Резултатите от историческия Greferendum са ясни: гръцкият народ гласува вот на доверие на правителството на Алексис Ципрас, който вече поиска нова сделка с кредиторите.
Официалните резултати при близо 100% преброени бюлетини показват убедителна преднина от над 60 на сто от избирателите в подкрепа на кампанията "НЕ".
Най-масова подкрепа е дошла от редиците на младите гласоподаватели - между 18 и 34 години - което показва зараждането на цяло ново поколение OXI. Факт с непредвидими последствия за политическото бъдеще на Гърция.
Какво се случва оттук нататък?
Премиерът Алексис Ципрас има един огромен проблем, заради който настоява за светкавичен рестарт на разговорите с кредиторите - тежката ликвидна криза на гръцките банки, които стоят затворени от една седмица насам.
Правителството наложи тежък контрол на капиталите, а поради изчерпването на остатъците от банкноти в евро се наложи дори да падне таванът за тегления в кеш от банкомати - от първоначалните 60 евро на не повече от 50 евро на ден. Гръцките граждани нямат достъп дори до наличностите си в сейфовете и трезорите си, които се намират под контрола на банките.
По план банките трябва да отворят във вторник, 7 юли. Без външно финансиране, обаче, отварянето им би се превърнало в пълна катастрофа за системата.
Нито ЕЦБ, нито Европейската комисия дават сигнал, че са готови да посрещнат незабавно искането на Алексис Ципрас преговорите да бъдат подновени, а гръцките банки да получат допълнителни пари по спасителния механизъм на ЕЦБ.
Президентът на Европейския съвет Доналд Туск показа, че няма да се подаде на натиска, като свика среща на върха за вторник следобед.
Дотогава на ход е ЕЦБ, от чийто председател Марио Драги зависи дали ще отворят врати гръцките банки (и колко от тях ще преживеят "неочакваната" ваканция).
Опрощаване на дълг или Grexit?
Второто настояване на Алексис Ципрас в победната му реч от неделя вечер беше Европа да приеме поставяне на масата за преговори искането за ново частично опощаване на външния дълг на Гърция. Ципрас се позовава на един от последните доклади на МВФ, който по-скоро подкрепя подобна мярка за намаляване на бремето върху страната.
Една от неизвестните е как ще реагира Европа на натиска: напълно възможно е Тройката да поиска още повече реформи и съкращения за възстановяването на щетите от вторичната банкова криза през последните 7 дни, която изтощи гръцкия бизнес и постави под въпрос съществуването на големите гръцки банки.
Каквото и да е решението, то трябва да се вземе най-късно до 20 юли, когато изтича поредният падеж по дългово плащане на Гърция - 3,5 млрд. евро пред ЕЦБ. Ако то не се случи, единственият изход ще бъде правителството на Ципрас да започне да печата нови пари, а еврото ще спре да бъде официална валута на страната.
Финансовите анализатори обявиха, че рискът от излизане на Гърция от Еврозоната се е увеличил до над 75% след резултатите от референдума.
Не е много ясно върху каква основа въобще ще стъпят преговорите между Атина и кредиторите от утре нататък. Ципрас твърди, че е готов с нов план за реформи, в който вероятно ще бъдат включени и предложения от страна на националната опозиция.
Едно от потенциалните искания на опозицията е отстраняването на Янис Варуфакис от преговорния екип на страната (такава беше позицията на лявата формация To Potami).
Самата опозиция в Гърция обаче не се намира в позиция да поставя условия пред СИРИЗА, след като не успя да поведе в правилна посока кампанията "ДА" и понесе пореден електорален разгром. Затова лидерът на "Нова демокрация" и бивш премиер Андонис Самарас се видя принуден да подаде оставка от поста си.
Добрият, лошият и Меркел
Най-трудният въпрос пред СИРИЗА обаче остава неприкритото недоверие от страна на кредиторите, които определено не очакваха подобна високорискова игра от страна на Гърция, включително със съпротива с всички възможни средства срещу исканията за реформи и бюджетни рестрикции.
Показателно беше мълчанието на германския канцлер Ангела Меркел в нощта след референдума.
Символичният говорител на европейското разочарование стана вицеканцлерът по икономическата политика на Германия - лидерът на социалистите Зигмар Габриел, който обвини Ципрас в умишлена манипулация на гръцкия народ и заяви, че трудно може да си представи продължаване на преговорите с власт, която казва "не" на правилата в Еврозоната.
Президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер също сложи акцент върху "дявола в детайлите", като излезе с писмена позиция, че преди да отговаря на новите настоявания на Гърция, ще се консултира със "също така демократично избраните правителствени ръководители на останалите 18 страни-членки от Еврозоната".
Ясен сигнал, че колкото и да е категоричен, гръцкият референдум няма по-широка валидност освен тази за вътрешна употреба. А разграничението между 18-те и Гърция се натрапва все по-често в публичното говорене от миналата седмица насам.
Единството на Европа обаче също се пропуква: докато северните (консервативни) страни около Германия държат хардлайн-позицията на нулева толерантност към играта на нерви на Атина, левите правителства на Франция и Италия се показаха склонни да играят ролята на "доброто ченге", дори да посредничат между Брюксел и СИРИЗА на най-високо правителствено ниво.
В неделя вечер френският президент Франсоа Оланд беше първият европейски лидер, който проведе телефонен разговор с триумфиращия Ципрас - по-малко от 24 часа преди извънредната си среща с германския канцлер Ангела Меркел в Елисейския дворец.
Колко ни е скъпа Гърция
Европа има от какво да се страхува: Гърция далеч не е единственият "болен човек" на континента. На вълната на популизма са се качили опозиционни леви формации от Испания, Протугалия и Ирландия, в които предстоят решаващи парламентарни избори.
Със сигурност има една европейска столица, в която посрещат със задоволство лошите новини за ЕС - и това е Москва. Разединението на Европа отслабва напрежението върху режима на Путин, Ципрас неведнъж го припознаваше като легитимен "спасител" на Атина, а отслабената икономика и власт на Балканите помагат на стратегическите интереси на Кремъл в региона.
Системният риск за валутния съюз и геополитическото сътресение в Европа могат да струват твърде скъпо на Брюксел, за да си позволява да залага на поредното частично решение на гръцкия проблем - при това под очевидно неработещ ултиматум.
Проведен в извънредни условия под вътрешен и външен натиск, който можеше да разполови гръцкото общество, референдумът беше политическа победа за СИРИЗА.
Трудностите пред Гърция обаче не приключиха с гръцкото OXI. И докато партийният рейтинг на Ципрас, Варуфакис и компания расте, кредитният рейтинг на страната се срива.
Болезнен удар по жизнения стандарт, светогледа и достойнството на няколко поколения гърци - чудесна почва за разцвета на крайните популисти от всички разцветки на спектъра - от нео-комунистите до нео-нацистите в Гърция.
