"Истории на успеха" е проект на webcafe.bg, посветен на срещите с хора, които няма непременно да видите по телевизията или поне не заедно. Говорим си за бизнес, за хобита и за всички неща от живота, които ни вълнуват.
Наш домакин и идеен съмишленик е ресторант Captain Cook - място за срещи и кулинарни приключения.
Във второто на издание на "Истории на успеха" гости на Сибина Григорова и Асен Григоров са българи, чиито продукти потребяваме всички, и не знаем дали знаем за тях много, но сме убедени, че всеки един от тях е явление в своята бизнес-територия.
Кой говори?
Магърдич Халваджиян - основател и собственик на Global Group;
Невена Тодорова - основател, съсобственик и изпълнителен директор на Special Events Group - най-голямата фирма за събитийна логистика в България;
Орлин Попов - основател и собственик на ресторанти Happy, SASA, Captain Cook и Candy Club, и
Красен Кюркчиев - основател и собственик на Фикосота.
Общото между тях е, че всеки е създал успешен бранд, който развива или планира да развива и в чужбина.
Къде обаче стои надписът Made in BG на техните продукти и наистина ли е тясна България, ако си истински добър в това, което правиш?
Неусетно започваме разговора с Невена, Маги и Красен, докато чакаме Орлин да свърши бизнес среща, посветена на дегустация на новото меню на SASA, и да се присъедини към компанията ни.
Магърдич Халваджиян: Знаете ли, мога ей сега да произведа три български филма - бюджетът не е проблем. Проблемът е, че няма какво да ги правя. Все едно да произведеш хладилник, който струва 100 лева, но да знаеш, че на пазара ще го продадеш за 9,50 лева. Защо да го правиш?
Затова вече се ориентираме да снимаме за външния пазар.
Започнахме с един филм, който направихме в България с американскис актьори. Беше филм на ужасите, евтина продукция, но тази ниша има строги фенове, които в световен мащаб са огромна маса и са много лоялни.
Сработи веднага. Впоследствие направихме и втори хорър, като снимачните площадки бяха в Ню Йорк и в Куба.
По-късно дойде и едно хубаво предложение от Мексико, които в момента се опитват да върнат имиджа на Акапулко като туристическа дестинация, загубен заради наркокартелите. Те ни подпомогнаха с всичко, държавата застана зад нас. Осигуриха ни полиция, армия, вертолети, каквото искаме. Така създадохме Welcome to Acapulcо - приключенска комедия, с големи световни звезди, за да можем вече да продаваме по-сериозно.
Във всичко инвестираме сами, не сме взели един лев от никого. Ако сбъркаме някъде, си е за наша сметка. Ако спечелим - пак си е за наша сметка.
Асен: А пазарът? Как реализирате продажбите?
Маги: Продажбите сега започват - септември или октомври ще направим премиера в Мексико.
Направихме филма с много проста цел и специално избрахме да снимахме там. Мексиканският филмов пазар като box office е на 5-то място в света. Ако там уцелиш "подправките на супата", си връщаш парите на втората седмица само от киносалоните. Оттам нататък - целият свят ти е бонус.
Последния филм го направихме за киноразпространение. Иначе целта при останалите проекти е онлайн дистрибуция, DVD-та, BlueRay, хотели, авиокомпании. Този бизнес работи добре, въпросът е да го разбираш и да влезеш в механизма. Както с всеки бизнес.
Красен Кюркчиев: Онзи ден си мислех - вече не е новина, че добри български фирми правят бизнес извън България. Новина е, ако не го правят.
Наскоро с брат ми (бел. р. Жечко Кюркчиев, съдружник на Красен) прекарахме два дни заедно - нещо, което не ни се беше случвало от деца - много си говорихме по темата и стигнахме до този извод. Всеки, който прави смислен бизнес, иска да излезе и извън България.
