След като досегашният премиер на Израел Бенямин Нетаняху не успя да състави ново правителство след изборите, снощи парламентът на страната взе решение да се разпусне и насрочи нови парламентарни избори за 17 септември, съобщават световните агенции.
На заседание на Кнесетът тази нощ беше прието на второ и трето четене разпускането му. Това стана със 74 гласа "за" и 45 "против", а инициативата дойде от партията на Нетаняху "Ликуд", след като той не успя да състави кабинет в поставения от закона срок.
Причината за липстата на мнозинство се оказа в ортодоксалните евреи и законопроект, който отстранява съществуващата досега практика учениците в духовните училища да отлагат полагането на задължителната си военна служба.
Предложението предизвика спор между потенциалните съюзници на нетаняху - светската националистическа формация "Наш дом Израел" на бившия министър на отбраната Авигдор Либерман и крайнорелигиозните формациии. Това, на свой ред, блокира преговорите за съставяне на коалиция.
Нетяняху дори се принуди да предложи министерски постове на политици от лявата опозиция, за да може да се сформира правителство, но те отхвърлиха предложението.
Така се стигна и до предложението му да бъде разпуснат парламента. Това му действие изпревари възможността президентът Реувен Ривлин да даде на опозицията мандат за съставяне на правителство.
След изборите на 9 април, на които партията на Нетаняху "Ликуд" получи 36 места в Кнесета - също толкова, колкото получи и Центристкият блок "Синьо и бяло" на бившия началник на генералния щаб Бени Ганц. Израелският парламент има общи 120 депутати.
Следващите парламентарни избори са насрочени за средата на септември. Подобно нещо - организирането на втори парламентарни избори в рамките на една година и разпускането на парламента само месец след като депутатите встъпиха в длъжност е безпрецедентна ситуация в историята на Израел. До изборите Нетаняху ще остане на поста.
Никоя партия досега не е спечелила мнозинство в 120-местния парламент на Израел, Кнесета, а страната винаги е имала коалиционни правителства.
Това означава, че министър-председателят не винаги е лицето на партията с най-много гласове и места в парламента, човекът, който успява да събере достатъчно партии, за да контролира най-малко 61 от 120-те места в Кнесета.
