Google Glass може да промени живота ви, но не и по начина, който си мислите. Четейки отзивите на устройството, написани от технологичните журналисти, на които Google раздаде демо-версии, ще останете с впечатлението, че очилата са нещо средно между ракетна раница и вълшебна пръчка. Нещо толкова готино, елегантно и неустоимо, че със сигурност трябва да замести жалката отживелица, наречена смартфон.
Самият Сергей Брин каза нещо подобно и отбеляза, че е "осакатяващо" да използваш смартфон.
Постоянно плъзгане на пръсти по нефункционалния дисплей - какъв ужас
Разбира се, решението на този проблем се нарича Glass и идва под формата на странни очила. И подобно на всяка друга лъскава иновация в наши дни, Google Glass ще оцелеят или ще се провалят единствено заради изживяването, което създават за своите потребители.
Непосредственият и най-видим проблем в тази насока е колко нелепо изглежда всеки човек, който ги носи. Никой не иска да бъде единственият човек в бара, облечен като киборг от деветдесетарски филм за виртуалната реалност. Просто е унизително.
Най-ранните приложители на всеки технологичен писък ще зарежат Google Glass, ако не усетят социалното одобрение, което търсят, докато използват устройството.
Изглежда Google вече са разбрали това и наскоро обявиха партньорство с Warby Parker, известни със своите дизайнерски очила, харесвани от най-важната потребителска група - тази на младите хора.
С изключение на странния физически дизайн, самото използване на Google Glass като продукт спечели похвалите на технологичните експерти.
Да виждаш всичко
Изглежда е невероятно изживяване да виждаш всички важни за теб потоци от информация да се носят във въздуха пред очите ти. Прогнозата за времето, навигация, социални мрежи, имейли - потребителите буквално имат възможността да не изпускат нищо от погледа си.
За хората, които се радват на цифровите развлечения, това е много по-интересно изживяване от стандартния смартфон, който рано или късно ни принуждава да се върнем към офлайн света.
Glass обещава никога да не ни откъсва от виртуалното. Всъщност, едната от основните цели на Google е да лансират очилата си като противоотрова срещу разсейването, тъй като, използвайки ги, потребителите вече няма да имат нужда да поглеждат към телефоните си. Така де, вече всички разсейващи фактори ще бъдат удобно разположени пред очите ни.
Сякаш всичко това не беше достатъчно, Google Glass идва с още една изключително важна функция: lifebits.
Това е способността да записваме видеоклипове с всички хора, места и събития около нас, по всяко време. Следват повдига очевидните въпроси: социално приемливо ли е да запишем личен разговор с някой приятел? Как можем да бъдем сигурни, че някой не ни записва, било то на публично място или не?
Корпорации, полиция, дори собствените ни приятели със "записващи на живо устройства" ще улавят всяко наше действие и дума, независимо дали това ни харесва или не. Това бъдеще вече е тук: голяма компания, предлагаща способността да записваме, съхраняваме и споделяме живота си - и всичко това само с една проста гласова команда.
Първият проблем вече е тук
Ето къде историята се сдобива със своя голям обрат към едно усложнение, което надминава всеки друг проблем на Google Glass, открит до този момент.
Да, очилата изглеждат странно, но Google ще поправят този недостатък. Да, Glass принуждава потребителите да остават постоянно свързани с дигиталния свят на Google - това едва ли е притеснение за компанията или дори за повечето потребители.
Истинският проблем с Google Glass, който може да доведе или до цялостния провал на проекта, или до някои нежелани последици, е свързан именно с функцията "lifebits". Тук отново става въпрос за потребителското изживяване.
Устройството Google Glass, за което (почти) никой не говори, е свързано не с изживяването на притежателя им, а с изживяването на всички други освен самия потребител. Ключовият въпрос около Google Glass не е какво е усещането да ги носиш, а какво е да се намираш около някой друг, който ги носи.
Нека илюстрираме това с един лесен пример. Личният ви разговор с човек, носещ очилата на Google, вероятно ще бъде много дразнещ, тъй като ще подозирате, че вниманието на вашия събеседник не е насочено изцяло към вас.
Освен това не можете да ги помолите просто така да свалят очилата си (особено когато те са интегрирани към традиционни очила с диоптър). И най-накрая - където наистина започват проблемите - няма как да сте наясно дали човекът отсреща не ви снима.
Сега си представете, че не познавате никой от хората, които носят Google Glass... и излизате навън да се разходите.
Където и да е навън - магазин, алея в парка или в градския транспорт - всеки може да ви запише, както във видео-, така в аудиоформат. В автобуса може да има и 50 човека с такива очила, и само един-единствен - разликата е нищожна, защото и в двата случая подлежите на записване.
При това не говорим просто за временен видеоклип, който ще бъде автоматично изтрит след време - каквито предоставят охранителните камери - а за реален запис, който постоянно ще бъде съхраняван в устройството на потребителя и може да бъде споделен с целия свят.