Ето ни сега: Орлин прави Happy в Испания, Маги прави филми в Мексико, други, като Ивайло Пенчев от Walltopia, продават стени по цял свят. Нашият случай е подобен: между 15 и 35% от бизнеса ни в различните категории е в България, всичко останало се реализира в чужбина.
Маги: Вие много отдавна се усетихте и започнахте тази процедура. При нас беше по-трудно, защото работата с телевизията е много тежък конвейер. Много трудно излизаш от него, за да си отпушиш главата, а при мен повечето идеи за приключения идват, когато съм на почивка. Тук не мога да превключа, за да си "изчистя дъската" и да тръгна в друга посока.
Сибина: Невена, вашият бизнес как е позициониран в това отношение?
Невена: Ние също гледаме към външни пазари. Планираме отварянето на офис във Виена през 2018 г. Това не значи, че не правим доста сериозен бизнес вече в чужбина. Знаете за Давос...
Асен: Мога ли да издам вътрешна информация?. Нещо, което не знаем от теб, а от други хора във вашата фирма, е, че по-миналото лято сте правили огромна сватба в Грузия, почти като военна операция е било ...
Невена: Не беше сватба, а рожденият ден на мажоритарния собственик на мол "Парадайз", който отбелязваше своята 60-годишнина. За да го осъществим заедно с местните партньори в Тбилиси, бяха нужни около 100 души екип, 5 тира с оборудване, палатки, и т.н., както и повече от 10 дни монтаж преди събитието. Но такива "спорадични" прояви излизат постоянно.
Факт е, че и на нас ни отесня българския пазар. Разгърнахме изцяло потенциала си, затворихме цялата верига от дейности покрай реализирането на събития. Затова сега на дневен ред е офисът във Виена.
Всъщност, ние тръгнахме именно от Виена под името „Конгрестехник България", като част от австрийска фирма. Впоследствие станахме много по-големи от австрийските ни партньори. Направихме около 10 бранда, включително и локация за събития - Sofia Event Center. Сега идеята е да се върнем в Австрия - "на бял кон", с нов бранд и с огромно портфолио от услуги, което ще е нещо ново дори за техния пазар. Проучванията ни сочат това.
Маги: А как налагате този нов бранд?
Невена Тодорова, SEG
Невена: Налагаме го през пакетната услуга, която предлагаме. Нашите колеги в Австрия останаха да развиват само конгресната част. Те правят много големи събития, но са само в една сфера - конферентната. Пример за такова огромно събитие е Световният икономически форум в Давос, на който от 17 години отговаряме за преводната техника заедно с австрийците.
Маги: Това е нещо като историята на МакДоналдс - те са двама братя, които цял живот си правят фаст-фууд в едно кръчме. После обаче към тях се присъединява Рей Крок и създава от него най-голямата верига за бързо хранене в света.
Невена: Истината е, че нашите партньори имат огромно желание да инвестират с нас, но ние категорично отказваме, тъй като искаме да стъпим във Виена с новия си бранд - като SEG (Special Events Group). Вече правим доста събития на запад от България, но все още нямаме собствена точка в западна Европа - затова избрахме Виена - една от най-горещите дестинации в нашия бизнес в света.
Красен: Какъв точно е вашият бизнес?
Невена: Ние се занимаваме с физическата реализация на събитията, с последната "миля", така да се каже - в това число влиза всичко без самата организация. Организаторите на събития са нашите клиенти. Много често ни питат: "Не искате ли най-после да поемете и тази част?". Ние обаче не желаем да ставаме рекламна агенция или конгресен организатор. Те са тези, които ни дават бизнес, по-голямата част от клиентите ни са рекламни или евент агенции. SEG обединява група от фирми, които се занимават с отдаване под наем на всякакъв вид техническо оборудване, декор, мебели, дизайн, декорация, локация за събития (SEC), пре- и пост-продукция, отскоро се занимаваме и с продажби и интеграция на оборудване.
Красен: Вие сте се опитали да затворите кръга.
