, превърнал се в писател.
Целият проблем с това какво е "автентично" изкуство и дали автентичността изобщо е от значение съществува от незапомнени времена. През XVIII век например Самюел Джонсън разкрива писателят измамник Джеймс Макферсън заради написването на Творбите на Осиан, за които Макферсън твърди, че всъщност са дело на бард от III в.
През XXI в. темата е още по-усложнена заради възхода на въпроса за идентичността, както и заради измамите в социалните мрежи.
Кануп обаче е на мнение, че това да си автентичен е надценено що се отнася до разказването на истории, а идеята, че идентичността ти те "квалифицира" за написването на нещо е тревожна.
Посочва обаче, че сме стигнали до момента, в който можеш да говориш само за неща от своя собствен опит. Според Кануп налице е въпросът дали е приемливо да си представиш, че си в позицията на някой друг или не. И каква тогава е ролята на изкуството?
За самата Кануп цялата история с измисления писател Лирой има позитивни последствия, макар и не изцяло. Отношенията й с Лора Албърт от известно време са обтегнати, тъй като истинската писателка не е доволна от това, че Кануп е решила да пише за изиграната роля. Когато се стига до идеята за филм за измамата, Кануп оставя продуцентите да водят преговорите с Албърт.
Филмът показва началото на техните проблеми – как Кануп започва да се бунтува срещу Албърт още преди измамата им да бъде разкрита. Въпреки всичко Кануп съжалява за това, че общият им труд е бил умишлено забравен и сякаш книгите на Джей Ти Лирой вече не съществуват.
Похвалите на критиците бързо и удобно биват заличени от общата памет, когато Албърт бива разкрита като измамник. Самата тя се покрива до 2016-а, когато се появява в документалния филм Author: The JT Leroy Story.
През същата година романът The Heart is Deceitful Above All Things най-накрая е преиздаден – със снимка на Албърт като автор и пояснение, че "Джей Ти Лирой е литературна персона, създадена от Лора Албърт". Въпреки това 53-годишната писателка до ден днешен не може да се измъкне от сянката на измамата и за разлика от Кануп не получава никакво признание за това, че е участвала в най-голямата литературна измама на хилядолетието.
Вероятно това, че Кануп може да извлече ползи от случилото се, докато писателката Албърт днес се смята за забравен "фалшификат", може би казва нещо за това, което ценим в съвременната култура.
