Една провокативна карикатура на художника Христо Комарницки се превърна в символ на безсмислената цензура във Facebook.
Същото се случи и със статията "Скапаните гърци" от сайта MamaMia.bg, която се подиграва на абсурдните стереотипи за обслужването по гръцките морски курорти - наказанието във Facebook дойде заради... увода й.
Иронията е, че статията има над 8000 харесвания от потребители на социалната мрежа, които са си направили труда да прочетат нещо повече от първото изречение.
Казусът с Христо Комарницки е още по-смешен - почти три години след първата си поява в социалната мрежа, изображението беше докладвано от анонимни потребители до системата за филтриране на съдържание, противоречащо на стандартите на Facebook-общността.
Tекстът в карикатурата не е нищо повече от препратка към реално изречени реплики от Валери Симеонов през 2014 г., в разгара на дебата за насилието срещу лекари от "Спешна помощ" в ромските махали. По същото време здравният министър Петър Москов заплаши да спре изпращането на линейки в гетата като наказателна мярка заради зачестилите случаи на саморазправа с медици. От своя страна, Симеонов се оплака, че преди 25 години циганите са давали своя принос към създаването на обществени блага, а сега са се превърнали в "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни".
Поради неспособността си да разбере контекста обаче, Facebook премахна връзката към карикатурата, която на практика се опитва да осмее чуждото слово на омразата.
В опита си да защити гледната си точка пред читателите си, Комарницки публикува още веднъж карикатурата. Това се оказва достатъчно за модераторите на социалната мрежа да решат да блокират профила му за 24 часа. Вероятно - заради "рецидивизъм".
"Досега бях коректен и се стремях да съм лоялен партньор на г-н Марк Зукърбърг в това начинание. Но сега не виждам смисъл, и нямам никакво намерение да водя каквато и да е по-нататъшна кореспонденция с тези напълно анонимни, и, според мен, некомпетентни хора, или ботове. Готов съм да дискутирам казуса с реални, неанонимни личности", написа Христо Комарницки, след като наказанието му изтече.
Наказания има дори заради споменаването на изрази като "MILF", без какъвто и да е порнографски контекст на публикацията.
Как се стигна дотам, че Facebook да цензурира карикатури?
Facebook очевидно има проблем: как да модерира съдържанието, генерирано от 2 милиарда потребители, в което публикациите с обиди, клевети, порнографски материали и призиви за агресия спрямо малцинствени групи надвишават няколко хиляди на седмица.
Очевидно е и че модераторите / алгоритмите на Facebook не успяват да се справят с предизвикателството да отделят плявата от нормалните публикации. В същото време, груби просташки публикации и клипове остават в архива на мрежата и достигат стените на хиляди души.
Оплакванията от напълно безсмислена цензура, неспособност за различаване на политически позиции или сатира от целенасочени обиди, и превръщане на Facebook в инструмент за саморазправа, станаха толкова много, че за първи път екипът на социалната мрежа се видя принуден да разкрие мащабите на проблема.
Всяка седмица модераторите на мрежата получават средно 66 000 сигнала за публикации, които не отговарят на стандартите за поведение и са смятани от потребителите за пример за "език на омразата". В тази категория влиза всичко: от призиви за насилие и омраза, до обиди от сексистки, расистки или хомофобски характер.
За един месец се събират над 280 000 съобщения, които Facebook трябва да прецени дали да цензурира или да остави публични.
Ричард Алън, който отговаря за публичната политика на Facebook, пише следното: "Първото препрятствие пред спирането на словото на омразата е да се определят неговите граници. Нашата действаща дефиниция за "език на омразата" е всяко съдържание, което директно атакува хората заради онова, което ние наричаме "защитени характеристики" - раса, етнос, национален произход, религиозно самоопределение, сексуална ориентация, пол, полова идентичност или тежко заболяване / увреждане".
Кога се преминава границата на приемливото
Алън посочва, че точно тук се крие уловката: няма универсално приет отговор на този въпрос.
