Бъдещето на "компютрите навсякъде" ни се обещава от десетилетия. То звучи грандиозно в стил "Компютри за всичко, навсякъде!" Но колкото и иронично да звучи, бъдещето на вездесъщите компютри е всъщност такова, където компютрите остават незабелязани. А това ще е някъде през 2020 г.
Тогава твърдението на Никълъс Негропонте от 1995 г. - "Да бъдем цифрови!", ще се превърне в "бяхме цифрови", тъй като вече ще сме минали през това и ще сме го постигнали. Децата, които са израснали, безплатно гледайки най-новите филми онлайн - или редовно разговарящи с приятел в Бангалор или Атланта, ще бъдат работещи възрастни в свят, където понятието за "работа" ще се е променило заради цифровите технологии. Но през 2020 г. това вече няма да е "технология" - просто това ще е начинът, по който правим нещата.
Помислете си за опитите на училищата да ограничат употребата на мобилни телефони в класните стаи. В много части на Азия, където мобилните телефони станаха ежедневие преди това да стане в САЩ, училищата се отказаха от тези си опити. За ученик в Хонконг мобилният телефон е толкова жизненоважен, колкото и биенето на сърцето му. Думата "мобилен" означава, че твоят свят може изцяло да те "съпровожда", и през 2020-а ще е твърде трудно да си представим, че можем да минем без това.
Няма да носим със себе си днешната вина, че се чувстваме "завързани" към нашите мобилни устройства, която ни носи някакво желание да се извиняваме. Напротив, това ще бъде приетата норма, неразделна част от ежедневието - и ще изчезне в нашето колективно съзнание.
Но ако технологията и възможността да бъдеш свързан изчезнат още по-надълбоко под повърхността, какво ще заеме вниманието ни? Частица от човечността, която винаги сме ценили в "реалния свят". Законодателите, които в момента са концентрирани върху обучението в областта на науката, технологиите, инженерните области и математиката като ключови за иновациите, ще осъзнаят, че към това е необходимо да се прибави и нещо като изкуство.
Ще станем свидетели на завръщане към почтеността на занаята и умението, хуманизма на авторството и пребалансирането на нашите виртуални и физически пространства. Ще видим ренесанс пред XXI век на изкуствата - и акцентиращ върху дизайна подход към създаването на неща, където човекът ще заема централното място в културата и бизнеса.
Софтуерната индустрия е решена да възприеме наследството на своя занаят. Към 2020 г. софтуерът ще се върне към дребната индустрия, като общоизвестни приложения ще бъдат създавани от мнозина - вместо сегашния индустриализиран модел в стил Microsoft на масово производство и дистрибуция. Това ще е част от по-голямо движение в целия свят нещата да се създават ръчно, заредени с емоция и цялостност.
Този феномен вече личи във възхода на пазара за "приложения" за мобилни телефони. С малко основни играчи и близки до нулата разходи за дистрибуция, практически всеки може да "достави" приложение за iPhone, Android или BlackBerry. Тези приложения често са изградени с грижа и внимание към дизайна, което липва в предложенията на големите фирми. Погледнете изключителното качество, което постигат фирми за игри като Iconfactory; или много приложения за iPhone като ToonPaint, които се концентрират върху позволяване на потребителите да създават "ръчно изработено" творческо съдържание в телефоните си.
Вместо да приемаме корпоративната анонимност, ще преоткрием ценността на авторството. През 2020 г. технологията ще продължи да позволява на отделните производители да действат по същия начин, по който някога само големите корпорации биха могли. Ставаме свидетели на растежа на отделни хора като "марки от един човек" в социалното медиа-пространство, разпространяващи новините си по същия начин, по който и основните медийни източници. Или в онлайн пазарите за софтуер, където "Bob Schula" може да предлага програмите си до "Adobe Systems," и където е също толкова лесно да купиш ръчно украсени салфетки от продавач в Etsy, колкото и да ги купиш от големи дистрибутори като Crate & Barrel.
Може да сметнете, че това отново е завръщане към вярата в отделния човек, вместо да се разчита на индиректна връзка с продукт чрез вярата в неговата марка. Със сигурност нашето доверие в тези марки се подлага на изпитание в момента.
Цифровите метафори ще се свържат отново с първоначалните си физически източници като начин за възстановяване на това, което е било изгубено в превода. Мой познат, криейтив директор, наскоро коментира как забелязва, че по-млади дизайнери са абсолютно запленени, когато той използва слоеве от прозрачна хартия, за да изработи концепция върху съществуваща отпечатана снимка.
Те коментирали пред него: "Това е толкова бързо. Никога не бих могъл да направя тези слоеве в Photoshop толкова бързо." В наши дни пълним папки в нашия компютър до преливане - без каквото и да е усещане за мащаб, без ориентири какво е "пълна" или "недотам пълна" папка. Те може и да са по-лесни за претърсване, но има причина, поради които базираните на хартия системи ни успокояват така - със своята безмълвна комуникация на това кое е повече и кое - по-малко. Неспособни да се освободим от това, ще видим много нови дизайни, които най-добре балансират това, което е добро във виртуалния, с това, което е добро във физическия свят. Тънките аспекти и междинните зони, толкова лесни за възприемане извън екрана, ще си пробият път и върху него.
Последните 20 години са толкова пълни с технологични промени, че технологията и цифровият свят са се превърнали в доминиращ наратив в нашата потребителска култура. Хора, занимаващи се с образование, законодателство, футуристи и социални учени се концентрират само върху това. Докато привикваме все повече към него, за щастие, ще се отвори малко пространство за различен разговор за това, което искаме обратно в живота си .
Какво ще заеме мястото на технологията? Нещата започват с изкуството, дизайна и човека: продукти и култура, които се създават от много отделни хора, създават се ръчно, качествено, от хора, на които имаме доверие, и се правят така, че да улавят някои от нюансите и несъвършенствата, които ценим във физическия свят.
Може би просто ще почувстваме, че сме си върнали част от това, което сме изгубили през 2010 г.