Невена: Абсолютно. Не искаме да зависим от подизпълнители. Когато едно събитие е разбито между 10 подизпълнители, никой не желае да поеме отговорност.
Асен: Красене, ти като продаваш навън - да кажем в Хонконг или някъде другаде - маркетираш ли се като български бранд?
Красен: Не, на Брускети Марети например пише Taste of Italy.
Невена: Страхуваш се от българския бранд, или...?
Красен: Не, но просто - може ли да продаваш пица, Мade in BG?...
Маги: А филм Made in BG може ли да продаваш?! Първото нещо, което ми казаха дистрибуторите, беше "Хайде да махнем "България", иначе няма да продадем нищо".
Ще дойде един момент, когато брандът ще е толкова наложен, че ще можеш да кажеш „Ето, това е българско". Но ако стартираш по този начин, си обречен. Никой няма да купи нищо от теб.
Красен: Когато решихме да произвеждаме Брускети Марети, направихме проучване през агенция в Лондон. Попитахме какво ще купят европейците - дали ще купят продукта, защото е печен, защото е здравословен, защото е италиански или поради друга причина... Те отговориха, че биха го купили, защото е италиански.
После ги питахме какво точно ги привлича в италианското: модерно ли да е, старо ли да е, слънчево... Те казаха, че би било добре да е „нещо слънчево, от Тоскана". След това беше много лесно да напаснем продукта за тези пазари.
Сибина Григорова, webcafe.bg
Сибина към Маги: Ти би ли отворил офис в чужбина, и ако да - къде?
Маги: Бих го направил или някъде по Карибите, или на Малдивите. Ако мога оттам да си движа нещата, ще съм най-щастлив, но не ми се получава засега. За да имаме офис в чужбина, той трябва да е продукционен. Трябва да съм стигнал до убеждението, че оттук нататък ще се занимавам само това да произвеждам по 10 филма на година, за да има смисъл.
В момента спокойно мога да управлявам цялата тази дейност от България. За мен това е много по-евтино, отколкото да изнеса офис навън. Естествено, навън работим с колега с филмова компания. Той поема нещата, които аз не мога да свърша от тук. Знам, че ще дойде моментът, в който това ще трябва да се случи. Просто ми се иска да дойде по-бързо, защото аз не съм от най-търпеливите.
Сибина: Каква част от времето, в което се снима в чужбина, ти стоиш там?
Маги: В Мексико изкарах 44 дни, трябваше да съм там. А в Куба дори не отидох, бях само в частта в Ню Йорк. В Куба нямах желание да ходя, не обичам много мизерията, а те там продължават да си живеят така. Аз не виждам екзотичната част в Куба. Виждам това, че няма тоалетна хартия и сапун.
Красен се смее: Това може да се реши (бел. р. Компанията на Красен произвежда тоалетна хартия Милде и Емека)
Ходих там преди два месеца и на мен ми хареса, ужасно много ми хареса. Всичко без мизерията, разбира се. Нямах никакво очакване за култура, а Куба се оказа ужасно красива откъм архитектура, стари сгради...
Маги: ... пред разпад, неподдържани...
Красен: Пет процента от тях вече са паднали, а още 15% ще паднат скоро. През 16-17 век Хавана е бил най-богатият град на Америка, бил е центърът на испанското влияние. Оттам е минавало всичко: търговия с роби, злато. Тогава са се направили страшно красиви неща. Много малко знаем за тази част от историята, защото обикновено когато се каже „Куба", се сещаш за кубинки, пури, морета. Въобще не ходих по морета, 5 дни прекарах в града и беше много хубаво. Мисля, че Хавана си струва.
Невена: Аз си мислех, че в Куба всичко е живот и заведения.
Красен: Те едва сега разрешиха някаква частна инициатива по заведенията, но всичко е на начален етап.
Маги: Те разрешиха това, което в България беше ...
Красен: Указ 56. Но още не са се "озъбили", не са станали алчни.