В Германия, например, законът изрично забранява насаждането на омраза и всеки, който публикува подобно съдържание онлайн, може да се превърне в обект на полицейска акция.
В САЩ обаче свободата на словото, закрепена в конституцията, позволява много по-широко толериране на крайни и груби вербални атаки.
"Хората, които живеят в една и съща страна - или на една и съща улица - обикновено имат съвсем различни нива на търпимост по отношение на обсъждането на "защитените характеристики".
За някои грубият хумор, насочен срещу даден религиозен водач, са богохулство и насаждане на омраза спрямо всички хора от съответното вероизповедание. За други - размяната на сексуални шегички е приятен начин за забавление", пише Алън.
Тогава кой е виновен, ако в една карикатура, текст от песен или ироничен коментар се включи реплика (или изображение), което нарушава нечии разбирания за хумор?
"Понякога е напълно очевидно, че нещо представлява език на омразата и трябва да се изтрие - ако съдържа директни призиви за насилие или ако унижава хората. Когато имаме основателни причини да смятаме дадено съдържание за непосредствена заплаха към някого, предаваме сигнал към местните служби за сигурност.
В други случаи обаче няма консенсус: думите могат да бъдат двусмислени, намерението зад тях - несигурно, контекстът - неясен и т.н.
"Езикът продължава да се развива. Дума, която до вчера не е смятана за ругатня, днес вече може да се възприема като обида", пише Алън.
Подобен е случаят с решението на Facebook да трие публикации на руски и украински език, ако в тях се съдържат думите "москаль" или "хохол" - два израза, които буквално означават "московчанин" и "казашка плитка". След избухването на конфликта между Русия и Украйна 2014 г. тези изрази се използват като обидна квалификация спрямо противниковия народ. Решението за цензуриране на тези публикации се приема с възмущение и от двете страни, но Facebook държи на позицията си.
Извеждането на този принцип до крайност обаче води до груби изкривявания.
Може ли, например, Facebook да изтрие всеки постинг, съдържащ думата "педал"? Ако се използва в контекста на очевидна обида спрямо хомосексуалните - отговорът е ясен. Но ако човек от LGBT-общността спомене тази дума със сарказъм? Или като цитат / препратка от чужд източник?
Още един пример за наказание, наложено само заради използването на "забранена ключова дума": Писателят Манол Глишев е наказан със забрана да използва профила си в социалната мрежа в продължение на 1 месец, защото е употребявал често "невъзпитана дума относно сексуална ориентация".
Съобщението, в което той нарича със същата дума хората от екипа на Зукърбърг, но с "възпитан" тон, обаче не боде очите на модераторите.
"Ако не успеем да отстраним съдържанието, което сте докладвали заради език на омразата, изглежда така, сякаш самите ние не спазваме собствените си стандарти. Когато премахнем нещо, което сте публикували и смятате за легитимна политическа гледна точка, изглежда като цензура. Знаем колко силно е недоволството на хората при подобни грешки, затова работим постоянно за подобряване на процедурите си и за обясняването на тези неща по по-подробен начин", пише Алън.
Той обръща внимание, че изкуственият интелект не е панацея. Facebook експериментира с нови начини за филтриране на онези коментари, които съдържат най-очевидните примери за обиди. Колкото и усилия да се влагат в тези технически инструменти обаче, все още е твърде рано да се остави целият процес на изкуствения интелект.
Затова Facebook продължава да разчита на човешкия фактор - "моделът ни се изгражда на база на очите и ушите на всеки потребител в платформата", пише Ричард Алън.
Заедно с това, мрежата е работодател на екип от 4500 души с "широки езикови познания", който следи денонощно за прилагането на рестрикции при нарушение на правилата.
"През следващата година ще добавим още 3000 служители към този екип. Ще продължаваме да изучаваме особеностите на местния контекст и на променящия се език. И тъй като измерванията и докладването са важна част от мерките ни срещу езика на омразата, ще търсим по-добри начини за засичане и споделяне на данни с обществеността", посочва още Алън.
