Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Памет-паметници, музеи-мавзолеи

През лятото на 2011 г. петолъчката се озова на нов терен и след няколко лифтинг процедури, пилинг и подмладяваща рехабилитация, тя се уреди с правото на постоянно пребиваваща в пансион за тоталитарни величия Снимка: Галя Йотова
През лятото на 2011 г. петолъчката се озова на нов терен и след няколко лифтинг процедури, пилинг и подмладяваща рехабилитация, тя се уреди с правото на постоянно пребиваваща в пансион за тоталитарни величия
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова
Памет-паметници, музеи-мавзолеи Снимка: Галя Йотова

"Паметта е способността на мозъка да приема, обработва (разбира) и съхранява определено количество информация, която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент." (Цитат по Уикипедия)

Да помним и да забравяме! И двете вървят ръка за ръка, но като че ли едната ръка все по-често изпуска другата. Казват, че паметта определя собствената ни идентичност, че без нея човек е не само без минало, но той не живее в настоящето си и е загубил завинаги посоката на бъдещето си. Парадоксът на паметта и забравата е в очистване на ненужното и запазване на необходимото за днес и за утре.

Малки и големи

Малка история за паметника на Съветската армия. В началото там е било Дяволското изворче, нарочено за сборище на софийските врачки и баячки. След укрепването на Перловската река е зеленчукова градина, после умуват там да е Царският дворец, но накрая става - Царска детска градина.

През 1953-а на мястото се издига архитектурно-скулптурния ансамбъл Паметник на съветската армия. Изграден е по образец на Трептов парк в Берлин, който и сега е пример за туристическа дестинация.

Нашият е по рисунки на Борис Ангелушев, на двете скулптурни групи отпред автор е Иван Фунев, на орелефите са Любомир Далчев, Петър Дойчинов и Васил Зидаров, а фигурите най-горе са дело на Мара Георгиева и Васка Емануилова.

Голямата история? Тя се пише всеки ден и в нея няма герои.

Семейство

"Семейство"-то се скапа. Скулптурната композиция с автор Любомир Далчев е поставена в квартал "Дружба" и оловно споена с Деветия световен младежки фестивал в София през 1968 г.

През същата година страните от Варшавският договор окупират Чехословакия, Виетнамската война е в криза, Бийтълс пуска "Белият албум" и на бял свят идват Лед Цепелин, Пърпъл, Джетро Тул, Мика Хакинен, Елин Рахнев и Георги Господинов.

На небето отиват Юрий Гагарин, Мартин Лутър Кинг, Робърт Кенеди, Джон Стайнбек и българският революционер Коце Ципушев. По същото време наш'те в София дигат шорти по младежки и като за световно. Младежите тогава сега са пенсионери и вдигат само кръвно. На небето отиват всички предизборни обещания. Раждаемостта е в спад, ин витро или in abroad, а семейството - полу-на запад, полу- в разпад.

Приказки

Имало едно време, по-точно през 1984-а, когато другарите от Политбюро решават да се докарат пред съветските си братя като издигнат и те една звезда като на Кремъл в Москва, ама по-малка. Речено - сторено. Свети си тя рубинено червена до 1990-а, но след заклинания и пожари идва авиомеханикът Илич Димитров и я отнася с хеликоптер.

Минали години. Партийният дом станал Народно събрание, братята - бизнес партньори, а беззъбата червена шапчица, пардон, петолъчка се покрила като клошар в двора на Централна баня. И така заживели..., но това не е краят.

През лятото на 2011 г. петолъчката се озова на нов терен и след няколко лифтинг процедури, пилинг и подмладяваща рехабилитация, тя се уреди с правото на постоянно пребиваваща в пансион за тоталитарни величия. От радост пили, яли и се веселили... Да, но това е друга приказка.

Музеи

На входа на къщата-музей на бул. "Васил Левски" 56 в София стои "Майка" - отливка на най-известната скулптура на Иван Лазаров, а оригиналът е на гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица. Къщата-музей е филиал на Националната художествена галерия с работно време и почивни дни от 1989 г. и реставрирана фасада от 2005-а, но в момента е затворена и, както пише, е в ремонт.

Скулпторът Иван Лазаров е роден в Карлово през 1889 г., учи в рисувателното училище в София, студенства в Мюнхен и Дрезден. През 1919 г. се завръща и в началото е учител, после - преподавател в Художествената академия и неин ректор до 1945-а.

Някъде по това време са го наричали "българският Роден", а по неговата композиция "Те победиха" - крачещи един до друг човек и бивол - Йовков написва едноименния си разказ. В наше време победителите са неясни, победените - гласоподаватели, човекът е на улицата, а биволът - част от оперативна програма.

Мавзолеи

На улица "Славянска" в столицата има жилищна кооперация с характерни червени тухли и лъвче над входа. Кооперацията е построена през 1929 г. и вместо хонорар архитектът Георги Овчаров получава първия етаж на сградата.

Георги Овчаров е роден в Силистра, завършва в Мюнхен, мобилизиран е през Първата световна война, а след това остава в София. Попада в известния "Клуб на интелектуалците", от там в обкръжението на цар Борис. Архитектът проектира приказната къща на приятеля си Сирак Скитник, болница "Св. Ана" (ИСУЛ), Министерство на вътрешните работи, Агрономически факултет на Университета (сега Биологически), Моста на Дунав и други.

През 1949-а за една нощ измисля мавзолея на Георги Димитров с дорийски колони, но "тиквата" Червенков го кара да опрости нещата. За шест дни мавзолеят е вдигнат, за толкова и го разрушават през 1999 г. Стилизираното лъвче на сградата на "Славянска" се държи, само дето днес прилича на ошмулена дърта катерица. Дотук с метафорите.

"Ако човек работи редовно с монитори, гледа редовно телевизия или прекарва много време под някаква форма на облъчване от електромагнитно поле паметта се влошава. Ако мозъкът не се използва достатъчно, неговите способности се влошават". (По Уикипедия)

 

Най-четените