Интернет бизнесът в България се държи по време на криза, отбелязва стабилен ръст от 26%, но е далеч от възможностите си, а в нетно изражение все още е разочароващо нисък и процентът, отделен за интернет реклама от общата сума за реклама на компаниите е в пъти по-нисък от този на развитите пазари. За сметка на това възможностите за растеж са все още много големи и бумът предстои, макар непосредствените очаквания за текущата година да са скромни до умерени.
Това са част от по-важните изводи, до които стигнаха участниците в IAB FORUM Bulgaria 2011, състоял се на 18 февруари тази година.
Събитието протече при огромен интерес, който изненада дори организаторите. В залата имаше над 500 души, а записванията за форума бяха спрени седмица преди началото му поради изчерпване на капацитета. Общо желаещите за участие са надхвърлили 750 души, съобщиха организаторите. Може би влияние оказа и фактът, че това първо събитие на IAB беше безплатно.
IAB FORUM Bulgaria 2011 бе открит от Алан Йоро, президент на Interactive Advertising Bureau (IAB) Europe, а в програмата взеха участие български и чуждестранни специалисти.
„Учудващо добре се получи за събитие, организирано набързо и без пари. Все пак Жанет Найденова и Жюстин Томс имат сериозен опит в организацията на ивенти и заслужават похвала", сподели Росана Лаво от медийна агенция „Пиеро 97". Това е агенцията, която инвестира най-голям обем рекламни бюджети на онлайн пазара.
„Бях там от началото до края и забелязах, че имаше постоянен зрителски интерес и залата не остана празна до края. Проблем се оказа времето - твърде много теми и само 30 минути за обсъждането на всяка, което не позволи да се навлезе в дълбочина по нито една, с изключение може би на темата за метриките, която е доста актуална в момента", отбеляза още тя.
„Не може да се говори за метрики, ад сървинг системи, създаване на критерии и да не бъдат включени в панелите представители на компаниите, които доставят данни за аудиториите на българския пазар, агенции, които имат опит при ползването на международни платформи, клиенти, които ги ползват", смята обаче Ирина Цекова от „Маркетинг комуникации", обслужваща агенция на един от най-големите рекламодатели на пазара - „Мобилтел".
„Част от панелите бяха любопитен микс между „платени съобщения" и „продуктово позициониране" и предизвикваха лека и по-тежка насмешка, надявам се, че аудиторията не е попила безрезервно безценните размисли на колегите", сподели и Пламен Калиников от медийна агенция „Аргент".
Въпреки някои забележки, мнението на участвалите във форума, с които разговаря Webacfe.bg, е много положително. Почти всички от тях специално отбелязват и позитивния дух на събитието.
„Пълната зала и това, че хората останаха да края, също подсказват, че дискусиите са били интересни и ползотворни", обобщи Людмил Кърджилов от „Дарик Уеб".
Въпреки задоволството на организатори и участници, повечето присъстващи на форума очакваха да открият за себе си отговор на един често задаван и все още актуален въпрос: какво е бъдещето на IAB?
"Интерактив асосиейшън България" бе основана през септември, 2009 г. от пет от големите български интернет компании, които - по техни данни към онзи момент - покриват над 90% от интернет аудиторията в България и събират над 80% от пазара на онлайн рекламата в страната: "Дарик Уеб", "Дир.БГ", "Икономедиа", "Инвестор.БГ" и "Нет Инфо.БГ".
През 2010 година като пълноправен член се присъединява „Mail.bg", а „ABC Дизайн енд Комюникейшънс", „Ей Си Нилсън България", „Гемиус България" и още няколко компании се включват като асоциирани.
„След година мълчание и съсредоточаване в изглаждане на вътрешните си противоречия, петте издателя демонстрират от началото на 2011-та желание за една по-отворена политика", коментира Росана Лаво.
„Факт е, че асоциацията към днешна дата наброява вече 16 члена, от които нито една рекламна агенция със сериозни обеми в интернет. Миналата година имаше голяма възбуда около новината, че най-после IAB официално ще има представителство и в България и ето видиш ли всички проблеми на бранша ще бъдат разрешени".
„Еуфорията преминa и стана ясно, че докато 5 медии взимат решенията, винаги ще е водеща точка 3 от целите на IAB България, а именно: „Да генерира бизнес за своите членове и да лобира за техните интереси". От друга страна рекламните агенции, които управляват интернет бюджетите на най-големите рекламодатели все повече се сблъскват с нарушаване на професионални и етични стандарти, чието налагане сред членовете е записано като една от основните дейности на IAB България. „Пиеро 97" застава твърдо зад интересите на рекламните агенции и самите рекламодатели", подчерта Лаво.
"IAB е представителна за бизнеса, доколкото може да го структурира - да утвърди стандартите, които се ползват по света. За развитието на бизнеса - не съм сигурна доколко може да работи при положение, че за момента там членуват предимно медии и не виждам да се търси пресечна точка на интересите на медии, агенции, клиенти", смята и Ирина Цекова от „Маркетинг комуникации".
„Факт е, че засега списъкът на членовете на IAB изглежда семпло - „богати и известни" издатели, цели две метрики, малко на брой малки и амбициозни „дигитални" агенции и нито един рекламодател", съгласен е и Пламен Калиников от „Аргент".
„Въпреки това, сдружението има уникални предимства: подкрепа от основните играчи на пазара, ясни критерии за членство и категорична международна легитимация. Представителността е цел, която се надявам да бъде реализирана в обозримо бъдеще - ползата от затворено, самодостатъчно „тайно общество" би била нулева за всички ни. За момента не виждам друга работеща формация, която да обединява и развива местния пазар", допълни той.
