Атентаторът от Ансбах е чакал депортация в България

Сирийският бежанец, който се самовзриви в Ансбах, е трябвало да бъде депортиран в България. Това обяви говорител на германското вътрешно министерство.

"Към момента не мога да дам информация защо депортацията му не е била изпълнена", посочи още той.

Атентаторът е засичан в България и Австрия, показват данните от EURODAC, европейската полицейска база данни с пръстови отпечатъци.

Малко по-късно вътрешният министър на Германия Томас де Мазиер обяви, че България е издала статут на бежанец на сириеца - това е и причината той да не получи убежище в Германия.

Нападателят е подал молби както в България, така и в Австрия. Още през декември 2014 г. германските власти са издали решение за депортация на мъжа обратно в Бългаиря в съответствие с Дъблинското споразумение - първата държава от ЕС, която регистрира нелегалния имигрант, е длъжна да го приеме обратно.

Причината за забавянето на връщането му е свързана с психическото му заболяване. Втората заповед за депортация на името на сирийския мигрант е с дата 13 юли 2016 г., единадесет дни преди той да се самовзриви в Ансбах.

Въпреки че предполагаемият извършител на атентата е получил отказ от бежански статут още преди година, той е останал да живее в Германия. И не е единственият с подобен статут. Какви са законовите причини за тази ситуация?

Има различни мотиви, поради които депортацията на нелегални имигранти може да бъде спряна:

- ако мигрантът няма паспорт;
- ако има здравословни причини, поради които не може да пътува;
- ако ситуацията в родината му не позволява връщане.

27-годишният мъж, който се взриви сред тълпата на входа на музикален фестивал в Ансбах, е сирийски гражданин. Преди 2 години е кандидатствал за убежище в Германия, но една година по-късно властите са му отказали статут на бежанец, обяви баварският вътрешен министър Йоахим Херман.

Мъжът е получил разрешение да остане в Германия заради продължаващата гражданска война в родината му.

Разрешението за оставане в Германия не е документ за постоянно пребиваване, а е удостоверение, че лицето не живее нелегално в страната.

Хиляди мъже и жени живеят в страната в продължение на години само с подобен документ. Те се установяват в Германия, децата им завършват германски училища. Обикновено разрешенията за оставане се подновяват през няколко години.

Притежателите им обаче живеят в несигурност, тъй като не могат да планират живота си, а правото им на работа и свободно движение е ограничено от определни условия, поставени от миграционните служби.

През 2015 г. правителството на Ангела Меркел взе решение да облекчи режима - според новите правила, чужденците, които живеят отдавна в Германия и сами могат да осигуряват прехраната си, имат право да получат статут на постоянно пребиваващи в страната. Близо 30 000 души биха могли да се възползват от това правило.

Данните за числеността на хората, които са получили негативен отговор на молбата за бежански статут, но въпреки това остават да живеят в Германия, се различава в отделните провинции.

За 2015 г. в Бавария техният брой е 4335 души - това са мигрантите, чиито молби за убежище са били отхвърлени през 2014 г.

Мотивът за нападението от Ансбах все още не е ясен. Мъжът има криминално минало - разследван е за притежание на дрога и нападения. Освен това два пъти е опитвал да се самоубие и поради тази причина се е лекувал в психиатрия.

Вътрешният министър на Бавария Йоахим Херман коментира, че нападението "се доближава" до стила на ислямисткия тероризъм, но за момента полицията не е потвърдила дали нападателят има връзка с радикални организации.

"Трябва да oсъзнаем, че наред с множеството бежанци с тежки съдби, в страната ни влизат хора, които представляват истинска заплаха за сигурността на съгражданите ни. Не можем да премълчаваме този факт", казва Херман.

В ЕС действа и втори регламент - за релокация и пренастаняване на бежанци, според който България трябва да приеме 500 души с бежански статут през следващите 2 години.

Доклад на Европейската комисия от май 2016 г. обаче посочва, че България е сред страните, които продължават да отказват молбите за релокация - или без да посочват мотиви, или като се позовават на правилата в решението на Европейския съвет.