Шеф Ник Фийлдс притежава един от най-хитовите барове във Финикс, Аризона.
Тя знае как да поглези посетителите си с похапване и с неща като брускети с балсамов оцет и прошуто, панирани в азиатска панировка пилешки хапки, пикантна чилийска супа с телешко и царевица.
С други думи, Фийлдс разбира от предястия и те са нейната страст. И прекрасно знае какво да поръчва и какво - не, когато се озове в ресторант на неин колега.
Ето и пет предястия, които тя съветва никога да не си поръчваме:
Панирани сиренца
Пред Huffington Post Фийлдс обяснява, че панираните сирена обикновено са твърде скъпи за качеството си.
Единият вариант е те все пак да са приготвени на място, но тогава готвачът обикновено използва най-ниския клас сирена и дори остатъци. Другият е още по-лош - хапките пред нас да са полуфабрикат от шарено пликче.
И в двата случая ще платим доста за чиния с ниско качество.
Диетологът Мари Кийрнан добавя, че панираните сирена, както и повечето панирани хапки за предястие, са и прекалено калорични и в същото време не засищат качествено и нямат почти никакви полезни съставки.
Шеф-готвачът прави изключение, само ако види нещо нестандартно като например панирано козе сирене или панирано сирене с доказан фермерски произход.
Охлюви
Звучат толкова изискано и френски, нали?
Само че ако не сме в наистина специализиран във френската кухня ресторант, то е по-добре да се въздържим да поръчваме охлюви. Те са пипкави за почистване, а то е абсолютно задължително, за да избегнем стомашни неразположения.
Пипкави са и за приготвяне, защото иначе се превръщат в жилави изпитания за зъбите.
Фийлдс разкрива още, че повечето ресторанти държат торби със замразени охлюви и при поръчка се опитват да замаскират неприятния им вкус с прекалено много чесън и подправки. А цената, разбира се, е до небесата.
Тя съветва да се огледаме за нещо по-достъпно, което има по-голям шанс да е прясно - например сотирани гъби.
Пържени морски дарове
Самата Ник предлага в бара си пържени морски дарове, затова знае за какво говори.
Приготвени правилно, те са приятно мезе за бира или чаша добре охладено бяло вино, а защо не и за някой от нейните авторски коктейли. Само че тук ситуацията е като при охлювите - неправилно сготвените калмари и скариди лесно стават "гумени".
Изпържени в старо олио, морският им аромат придобива лош дъх и сякаш лепнат по небцето.
А след престой във фризера фините им вкусове на солена морска вода отдавна са си заминали. Цената пък винаги е висока, независимо дали са полуфабрикат, престоял в камера със седмици и дори месеци.
Фийлдс е убедена - ако не сме край някой морски бряг и в заведение, специализирано в морска храна, е по-добре да похапнем пилешко или свинско.
Аспержи
Сезонът на аспержите може да започне още през февруари и да продължи до юни.
Най-вкусните стръкове обаче се берат през март и април. С други думи, ако си поръчаме аспержи през септември или октомври, например, те няма да са пресни или ще са от парник. И със сигурност няма да носят пълната си палитра от вкусове.
Аспержите се приемат и за скъп зеленчук, за който се искат двуцифрени суми, само защото е сотиран в малко масло, сол и пипер.
Фийлдс е скептична към аспержите и смята, че срещу много пари на практика си поръчваме топла салата със семпло овкусяване. В своята кухня тя винаги залага на сезонни продукти като кореноплодни и салати от зеле за зимата.
Именно обикновеното и банално зеле според нея е много по-адекватен вариант, ако не сме в сезона на аспержите.
Гъши дроб
Фийлдс намира гъшия дроб за вкусен, но надценен.
В кариерата си тя вижда редица клиенти, които си го поръчват и после сякаш го ядат насила и си личи, че не им е толкова апетитен, колкото се предполага. По мнение на шеф-готвача гъшият дроб се е превърнал в храна, която се поръчва за демонстрация на социален статут, а не за кулинарно пиршество.
Фийлдс успешно замества скъпия гъши дроб с по-достъпни домашно приготвени пастети, богати на подправки.
Винаги го има и етичният въпрос с отглеждането на гъските и тяхното насилствено угояване, докато дробът им придобие необходимите за деликатеса размери.
Неслучайно личности като крал Чарлз III са забранили тази храна на трапезата си.
