Телефонните ми сметки се смаляват. Не и като стойност, за съжаление. Имам предвид, че стават по-къси. Наскоро намерих стара сметка отпреди десетилетие; беше дълга цели 15 страници, защото тогава провеждах цял куп телефонни разговори - около 20 междуградски или международни на ден. Сега сметкиме ми са дълги само оскъдните две или три страници максимум.
Най-вероятно това се е случило и на вас. Според Nielsen средният брой на обаждания по мобилен телефон, които правим, спада с всяка година, след като достигна своя връх през 2007 г. А и нашите разговори стават по-къси: през 2005 г. те са били с времетраене средно три минути; сега са почти половината от това време.
С други думи вървим към пленителен културен преход: смъртта на телефонния разговор. Тази промяна е особено очевидна сред младите хора. Някои студенти в колеж, които познавам, изкарват дни, без въобще да разговарят по смартфоните си. Наскоро се запознах с предприемач на малко над 20-годишна възраст, който около 30 секунди правеше неумели опити да открие опцията, която реално да му позволи да набере някого.
Това поколение не провежда телефонни разговори, защото всечи е в постоянна олекотена връзка по толкова много други начини: SMS-съобщения, чатове и съобщения в социални мрежи. А и ние не само имаме повече варианти, отколкото сме имали преди. Имаме по-добри такива: тези нови форми на комуникация са разкрили факта, че гласовият разговор е погрешно замислен от самото начало. Той заслужава да отмре.
Замислете се: ако изведнъж реша, че желая да ви набера, нямам как да зная дали сте заети, а вие нямате представа защо се обаждам. Трябва да отваряме кутията на Шрьодингер всеки път, провеждайки разговор, за да разберем дали не е проблем да проведем разговор.
Освен това гласовите разговори са емоционално натоварващи, ето защо е странно уморително да бъдеш прекъснат с такъв разговор. (Очевидно смятаме гласовата поща за още по-мъчителна - изследвания показват, че над 1/5 от всички гласови съобщения така и никога не биват чути.)
С други думи, телефонът не осигурява никаква информация за състоянието, така че непрекъснато се прекъсваме един друг. Другите инструменти, с които разполагаме, са по-вежливи. Незабавните съобщения ни позволяват да установим дали приятелите ни са заети, без да ги безпокоим, а SMS съобщенията ни позволяват да обменяме текстови послания асинхронно. (Освен това можем да прекараме повече време в обмисляне какво желаем да кажем.)
Въпреки всичката врява и шум как се превръщаме във "винаги достъпно" общество, реално ние отстъпваме от изискването всеки да бъде незабавно достъпен.
Всъщност, модерните медии, които в момента изместват телефонния разговор, може би са единственото, което помага той да бъде запазен. Повечето хора, които познавам, координират предварително важните обаждания чрез електронна поща, SMS или чат ("зает ли си?").
Непланирано обаждане, което получавам на моя телефон, не издържа на разговорния тест на Тюринг: почти със сигурност то е безполезно, така че го игнорирам. (Освен ако е от майка ми.)
Наистина предвиждам, че с еволюцията на този вид хибридна комуникация ще се стигне до рязко правило за важността - в начина, по който използваме гласовите разговори. Все така ще провеждаме по-малко разговори, тъй като повечето от бившите ни събеседници по телефона ще мигрират към други средства за комуникация. Но разговорите, които ще провеждаме, ще бъдат по-дълги, запазени за този тип задълбочена дискусия, за която това комуникационно средство е пригодено най-добре.
Също така телефони биха могли да минат пред сериозен редизайн. Ако показват нашето състояние - "свободни ли сме за разговор" - това до огромна степен би рационализирало самото извършване на обаждането.
А доколкото видеотелефонията става все по-разпространена, благодарение на новия iPhone и други устройства, може да видим ръст на постоянно дистанционно присъствие, оставяне на видеокомуникация отворена по цял ден, така че да можем да разговаряме спонтанно със съпруга/съпругата или колега. (Някои потребители на Skype вече го правят.)
Или, ако го кажем другояче - ще се обаждаме по-рядко, но ще разговаряме повече.
