Първият министър на Шотландия Никола Стърджън обяви днес, че поставя началото на кампанията си за провеждане на втори референдум за независимост, съобщава "Асошиейтед прес".
Мотивите, с които ще се бори за организирането на ново допитване за отцепване от Великобритания, са, че икономическото положение на Шотландия би се подобрило, ако обяви независимост от Обединеното кралство.
Стърджън, която е начело на Шотландската национална партия, ръководи и местното правителство на Шотландия. Според нея вече е "време да се представи различна и по-добра визия" за страната.
Основна пречка пред нейните амбиции за ново допитване е позицията на властите в Лондон, според която подобен референдум е събитие "веднъж в живота", след като такъв вече се проведе през 2014 г.
Тогава общо 55% от гласувалите избраха да останат част от Великобритания, след като и ЕС помогна с апели за обединение.
Само две години по-късно обаче Великобритания гласува в референдума за Брекзит и задейства излизането си от Европейския съюз. Това обаче, на свой ред, отключи амбициите на шотландците да искат ново допитване за независимост, тъй като именно оставането в ЕС е било решаващ момент за гласуването през 2014 г. .
Сега Стърджън посочи, че иска ново допитване за независимост да се проведе преди края на 2023 г.
По думите ѝ шотландският парламент има "безспорно демократично задължение" да проведе гласуването, след като нейната Шотландска национална партия спечели парламентарните избори през 2021 г. с основно обещание за провеждането на нов референдум за отцепване от Великобритания.
Според нея също така самият политически пейзаж се е променил, най-вече заради Брекзит - ход, на който се противопоставя по-голямата част от населението на Шотландия.
"Ако през 2014 г. знаехме всичко, което знаем сега за пътя на Обединеното кралство, не се съмнявам, че тогава Шотландия щеше да гласува с "да", категорична бе Стърджън в интервю за Би Би Си.
Подобно на Уелс и Северна Ирландия, Шотландия има свой парламент и местно правителство, като води собствена политика по отношение на общественото здравеопазване, образованието и други въпроси. Британското правителство в Лондон обаче контролира въпроси като отбраната и данъчната политика.