Асен: А ти за бизнес ли ходи в Куба или за удоволствие?
Красен: Само за удоволствие. Сигурно за да правиш бизнес там, трябва да познаваш Кастро. А ти Маги, като си бил в Мексико, вероятно си станал свидетел на войните на картелите?
Магърдич Халваджиян, Global Group
Маги: Ако ви е интересно, мога да ви разкажа. Оказва се, че като отидеш на място, усещането е много различно.
Акапулко през 70-80-те години е курорт номер 3 в света. Когато влезете в хотелите им, навсякъде ще видите снимки със звездите от онова време - Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценгер, президенти - всички са там. В един момент наркокартелите започват да се изтеглят от Мексико сити (което се намира на около 300 км по магистралата) и тръгват на юг към Акапулко. Защото там е много яко място за купон.
През 80-те години вече имат толкова пари, че стават по-богати от държавата - нещо като България и Слънчев бряг през 90-те, когато "ония момчета" превзеха морето.
Същото се случва и в Мексико. Богатите туристи започват да се страхуват и спират да посещават Акапулко. Държавата не може да се справи и абдикира. Сега когато посетиш Акапулко, можеш да си вземеш стая в 5-звезден хотел на брега на морето за 40 долара - няма чуждестранни туристи, само мексиканци са, а те пари нямат.
Затова правителството взима решение да направи рекламен фонд, с който да рекламира Акакпулко по света. От този фонд се прави и турнирът по тенис, който Григор спечели преди две години.
Шест вида полиция пази района, всички по хотелите изглеждат адски спокойно. Само че когато виждаш навсякъде полицаи, въоръжени с дългоцевно оръжие, разбираш, че ако изскочи нападател, той няма да е с пистолет. И те си го знаят.
Сутрин отивах на работа с ексорт от полицейска патрулка и два мотора. Зад нас караше джип с картечница.
При това: ние не сме там на почивка. Ние работим с Уилям Болдуин, Пол Сорвино, Майкъл Медсън - ако на някоя от тези американски звезди им се случи нещо, нали разбирате какво ще стане? Мексиканците ни пазеха като очите си.
Асен Григоров
Асен: Според вас България има ли имиджов проблем - макар и не в такъв мащаб?
Маги: За моя бизнес има. Жестока услуга обаче ни прави Бояна, защото тук са снимали The Expendables и куп други филми. Благодарение на това, вече ни знаят - защото Сталоун е казал 3 хубави думи за България.
Невена: За съжаление за нашия бизнес е абсолютно същото. Знаете колко слабо е развит конгресният туризъм, винаги се е наблягало повече на масовия. Когато чужденците идват в България, имат много ниски очаквания от нивото на услугите ни в България, говоря за тези, които искат да правят събития. Подхождат с голямо недоверие и често решават да си докарат техника от чужбина, заедно със специалистите. Тогава ние казваме: "Нека да ви направим техническа оферта, да ви изготвим проект и тогава да вземете решение", след което ги сразяваме с начина, по който изготвяме предложението си и със стандартите, които спазваме. Едва тогава те решават, че могат да ни се доверят, но все пак някои от тях предпочитат да изпратят и свои специалисти. В момента подготвяме точно такова събитие.
Маги: Ако в България - освен ниските цени - имахме и малко повече качество, нещата биха станали по-различни.
Красен: Не знам дали забелязвате, но аз обръщам внимание, защото обичам центъра на София. Всеки уикенд е пълно с чужденци - англичани, италианци, скандинавци. София става невероятно място.
Невена: Аз мисля, че ставаме известни и интересни с това, че бяхме неизвестни - unknown destination за хората, които търсят непознати и интересни дестинации.
Красен Кюркчиев, Фикосота
Красен: Ще ви кажа мнението на едни млади, много артистични хора, които постепенно се преместват да живеят в София - двама италианци и един от Истанбул. Те казват, че това е следващото много яко място, заедно с Белград. Според тях, двата града засега са скрити съкровища, но ние все пак имаме предимството да сме в Европейския съюз и малко по-леко се приемат тези пътувания.