Вероятно типичната реакция на това предупреждение ще бъде: "Постоянно ме записват охранителни камери, така че това не ме притеснява, а и всъщност каква е разликата?" Това, което прави Glass толкова уникални е, че те са проект на Google. А компанията има капацитета да комбинира Glass с останалите технологии, които притежава.
Всички сме видими
Независимо от това дали видеото се записва само временно, както при първата версия на Glass, или постоянно - както ще бъде възможно при бъдещите версии, записите се съхраняват в облака от услуги на Google.
Като прибавим към това функциите за разпознаване по лице и базата данни със самоличности, които Google изграждат чрез социалната си мрежа (където фокусът е именно върху точните и истински имена на потребителите), и способността на сървърите на Google да обработват видеофайлове по свое усмотрение, това означава, че може да се направи опит за идентифициране на всеки един човек, появяващ се във всеки видеоклип.
А ако Google Plus не ви се струва достатъчно значим аргумент, нека само отбележим, че Марк Зукърбърг вече е обещал, че ще разработва приложения за Glass.
Накрая не бива да пропускаме и софтуера за трансформация на говор в текст, който Google вече интегрират както в сървърите си, така и в самите Glass устройства. Технически всеки аудио и видео файл би могъл да бъде конвертиран в текст, обвързан с човека, който е изрекъл тези думи и направен напълно откриваем и разпознаваем чрез търсачката на Google.
Не че това задължително ще се случи, ала на практика е възможно
Ала нека продължим хипотетичната ситуация... Не е трудно да си представим, че ще можем да бъдем идентифицирани мигновено от всеки потребител с Google Glass, който се качи в автобуса и насочи камерата си срещу нас.
Освен това, всичко което казваме може да бъде записано, асоциирано с текст и обвързано с нашата онлайн самоличност. И индексирано в търсачката на Google. За постоянно.
Наистина интересното в цялата история е, че цялото това индексиране, тагване и съхранение може да се случи без дори притежателят на Google Glass да го пожелае.
Всяко видео, заснето от което и да е Google Glass устройство, където и да е, вероятно ще бъде съхранявано в сървърите на Google, където всяка последваща обработка (лицево идентифициране, конвертиране на говор към текст и т.н.) може да се случи по-късно по искане на Google или всяка друга бизнес/правителствена структура, във всеки един бъдещ момент.
Спомняте ли си момента, когато хората леко се притесняваха от автомобилите на Google, които снимаха домовете и улиците им? Повечето го преживяха, защото резултатът от това бе удобната функция StreetView в приложението Google Maps.
Google Glass е като една кола с камери за всеки от хилядите, а вероятно и милиони хора, които ще използват устройството - всеки ден, навсякъде, където отидат - в паркове, ресторанти, асансьори, около офиса си и дори в домовете си.
Оттук нататък навсякъде където отидем - стига да е в обхвата на някое Google Glass устройство и всичко, което правим, ще бъде записвано и качвано в облака на Google, където ще се съхранява за постоянно. Няма да знаете дали ви записват или не, а дори и да знаете, няма да има как да спрете това.
Това е изживяването, за което трябва да мислим
Най-важното изживяване на Google Glass не е това на потребителите, а на всички останали около тях. Изживяването да бъдеш гражданин и да се намираш на публично място коренно ще се промени.
Само помислете: ако милион очила на Google излязат на улиците по целия свят и започнат да съхраняват видео и аудио информация за всичко около тях, обхватът на търсачката на Google изведнъж става много по-голям, а може да вклщчва дори и самите нас.
Ако след десет години някой - било то човек или организация, се поинтересува от вас и иска да разбере дали някога сте казали нещо обидно или заплашващо, или пък просто да открие определена дума или израз, който сте използвали и му се струва интересен - той може да се сдобие с тази информация само чрез едно претърсване в облака на Google.
Тогава всяка дума, която някога сте изрекли в близост до Google Glass устройство, ще излезе на бял свят.
Това е дискусията, която трябва да проведем по отношение на Google Glass. Технологичната общност трябва да е лидер в тази дискусия, ала при все това повечето хора в нея все още обсъждат дали ще изглеждат добре в тези очила, или не.
Що се отнася до проблема с физическия дизайн, ако Google Glass се справи достатъчно добре при първоначалното си лансиране и оцелее до последващи версии, забравете за Warby Parker.
Следващата компания, към която ще се насочат от Google, е Bausch & Lomb. Така де, защо да носим огромни и тромави очила, ако цялото устройство може да се побере в чифт контактни лещи? Това, разбира се, ще е съвършеният израз на идеята за Google Glass: един цифров свят, от който е още по-трудно да избягаш, веднъж щом бъде директно имплантиран в тялото на потребителя.
На този етап вече дори няма да знаем кой ни записва. И най-страшното е, че няма връщане назад.