Малко по-различно гледат на нещата самите членове на IAB, но тонът и на техните изказвания е положителен.
„Не навсякъде в различните държави в структурата на IAB са включени представители на всички страни в онлайн рекламата. Дори по-честият случай е IAB да е организацията само на интернет издателите. Рекламните агенции си имат АРА, а рекламодателите БАР. Няма единно мнение по въпроса дали ще има положителен ефект включването на агенции и рекламодатели, защото е очевидно, че те ще са с противоположни интереси на пъблишърите", смята Веселин Ангелов, управител на „Гемиус България".
„Това обаче НЕ означава да не се взема предвид и тяхното мнение при решаване на различните казуси в IAB, защото интернет пазарът не са пъблишърите - истината е, че интернет пазара са парите, които идват от рекламодателите, а за да бъдат те повече, то пъблишърите следва да се вслушват внимателно в нуждите на рекламодателите, дори и това да е срещу интересите на един или друг от тях", подчерта Ангелов.
„Ще работим в тази посока (повишаване на представителността на IAB - бел. ред.), съобразявайки се с добрите практики на другите IAB организации в Европа, където този път вече е преминат. Надявам се това да отговори на всички въпроси, дали IABulgaria ще е представителна за бизнеса и дали ще може да работи за неговото развитие. Отговорът е еднозначен - ще може!", заяви Людмил Кърджилов от „Дарик Уеб".
Легитимността на IAB зависи не само от нейната представителност, но и от практическите й действия по проблемите на бранша. За целта организацията трябва да намери своите контакти с държавата, законодателите и други сходни организации, с които да работи за развитието на пазара и да отстоява интересите на бранша пред обществото. И очевидно в IAB добре разбират това.
„Не приемайте IAB като последна инстанция. Аз лично не схващам нашата роля като затворен клуб, където ние знаем всичко и можем всичко", казва Кърджилов.
„Напротив, ние искаме да бъдем двигателя, ядрото, около което да се обединят всички на този пазар, за да работим заедно по ясни правила. Не виждам причина, ако даден проблем се окаже достатъчно сериозен да не започне дискусия, за да може да се формира и приемливо за всички решение", смята той.
Запитан за отношенията със сходната Българска Уеб Асоциация (БУА), Кърджилов отговори:
"Може би не на всички е известно, че IABulgaria има решение да участва в работната група "Реклама" на БУА. Още от създаването на работната група IAB участва със свои представители. Съвсем скоро ще бъдат оповестени и финалните резултати от работата на групата. Искам да подчертая, че в тази работна група участваха много компании, както членове на БУА и IAB, така и такива, които не членуват в двете организации. Смятам, че това е много ценно, защото така наистина се чува гласът на дигиталната индустрия", обясни управителят на „Дарик Уеб".
„Според мен не бива да се слага знак на равенство между целите, които има IAB и целите, които има БУА. Двете организации могат да си партнират и допълват в много области. Примерът с работната група "Реклама" е само един от тях", допълни той.
Естествено, за всички от бранша най-дискутираният въпрос бе какви са очакванията за бъдещето и конкретно на пазара за тази година.
„България е вероятно най-слабо развитата държава в района на ЦИЕ по отношение на инвестирани бюджети на един интернет потребител. Това, разбира се, не бива да ни обезкуражава, защото именно в тази ситуация потенциалът за растеж е най-голям", е мнението на Веселин Ангелов от „Гемиус България", което вероятно обобщава наблюденията и надеждите на повечето играчи.
„Личните ми очаквания за 2011 са: плавно увеличение на инвестираните нетни бюджети (около 10-15%); агресивно търговско присъствие на по-малките издатели и „класическите" медии; амбициозни, но не достатъчно ликвидни „независими" дигитални агенции; инвестиции в качествено видео (и не само) съдържание; Facebook и Google лудост; няколко сливания и придобивания, няколко фалита", прогнозира Пламен Калиников от „Аргент".
„Пазарът ще се развива със спокойни темпове. Януари и февруари бяха изненадващо силни, но от друга страна рекламодателите като цяло и тази година се въздържат от годишни ангажименти и обещания за много по-големи инвестиции в интернет", твърди и Росана Лаво.
„Според нас реалният ръст на пазара за 2010-та е по-малък от обявения на форума. Ръст от 25% на брутните приходи е съвсем адекватен за тази година. Той ще бъде продиктуван от появата на нови медийни групи, които ще направят конкуренцията още по-голяма, което пък ще повиши качеството на съдържанието и на предлаганите услуги. Много офлайн медии инвестират все по-сериозно в интернет сайтовете си и пакетното предлагане на няколко медии на по-добра цена несъмнено ще вкара нови рекламодатели и ще провокира пренасочване на средства в интернет", отбелязва още тя.
„Все още рекламният пазар е в криза и клиентите ще търсят по-прецизно таргетиране на по-добра цена, на което интернет отговаря перфектно. Тази година няма да има световно първенство, но пък ще има избори. За все повече обществени поръчки се планира и комуникация в онлайн медии", казва представителят на „Пиеро 97".
Пак тя дава и тон на умерения оптимизъм по време на криза на бранша:
„Завършвам с надеждата, че 2011-та година ще я запомним с това, че големите телевизионни рекламодатели най-накрая ще направят решителната крачка към Интернет. Крайно време е!"
Остава и самите рекламодатели най-после да го разберат.