Те мислят, че София ще се превърне в това, в което постепенно се превърна Берлин - може би не в същия мащаб, но ще се случи. Покрай тях виждам все повече и повече хора, които се местят да живеят в София.
София не е България, но София много ми харесва. Опитвам се да гледам града реалистично, на фона на други места, в които съм бил. Тук си е симпатично, има някаква красота, много си е леко. Градът е малък, а вади все повече неща.
Маги: Не те ли дразни еклектиката, която виждаш около себе си? Мен ме дразни нечовешки това, че няма един стил, за който да кажеш: Това е стилът на София.
Орлин Попов, Happy
Орлин (който се присъединява към разговора, след дегустацията на новото меню на SASA): Да, но това е наследство.
Маги: Така е, но ние го задълбочихме с липсата на план. Всеки строи каквото си иска в София през последните 10 години и тя се превърна в най-еклектичната столица.
Асен: Орлине, разкажи ни за твоя бизнес и за Happy в Испания?
Орлин: Испания е стара работа, първото ни заведение в Барселона вече стана на 14 години. Много особен казус са каталунците - те са като италианците, имат специфичен вкус и не се отварят лесно за друга кухня. Затова, за да успееш там, трябва да се адаптираш към тях, да започнеш да мислиш, да усещаш и да се храниш като тях. И италианците, и каталунците сa много добри готвачи и по тази причина трудно се влиза там, но пък като веднъж пробиеш, са много добри и лоялни клиенти.
Сега на дневен ред е Букурещ. Аз отдавна искам да отворя заведения в Румъния, защото вкусът им е близък до нашия, марката вече е позната. В Нарру Русе имаме много клиенти румънци и те наистина ни обичат. Въпросът беше да намерим сериозен партньор за франчайз, който да има опит, да може да прилага стандарти за работа с хора, да обучава екипи и да създаде стабилна организация. Намерихме го и съвсем скоро очаквам да отворим първото ни заведение в Букурещ.
Асен: Но вие излизате навън с Happy-бранда, нали?
Орлин: Винаги с Happy, да. На нас това ни е водещата марка.
Асен: А как го маркетираш? Казваш ли, че е българска кухня?
Орлин: В никакъв случай. Първата година в Испания фалирахме заради това, защото те хората не знаят, че такива неща се ядат. Те си ядат само техни храни.
Асен: Тоест, ти адаптираш за местния вкус?
Орлин: За всяко едно място трябва да се адаптира.
Красен: Знам от брат ми, че всеки ден на Орлин му тръгва един камион с риба от Гърция.
Орлин: Всеки втори ден. А кой е брат ти?
Красен: Жечко Кюркчиев.
Асен: Едно време с брат ти внасяхте заедно ДеЛонги нали?
Красен: Още внасяме. 24 години сме партньори с ДеЛонги.
Невена: И как са плюсовете и минусите на семейния бизнес?
Красен: Ние не сме типичен семеен бизнес. Аз нямам роднини във фирмата и не искам да имам. Жечко ръководи една фирма, аз - друга. Реално те нямат нищо общо като мениджмънт освен собствеността.
Сибина: Според мен човекът със семейния бизнес тук е Маги.
Маги: Аз съм човекът. Всъщност - и това е от градските митове - при мен работят петима души от фамилията, така че не сме чак толкова много. Уволнявал съм роднини, без да ми мигне окото. Въпросът е дали са свестни хора и дали си разбират от работата. Просто когато в началото събирах хора, на които мога да имам доверие, това бяха роднините ми.
Ако една работа трябва да се свърши за 3 минути, знам, че само роднина ще си скъса задника, за да го направи. Освен това - ако роднината е печен, няма да реши утре, че е по-велик и от теб.
