Ето ви един парадокс - младите влогъри в YouTube са невероятно популярни, бълват милиони видеа и съставят огромна част от "медийната диета" на Поколението Z, а в същото време голяма част от тях са убийствено скучни за по-възрастните.
За да сме максимално точни, става въпрос за онези невъобразимо известни хора, които правят "лайфстайл съдържание".
Под този термин се разбират клипове с участието на тийнейджъри и младежи в началото на 20-те си години, които снимат как се размотават из богаташките си къщи в елитни квартали.
Най-популярните от тях сбъдват мечтите си и се превръщат в тийнейджъри и младежи, които живеят в луксозни имения в Лос Анджелис.
Как обаче влогърите, които снимат подобни клипове, станаха толкова известни и спечелиха орди фенове и последователи? Да се върнем назад във времето.
Десетилетия преди YouTube единственият начин да си набавите такава доза информация за нечий личен живот е да гледате сапунени сериали.
Те предлагат заплетени сюжети, които би трябвало да звучат реалистично, а в същото време излагат на показ най-интимните и пикантни тайни на героите си. После това се оказа недостатъчно и на мястото на сапунените опери дойдоха риалити форматите. Те се оказаха сравнително евтини за продуциране, което ги превърна в доминиращи в праймтайма на редица телевизионни канали.
Съвременните влогъри днес са толкова привлекателни, именно защото изглеждат достъпни. Те са точно като всеки един младеж, може би с изключение на това, че обикновено имат доста богати родители и са сръчни в обработването на видеа.
Ако обаче разчитат само на тези два фактора, те ще доскучаят бързо и на най-запалените си почитатели.
Затова YouTube се изпълва с хора, които прибягват до добре познатия похват на драмата. В исторически план Шекспировите драми завладяват публиката - те я ангажират чрез актьорското майсторство на сцената и чрез увлекателния сюжет.
Зрителят е напълно наясно, че случващото се пред него е измислица, но въпреки това не може да спре да следи динамиката и да се ангажира с преживяванията на героите.
Риалити телевизията не може да си позволи чак толкова добра актьорска игра и залага повече на сюжетите. Там трикът е да се създават изкуствени противопоставяния - все пак затова само един печели формата.
И когато всички тези съперници за голямата награда се съберат на едно място - в една къща например - въпрос на време е дуелите (и драмата) да започнат. Работа на продуцентите е само да окуражават скандалджийското поведение, за да може няколко месеца снимки да бъдат сведени до няколко часа предаване, в което хората си крещят едни на други.
Актьорите са професионалисти и изискват високо заплащане за труда си, но в риалити шоу може да попадне всеки със страст към публичния интерес.
Немалка част от героите на тези предавания дори не настояват на заплащането, те са там заради вниманието. По този начин се стигна и до масово разпространение на риалити предавания и дори създаване на цели канали, които излъчват само такива формати.
Така се заражда следващият логичен тренд - милиони тийнейджъри разказват за драмите и чувствата си онлайн и подходът за печелене на фенове се оказва ефикасен. Влогърите преувеличават малките си сблъсъци и незначителните си емоции, докато славата им не достигне ненормални величини.
Младото поколение намери новите си герои в лицето на влогъри и инфлуенсъри, които да следи с интереса, с който техните родители са следили риалититата, а техните баби - сапунените сериали. Трудно е да сме сигурни, но е напълно възможно броят часове, прекарани от човек в гледането на лицето на PewDiePie, да е по-висок от броя часове, прекарани в гледане на което и да било друго лице.
Затова и YouTube все повече се превръща в една огромна платформа, която поразително прилича на риалити шоу.
Създателите на съдържание там са относително близки до зрителите си - все пак показват огромна част от средата и личния си живот. Но за да поддържат интереса постоянен, те имат нужда от нещо повече, а именно - от драмата. Тя е горивото за двигателя, който създава инфлуенсърите и влогърите.
Сетете се за всички YouTube канали, които съществуват, само за да критикуват звездите или да подклаждат вражди между отделните влогъри - всичко това се прави с цел последователите да се увеличават непрекъснато. И най-шокиращото е, че тези почитатели намират поднесените им интриги за автентични.
Груповата лоялност на феновете не различава реалността от измислиците. Което ни води обратно към примера с PewDiePie.
Скорошна статия в New York Times предоставя подробна информация за скандалите, които влогърът предизвиква, но за човек над 25 години остава трудно да разбере с какво всъщност се занимава родения в Швеция младеж и как успява да печели толкова. Единственото, което е категорично ясно, е, че феновете му са предимно младежи.
Клиповете му обикновено нещата, които един тийнейджър по принцип прави в свободното си време, но за да се прибави необходимата доза драма, PewDiePie прави трикове като този да наеме мъж от индийски произход, който да държи табела "Смърт на всички евреи".
Заради въпросната случка шведският влогър губи договор с Disney и след това обявява, че клипът му е "изваден от контекста".
Което само придава допълнителна доза драматичност на скандала - любимият на десетки тийнейджъри влогър се сблъсква с мейнстрийм медиите и е лишен от корпоративен договор. Феновете му дори вярват, че медиите нарочно нападат любимеца им, за да трупат популярност на негов гръб.
Така популярността на PewDiePie скочи до небесата и е въпрос на време примерът му да бъде последван.
Резултатът е налице - децата сътвориха нова "икономика на вниманието". Десетки се борят, за да привлекат тяхното внимание и се конкурират едни с други кой ще създаде най-високи нива на драма, за да задържи феновете си.
А междувременно опитът да се обясни, че да държиш табела "Смърт за всички евреи" е крайно неправилно и не заслужава дори да се споменава, според почитателите на тези онлайн знаменитости е просто опит на медиите да трупат слава на гърба на талантливите, невинни влогъри.
