Нидерландия спира да добива природен газ от най-голямото газово находище в Европа в неделя, съобщава Агенция "Франс прес".
Причината властите в Амстердам да спрат добива са земетресенията, които разтърсват региона на находището Грьонинген заради пробиванията в земята.
Засега все още 11 кладенеца ще останат в готовност за повторно пускане, ако се стигне до тежка зима. След още една година обаче и те ще бъдат затворени.
От повече от 20 години насам хората, живеещи в близост до находището, се оплакват, че заради сондажните дейности регионът е разтърсван от множество земетресения.
Причината е, че при добива на газ се образуват вакуумни джобове, които на свой ред предизвикват трусове с нисък магнитуд. Честите земетресения обаче причиняват сериозни щети върху домовете на хората и обществените сгради.
През 2018 г. жителите приветстваха новината, че находището ще бъде затворено, но експертите ги предупредиха, че земетресенията могат да продължат с години.
Оттогава насам находището работи при почти нулев добив, но въпреки това правителството го пазеше в експлоатация за спешни случаи.
За находището в Грьонинген се заговори отново засилено през миналата година заради глобалната енергийна несигурност, предизвикана до голяма степен от нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
По данни на Shell през годините от находището, което е открито още през 60-те години на миналия век, са били добити около 2300 млрд. кубически метра газ.
Между 1963 г. и 2020 г. газът от Грьонинген е генерирал около 429 млрд. евро (450 млрд. долара), коригирани спрямо инфлацията, като 85% от тях са отишли в държавната хазна.
Междувременно пред правителството в момента стои задачата да обезщети всички пострадали.
"Огромен брой хора в провинцията страдат от психологически проблеми заради добива на газ", казва пред АФП Ян Вигболдус, председател на асоциация, представляваща местните хора.
По думите му много от пострадалите са влезли в затворения кръг на бюрокрацията и са получили само малка част от предвидените компенсации.
Доклад на парламентарна комисия от февруари обвини нидерландските власти, че не са обърнали "почти никакво внимание на дългосрочните рискове", докато добивът е бил успешен.
Там още се посочва, че правителството има "моралното задължение" да поправи ситуацията.