Красен: При нас не само аз нямам роднини-служители, никой няма роднини във фирмата. Не можеш да започнеш работа, ако при нас вече работи твоят брат или сестра.
Маги: Преди време бяхме въвели принцип, че хора, които работят във фирмата, не могат да имат връзка. На един тиймбилдинг всички станаха гаджета, родиха се деца и му изпуснахме края.
Преди 20 години бях убеден, че личните отношения могат да навредят на работата. Да, има и такива случаи, но те са по-скоро изключение. В повечето случаи - близките хора си помагат взаимно. Ако има проблем, всички се хвърлят да спасяват кораба.
Невена: Ние с Калоян, като съпрузи, сме видели само плюсовете на семейния бизнес. Винаги съм твърдяла, че ако не работехме заедно, едва ли бих имала същото разбиране към него и той - към мен. Ние сме нон-стоп в работата. В един момент си мислех, че трябва да разграничим личния живот от бизнеса, но видяхме, че това е невъзможно. Не сме си омръзнали, всеки се занимава със своите задачи. В нашето пространство в офиса има два бюра, едното е неговото, другото е моето. Така сме си разпределили и работата, всеки отговаря за различни дейности.
Сибина: Ти си изпълнителен директор, а Калоян каква позиция има?
Невена: Той е криейтив механизмът, визионерът в нашия бизнес. Калоян планира всичко напред. Това, което сме постигнали в нашата сфера, до голяма степен е замислено от него като идеи и концепция, но го развиваме заедно.
Асен: Орлине, твоят бизнес е голям като мащаб - Happy-тата колко са ...
Орлин: 30...
Асен: Колко надолу влизаш в бизнеса. Какво знаеш?
Маги: Искаш ли аз да ти отговоря, защото аз работя с Орлин? Орлин прави това, което аз смятам, че трябва да се прави. Той знае всяко нещо за бизнеса си. Защото ако не е така, щеше да е затворил пред 15 години. Ако знаете в какви спорове влизам с него на тема реклами! Когато агенциите му предлагат идеи за реклами, а той казва: "Моите клиенти това няма да го преглътнат".
В годините с него аз започнах да познавам и неговите клиенти.
Красен: Това са нормални неща, за да си успешен. Дизайнерите на Zara са в магазина. Те разбират целия процес - какво се купува, как се купува, какво се мери, къде спират клиентите.
Орлин: Наскоро дойдоха едни италианци с идеята да купят Happy. Първо поискаха процент, после цялото. Аз нямах намерение да продавам, но те започнаха да предлагат по-висока сума и, знаете, човек се замисля пред парите. Когато стигнаха до сумата, която ми беше в главата, казаха "Ние щяхме да ти дадем тази сума, ако бизнесът ти не зависеше толкова много от тебе". И аз до ден днешен не мога да разбера какво искат да ми кажат - как се прави бизнес, който да не зависи от мен? То има начин да не знам, но нещата много бързо се объркват.
Невена: Калоян обича да казва "Още 10 години и се оттегляме изцяло". Но аз не мога да си го представя.
Навремето си мислехме, че можем да управляваме от Виена бизнеса в България, но точно след два месеца се върнахме много скоростно в България.
Сибина: Орлине, разкажи ни за модата в храната? Как разбираш, че нещо е модерно?
Орлин: Най-добре се ориентирам, като отида в космополитните градове. Например, ако нещо върви в Дубай, Лондон или в Америка, ще върви навсякъде. Но всъщност взимам идеи отвсякъде. Например, когато направихме рибен ресторант, продавахме риба, така както ние си знаем. По същото време отворихме и бизнеса в Испания и докато обикалях техните заведения видях, че там масово ядат калмари, скариди, октоподи... По това време у нас никой не ядеше октопод, никой не знаеше как се ядат калмари. Само след 3 години продажбите на калмари, скариди и октопод в нашите ресторанти надминаха тези на всички риби.
