Израел прие изключително спорен закон, с който на практика въвежда смъртно наказание за палестинци, осъдени за тероризъм.
Законът беше одобрен в Кнесет с 62 гласа "за", срещу 48 "против" и един въздържал се - вот, който се разглежда като сериозна победа за крайната десница. Сред подкрепилите го е и премиерът Бенямин Нетаняху, а ключова роля за прокарването му има министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и неговата партия Оцма Йехудит.
Новият закон се отнася за т.нар. "жители на Юдея и Самария" - библейското название на Западния бряг, които не са израелски граждани.
Той задължава военните съдилища да налагат смъртно наказание на палестинци от Западния бряг, осъдени за умишлено убийство на човек с намерението да се "отрича съществуването на държавата Израел".
В същото време обаче той не предвижда същото наказание за еврейски израелци, осъдени за убийства на палестинци при същите условия.
На практика това означава, че смъртното наказание ще се прилага само спрямо палестинци, тъй като израелските граждани се съдят от граждански, а не от военни съдилища.
Освен това смъртните присъди ще могат да се постановяват с обикновено мнозинство, а не с единодушие, като не се предвижда и възможност за помилване или обжалване.
Текстовете позволяват на съдилищата да постановяват доживотен затвор, но само в неопределени изключителни случаи, когато са установени "специални причини". Те също така забраняват замяната на присъдите и налагат изпълнението им в ускорен срок от 90 дни.
До момента смъртното наказание съществуваше в израелското законодателство само за изключителни случаи като геноцид и престъпления срещу човечеството.
От 1954 г. насам то е прилагано само веднъж - през 1962 г., когато е екзекутиран нацисткият престъпник Адолф Айхман. Оттогава на практика действа неофициален мораториум, включително и при тежки терористични атаки.
Приемането на закона предизвика остри критики в Израел и сред палестинските организации.
Палестинска автономия го определи като "военно престъпление срещу палестинския народ", като посочи, че нарушава Четвъртата Женевска конвенция и гаранциите за справедлив процес.
Амихай Коен от Израелския институт за демокрация коментира, че "евреи няма да бъдат обвинявани по този закон", а според международното право израелският парламент не би трябвало да приема законодателство, което да важи за Западния бряг, който не е суверенна израелска територия.
Правозащитната организация B"Tselem посочва, че около 96% от делата срещу палестинци във военните съдилища завършват с осъдителни присъди. "В много случаи тези присъди се основават на "самопризнания", изтръгнати чрез натиск и изтезания по време на разпити", отбелязват от организацията.
"Законът е формулиран така, че да засяга единствено палестинците. И ще превърне убийствата на палестинци в приемлив и често използван инструмент за наказание", допълват оттам.
Според организацията Addameer повече от една трета от около 9500-те задържани палестинци към март са държани без съд в административен арест.
Минути след приемането на закона Association for Civil Rights in Israel обяви, че ще го оспори пред Върховния съд, определяйки го като "дискриминационен по замисъл" и приет без правомощия спрямо населението на Западния бряг.
Опозиционни лидери и бивши шефове на службите за сигурност също предупредиха, че законът може да радикализира допълнително обстановката, да превърне осъдените в "мъченици" и да доведе до нови отвличания с цел размяна на затворници.
Законът вече предизвика и международна реакция.
Външните министри на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство го осъдиха, а Европейски съюз традиционно се противопоставя на смъртното наказание, определяйки подобни мерки като "нечовешки и унизителни".
Amnesty International предупреди още през февруари, че законът ще превърне смъртното наказание в "още един дискриминационен инструмент в системата на апартейд в Израел".
Human Rights Watch пък го определи като дискриминационен. Оттам посочват още, че законът налага екзекуция чрез обесване, ограничава достъпа до адвокат и посещения от членове на семейството, ограничава външния надзор и предоставя имунитет на лицата, участващи в извършването на екзекуции.
