Атина и Скопие са постигнали споразумение за името на Македония. Това съобщи Зоран Заев. Това се очаква да приключи 27-годишния спор между двете балкански държави.
Името, на което са се спрели двата преговарящи екипа, е "Република Илинден Македония". То ще бъде поставено на референдум за одобрение от македонските граждани. Името е дадено и като "Република Илинденска Македония".
„Република Илинденска Македония” е името, за което е възможен компромис с Гърция, обяви македонският премиер Зоран Заев след среща с македонския президент Георге Иванов.
Заев се е срещнал с него и с лидерите на партиите, за да ги информира за подробностите от разговорите си с гръцкия премиер Алексис Ципрас и за възможностите за пробив в спора за името на Македония.
Република Илинденска Македония е име, с което укрепваме основите на нашата република, а Илинден означава исторически континуитет на нашите стремежи, нашата държавност и нашата гордост, посочи Заев.
Чрез това възможно решение запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност, заяви още македонският премиер.
Илинден е македонски град, известен с въстанието от 1903 г. срещу турски окупатори и с въстанието през 1944 г. срещу нацистите.
Спорът за името между Македония и Гърция датира още от момента, в който Скопие обяви независимост от Югославия през 1991 г. и избра името Македония.
Въпреки че в София гръцкият премиер Алексис Ципрас на 19 май не посочи конкретно искането на Заев за споразумение за името, той заяви, че страните са "по-близо от всякога" до решение.
"Не трябва да губим тази историческа възможност, да не правим тромави стъпки в крайните метри до финалната линия", каза Ципрас в реч.
Основната причина властите в Атина да се противопоставят на това име е, че в Северна Гърция има провинция със същото име, което води до опасения, че в един момент Скопие ще предяви териториални претенции към нея.
Причината въобще да се търси решение по въпроса са амбициите на Скопие за членство в ЕС и НАТО, където и Гърция е член и без нея няма как да премине на следваща фаза в преговорите.
Правителството на Алексис Ципрас също тръгна към търсене на компромис и определено има напредък по темата, особено след като от македонска страна се съгласиха летището в Скопие вече да не носи името на Александър Македонски.
Въпреки това Гръцкото правителство има искания властите в Скопие да преразгледат и конституцията на страната, за да стане ясно, че няма абсолютно никакви териториални претенции и страната не възприема гръцката провинция за част от територията си.
Проблеми обаче идват от опозицията в Гърция, която безкомпромисно отхвърля предложението на Скопие да приеме името "Република Илинденска Македония" както и всяко име, съдържащо в себе си думата "Македония".
Докато премиерът Алексис Ципрас телефонира на политическите лидери и президента Прокопис Павлопулос, за да ги осведоми за преговорите с Македония, опозицията изрази опасения, че предложението е иредентистко, тъй като има териториални претенции към Гърция.
"Това име е исторически и пряко свързано със стремежа за създаване на "македонска" нация и държава, която включва Солун и се простира до Егейско море", се казва в съобщение на основната опозиционна партия "Нова Демокрация". В съобщението се допълва, че Илинден "потвърждава и засилва иредентизма на Скопие. Предложението дори е неприемливо и за обсъждане".
Гръцкият политик Фофи Генимата, лидер на центристкото "Движение за промяна", описа предложението като "образец за връщане към иредентизъм" и поиска уверения от гръцкото правителство, че не е започнало преговори в този контекст.
Лидерът на Съюз на центристите Василис Левентис заяви, че е против всяко предложено име, което включва "Македония", докато председателят на Комунистическата партия Димитрис Куцумбас подчерта, че предложението е "най-лошото от всички възможни опции".
Колкото до Зоран Заев, той е изправен пред опозицята у дома от страна на националистите и най-вече - на доскоро управлявалата ВМРО-ДПМНЕ, които не приемат компромиса с Атина.
Националистическите емоции в страната може да са стихнали малко на фона на Договора за добросъседство с България и компромисите, които Заев прави в името на членството в НАТО и ЕС, но стига и една иска, за да се разпалят те отново като пожар. Особено на фона на това, което идва от Гърция като послания.
Това обаче е първият реален шанс за решаването на спора за името на Македония. И двамата държавни лидери добре съзнават, че ако не решат въпроса сега, следващият шанс може да е далеч напред във времето.
Догодина Гърция се изправя пред избори и Сириза на Алексис Ципрас е малко вероятно да спечели нов мандат.
Междувременно властта на Зоран Заев в Македония се крепи най-вече на надеждата, че той ще успее да придвижи страната си напред в преговорите за членство в ЕС и НАТО. Ако те зациклят твърде много, силата му ще стопи достатъчно бързо, а македонците ще започнат да гледат отново към великомакедонския си изолационистки шовинизъм.
Все още не е ясно кога ще се проведе референдума за новото име на Македония, но едно е сигурно - и двете държави трябва да побързат, преди този шанс да си е заминал.