Маги: Същото като в моя бизнес - когато Endemol пуснат формат, знаеш, че това ще е хит в цял свят. Там случайни неща няма, там се пускат продукции, които ще удовлетворят вкуса на целия свят.
В нашия сектор Endemol са най-големите "измислячи". На една огромна маса се събират 50 души, един пуска една идея и се започва брейнсторминг. Произвеждат неща, които консумира целият свят. Продават предавания за праймтайма на 50 държави, т.е. темата трябва да е интересна на всеки. Ние защо не можем да направим такива неща?
Асен: Е, защо не можем? Нали и ти имаш голям екип?
Маги: Не можем - нито ние, нито французите. Мъчили са се какви ли не хора. Само холандците успяват. Повечето успешни телевизионни продукции по света са холандски. Това е истината.
Невена: Ти как си го обясняваш, защо е така?
Маги: Те много добре познават формулите и схемите, и не ги нарушават - за разлика от нас, които непрекъснато смятаме, че трябва да измисляме нещо.
Понякога можеш да провалиш един формат само с една безумна идея, за която се заблуждаваш, че ще работи. Примерно, ей на тая риба тука да й сложим малко кьопоолу. Ние си мислим, че това ще е супер, но светът казва на тази риба с кьопоолу "Довиждане". И тук телевизиите не искат да правят експерименти. Те не възлагат на български компании измислени предавания, защото знаят, че няма да случи.
Миналата година Endemol пуснаха едно предаване, което се продаде само в Корея. Никой друг не го искаше да го купи освен корейците. Следващият, който реши че то е много успешно, бях аз.
"Пееш или лъжеш" го кръстих. Никой в телевизията не вярваше, че ще се гледа. Пуснахме го и бихме всичките си други неща, които сме правили до момента.
По-интересното е, че после всички в Кан седяха и чакаха да видят какво ще направим ние, купувачите. В момента, в който ние подадохме, че правим 39% пазарен дял, изкупиха го и следващата година ще тръгне в цяла Европа.
Сибина: Красене, Брускети Марети ли е най-големият ти бранд?
Красен: Сега пускаме един бранд, който мислим, че ще стане още по-голям. Иначе най-големият бранд е Savex - продавам го в 15 държави, но в голям обем. Брускети Марети се продават в 60 страни, но е по-малък като бизнес. Сега се насочвам само към малко брандове, но силни. Не искам да имам 15 неща, искам да имам 5, но да са много силни.
Маги: Хванал си стратегията на Стив Джобс...
Красен: Аз това си го знам отдавна, но за да направим 8 страхотни марки, които имаме сега, трябваше да направим 28. Имам един консултант, който казва, че 90 и няколко процента от фирмите по света са направили само един бранд, но като хората. Другите са ги купили, защото са се развили и са добавили 2-ри, 3-ти, 5-ти.
Сега се отварят много пазари за много здравословни и "зелени" продукти, но не можем да ги чакаме още, а и на мен не ми харесва това.
Сибина: Орлине, на теб здравословната ниша в бизнеса харесва ли ти?
Орлин: За да си добър в нашия бизнес най-важното е, ако можеш, сам да налагаш тенденции, както ние направихме със сушито, например.
Разбира се, трябва и да улавяш съществуващите, за да бъдеш на нивото на очакванията на клиентите. Здравословното хранене си е тренд в България и затова и в Нарру правим наши здравословни линии и фитнес.
Важно е обаче да кажем и какво влагаме в понятието здравословно. Да предлагаш винаги пресни и свежи продукти, за мен е в основата на здравословното хранене и в Нарру това е закон. Поне аз, не виждам нищо нездравословно в една хубава пържола от прясно месо. Защото, когато хората отидат на ресторант, искат да се отпуснат малко, да заситят всичките си сетива и да се почувстват различно от ежедневието си.
Маги: Колко психология има в тази работа...
Красен: Орлин анализира. Истината е, че ако не си аналитичен, не може да правиш бизнес.