Онова, което се набива на очи, когато се зачеше темата за лицекнигата и цвъркащото, сред океана от подобни приложения е, че хора на мисълта и словото, такива, които си заслужава да бъдат чути, по напълно необясними причини, се хвърлят да ги ползват. Ми, мили инелектуални хора, целият интернет е пред вас, нецензуриран, готов да ви прочете добре организираното в компактен текст слово. Защо сами са натискате да му навлизате в територята на някой си, който паразитира лицекнижно върху тялото на такова свободно налично средство, каквото е самият интернет като такъв, веднага готово да предостави на света безценната ви мисъл? Разбирам да сте стрина Пена от Севлиево, която иска да съобщи на света, че вече е нахранила кокошките и сега сипва помия на прасето, та нямате време да плеснете няколко реда код в собствен сайт, където да си публикувате творчеството. Ми, има и имейл за сношаване с роднините и прятелите. Да не говорим, че с малко повече труд, но напълно постижимо даже за човек със среден интелект, я блог, я даже собствена лицекнига може да си спретнете. Има ги под път и над път всякакви такива възможности. Но, не, мързелът надделява и разни неприятни паразити само това чакат. Мързелът, гледам, ходи ръка за ръка с мазохизма -- сякаш май ви е приятно да ви трият, блокират, банват и издевателстват над вас по всички модерни пътища и методи. Тук-там някои са се освестили и си публикуват излиянята в собствени си сайтове, където просто няма кой да им се меси. Това са най-интересните неща за четене из целия нет. Някои от тях са наистина дълбоки и те оставят дълго да мислиш по тях. Какво пречи например на едни наши, да речем, Dear Ivan или дедо Аджи, да си оградят свое някакво местенце в информационния океан, където да можем да ходим и ние и да ги четем накуп? Има и други. Тези наши приятели просто ги дадох като пример. И в блица има, и в Дневник ще намериш. Какво им пречи на тези хора да си съберат творчеството на едно място, а не така да се разпилява немило-недраго из пространството? Какво, толкова им липсва персоналният репортаж на някоя, от която няма какво за в работа да чуеш камо ли да научиш нещо, за прекарването й в бара на улица "Пиротска"? Малко тъпота, за разреждане на гъстия мисловен сок, ли, потекъл като из ведро при днешната толкова голяма свобода на изказа? Спомням си пред-интернетното време. Толкова ли ни интересуваше мнението на зарзаватчията долу на ъгъла за музиката на Пуленк? Даже и дума не можеше да става за подобен интерес. И през ум нямаше да ти мине, че ще дойде ден, когато един такъв ще те кани за приятел. Същият е. Не очаквайте, че е станал друг, защото има телефонче в ръката. И да е чул някога за Пуленк, пак няма да ви е интересно какво ще каже за него. Стадният инстинкт обаче не е чужд и на интелектуалния човек, се оказа, и дъха да си изговоря той пак ще си посяга към джоба за телефона със сайтчето-паразит, както заклетият пушач към пакета с цигарите в джоба. Вредно е, гадно е, но нещо го чегърта отвътре, колкото и да го обявяат даже и за противообществено. Ми, да си търпим съдбата тогава. Какво сме се заоплаквали? Провалянето е по-лесно от въздигането.
Хора, целта на създаването на Фейсбук е такава: да се споделя, колкото повече, толкова повече.....за да се знае всичко за всички. Както беше писал якой в Уебкафе:"Във Файссбик сами си пишете досието." И понеже институцията Фейсбук, не само софтуеъра, е създаден от огромен екип специалисти и най-вече психолози, психиатри, психоаналиттици, социолози, той прави хората зависими манипулирайки ги. Фейсбук е много прецизно и целенасочено проектиран и пропагандиран. Дори Цукърбърг не случайно е избран за "лицето" на "Лице-книга". Нима вярвате, че този пръдльо е чак толкова гениален. Глупости! Добре си е научил ролята!