Когато става дума за италианска храна, приемаме безусловно всяка смятана за автентична рецепта като вековна - основно заради страстта, с която италианците бранят кулинарните си традиции и не позволяват отклонение дори със стрък босилек.
Далеч не всички "стари" храни обаче са чак толкова стари - и на Ботуша, а и на други места по света.
Ще се учудите дори колко далеч може да са предположенията ви по отношение на някои "традиционни" храни.
Ето и някои от най-известните храни, за чиято давност вероятно тънем в заблуда.
Тирамису
Любимият на всички десерт се появява чак след средата на миналия век. Точният му произход е обект на разгорещени спорове, но едно е сигурно - това е модерно ястие.
Един от най-силните претенденти за "дом" на тирамису е ресторант в Тревизо, в северния регион Венето, на име La Beccherie. През 1972 г. той добавя в менюто си десерт "тирамесу" - съкратено от фраза на местния диалект, която значи "вдигни ме".
Ресторантът твърди, че десертът датира от 1955 г., когато тогавашната собственичка била бременна и ядяла на закуска крем сабайон с кафе за повече енергия и впоследствие бил разработен десерт с подобен вкус.
Според някои източници тирамису се появява в района на град Удине през 50-те години на миналия век, от там е и официално признатият от италианското земеделско министерство произход. Решението на държавата от 2017 г. поражда спорове между двата града, още повече, че днешната версия е по-близо до тази от Венето - бишкоти, накиснати в кафе, с бити жълтъци, захар и маскарпоне.
Пиле "Тика масала"
Това е изключително популярна "индийска" рецепта на Запад, особено във Великобритания, където дори се смята за британско национално ястие. Има защо - "тика масала" не е съвсев от Индия или региона, а е измислена през 70-те години на миналия век в ресторант във Великобритания.
За основоположник се смята заведение в Глазгоу, а автор на рецептата е готвач от пакистански произход - Али Ахмед Аслам. Той комбинира индийското пиле "тика", което се маринова в подправки и кисело мляко, с кремообразен доматен сос - в отговор на оплакванията на клиентите, че само с пиле ястието е прекалено сухо.
И в този случай има спор кой всъщност е авторът на рецептата, тъй като пилето тика масала от Глазгоу е версия на друго индийско ястие - пиле с масло.
Чабата
Това не е хляб, появил се преди векове. Всъщност чабатата датира от 1982 г. и е плод на усилията на пекаря Арналдо Кавалари. Той кръщава хляба "чабата полесана" на района, където живее - отново във Венето.
Целта му е била да създаде алтернатива на френските багети, но с малко повече вода и "по-италианска". Резултатът е хрупкав отвън и мек отвътре хляб. Той е и по-евтин - заради употребата на повече вода в рецептата.
За да няма спорове, Кавалари регистрира името, и в края на 80-те години на миналия век чабата вече е много популярен хляб и се произвежда масово в САЩ и Великобритания.
Банани
Или по-точно - най-известните и продавани днес банани от вида "Кавендиш". Появяват се едва през 60-те години на XX век.
Те наследяват предишния "властелин" на пазара - "Грос Мишел" - сорт, който изчезва през 50-те години заради болест, причинена от гъбички. Тя се разпространява и поразява плантациите бързо. Налага се да се унищожат всички насаждения и да се заменят с друг сорт плодове.
Така се появяват "Кавендиш" - устойчиви на заразата. Това обаче донякъде е жалко, защото "Грос Мишел" са били по-големи и сладки.
Настоящият сорт също не е защитен от появата на болест - това вече се случва, и учените усилено търсят от години различен вид банани, който да осигури алтернатива.
Паста "Карбонара"
Това е една от рецептите, които предизвикват особено разгорещен дебат - и как се приготвя, и откъде произлиза.
Една от версиите за раждането ѝ е, че този начин за приготвяне на спагети се появява в края на Втората световна война, когато готвач от Болоня - Ренато Гуаланди, прави рецепта от наличното - съставки, донесени от американски войници.
Той използва бекон и яйца на прах, които са били част от военните дажби и за основа вероятно използва друга много стара рецепта, в която има подобни продукти, но без яйца.
Връзката на карбонарата с района на Рим също има обяснение - Гуаланди готви за съюзническите войски в столицата.
Друга, сходна история, гласи, че този тип паста е измислена от американски войник по същото време, отново с наличното от дажбата.
Днес канонът казва, че в карбонара се допускат само 4 съставки - паста, яйца, сирене пекорино и гуанчале. Сметана, бекон, масло и особено чесън ще докарат италиански шеф до прединфарктно състояние.
