Варанаси, градът на река Ганг в Индия, е едно от най-свещените места в света. Той е средоточие за вярата на 1.2 милиарда индуисти. За тях греховете на този, който умре край реката, ще бъдат отмити, а да посрещнеш смъртта във Варанаси осигурява освобождение от кръга на преражданията.
Затова годишно в града, който е и един от най-старите в света - населен е от близо 2000 години преди Христа, се стичат стотици хиляди вярващи. Част от тях - за да умрат и да бъдат кремирани там.
Всеки ден, когато оттекне звукът на камбаните от 2000-те хиляди храма на Варанаси, десетки хиляди вярващи се насочват към някои от 88-те гхата - стълби, водещи към Ганг. Потапят се в свещената река, за да отмият греховете си.
Близките на починалите се стичат към местата за кремация, където погребалните клади не спират. Те вярват, че самият Шива нашепва мантрата за освобождение в ушите на тези, които са кремирани във Варанаси, с което идва и спасението от прераждането.
Толкова уникално място привлича и хиляди туристи от цял свят. Основно за тях - и за индуистите - пилигрими, които не са вегетарианци, до скоро ресторантите в града предлагаха месо. През 2019 година обаче, правителството на щата Утар Прадеш, където е Варанаси, наложи забрана за продажбата и консумацията на месо и алкохол в радиус от 250 метра от всички храмове и свещени места в града. Което - предвид колко много са религиозните места във Варанаси, си е почти навсякъде.
Това не е толкова странно за най-свещения град за религия, която проповядва вегетарианството. Смята се, че между 20 и 30 на сто от населението на Индия не консумира месо. Индуистите в страната са 80 на сто.
Повечето от жителите на Варанаси почитат Шива, а Шива е вегетариански Бог, което значи, че местните винаги са следвали диета, наречена "чисто вегетарианство".
Те могат да ядат млечни продукти, но не и и яйца. Това се спазва до степен, че "чистите" вегетарианци дори отказват да пият вода в дом, в който се консумират яйца.
"Чисто вегетарианство" идва от думата "сатва", която на санскрит означава чиста и силна енергия. То е част от аюрведа - древната медицинска наука и практика, и се препоръчва от индуизма.
"Чистото" хране означава диета с пресни плодове и зеленчуци, кълнове, мед, пречистеното масло гхи, ядки, зърна, варива, джинджифил, нерафинирана захар, куркума, черен пипер, пресни билки, мляко и млечни продукти. Яденето на месо, лук и чесън е забранено - за тях се смята, че увеличават гнева, агресията и тревожността. "Чистото" хранене прави човека спокоен и усилва имунната му система, затова е важно както за физическото, така и за психичното здраве.
"Чистото" хранене е и илюстрация на Ахимса, принципа за ненараняване на други живи същества. Затова и често се свързва с йога.
В почти всеки дом във Варанаси има олтар на Шива, а яденето на месо вкъщи е немислимо.
"Да останеш чист е важно за тези, които искат да получат избавление от прераждането, защото ние вярваме, че душите ни биха страдали като душите на тези, които сме убили за храна", обяснява Абхишек Шукла, свещеник в един от най-известните храмове на Варанаси пред БиБиСи.
Заради забраната за сервиране на месо местните "чисти" рецепти и ресторанти са във възход. Само за две години ресторантите, предлагащи това меню нарастват от 40 на 200.
Макар Варанаси да не е известен точно за място за кулинарен туризъм, постепенно готвачи със звезди Мишлен от цял свят започват да черпят вдъхновение от кулинарното му наследство, отбелязва БиБиСи. Някои се вдъхновяват от палачинките от елда, които се сервират в един от храмовете, други от сладко-киселите вкусове, характерни за Варанаси. Трети - от уличната храна като paan - листа от бетел с ядки арека, tamatar chaat - доматено къри или thandai и lassi - вид млечна напитка.
От този месец Индия отново отваря границите си за туристи и отменя забраната, въведена заради пандемията. Което значи, че Варанаси отново ще може да посреща всички, които искат да видят уникалната култура и храна на свещения град.