Земетресенията са такова явно проявление на неконтролируемите природни сили, че винаги привличат вниманието. Дори и по-слаби трусове намират място в новините, а близки и познати се питат едни други "Усети ли земетресението?".
Наистина страшните бедствия от подобен тип обаче се случват далеч от нас. Става дума за такива трусове, последствията от които са не само масова разруха, но и стотици и дори хиляди жертви. Но нито едно от земетресенията в нашето съвремие не може да се сравни с най-смъртоносния трус в историята на човечеството.
На 23 януари 1556 г. силно земетресение разтърсва провинцията Шънси в Китай. Макар да е невъзможно да се посочи точният брой на жертвите, се предполага, че те са между 810 000 и 830 000 души.
Информацията за труса идва от записки от това време, когато Китай е управляван от династията Мин. Епицентърът е бил в долината на реката на Уей в провинцията Шънси, близо до три града - Хуасян, Уейнан и Хуаин. Първият е понесъл най-сериозни щети – срутили са се всички намиращи се там сгради, а половината население, равняващо се на десетки хиляди души, е намерило своята смърт. Положението в другите два града е подобно.
Макар силата на трус толкова далеч в миналото да не може да бъде определена с точност, предполага се, че земетресението от Шънси е било с магнитуд от около 8 по Рихтер.
Макар човечеството да е ставало свидетел на по-мощни земни трусове, нито един от тях не е бил така смъртоносен.
Сериозни разрушения и смъртни случаи е имало на почти 500 км от епицентъра. На места в земята се разтворили пукнатини с дълбочина до 20 метра. Предполага се, че при бедствието са загинали 60 процента от жителите на провинцията. За големия брой на жертвите са допринесли и свлачищата, които се образували в региона заради труса. Но те нямаше да бъдат толкова смъртоносни, ако не се бяха комбинирали с друг рисков фактор – животът под земя.
Да живееш в пещера, да умреш в пещера
По това време голям брой от жителите на китайската провинция живеят в т.нар. яодонг. Става дума за изкуствени пещери, прокопани в стръмните части на Льосовото плато. Намиращата се там "жълта земя" е льос - почва, формирана от слабо споени прахови частици.
Тя е лесна за копаене, а освен това създава и удобни условия за живот - действа като естествена изолация от капризите на времето и температурите. Ето защо тези „домашни пещери“ са били предпочитания дом за жителите на провинцията Шънси.
Това обаче им изиграва лоша шега.
Земетресението от 1556-а предизвиква свлачища дори в районите, където хълмовете са с по-малък наклон. Свличащата се земна маса успява да достигне надалеч, безмилостно затрупвайки по пътя си жителите на Шънси в техните "домашни пещери".
Въпреки този тежък урок на историята, хора в северните части на Китай и до днес продължават да живеят в подобни "домашни пещери".
И все пак човек се учи от трагедиите.
Записки от провинцията от този период съдържат в себе си информация за 26 разрушителни земетресения там, като това от 1556-а е описано най-подробно. Макар трусът да е продължил само секунди, той е „повдигнал планини“, преместил е коритата на реки, довел е до наводнения и е причинил пожари, които са продължили дни наред.
Дори броят на загиналите да е леко преувеличен, земетресението в Шънси пак остава на върха в класацията за най-смъртоносно бедствие от този вид. Но все пак след този зловещ инцидент има полза, тъй като той е бил урок за населението.
Вероятно точно това земетресение е накарало жителите на китайската провинцията да потърсят начини, с които да намалят щетите при други подобни бедствия. Една от мерките е търсенето и на различни методи на строителство – такова с по-леки материали като бамбук и дърво, след като именно животът в „пещерите“ е довел до смъртта на толкова много хора.
Но изглежда уроците не са оказват достатъчни. Въпреки развитието на строителството и технологиите човек пак остава безсилен срещу гнева на природата. Това личи и от факта, че следващите две земетресения в класацията за най-смъртоносни трусове в историята също са в Китай. При това те са съвсем скорошни – едва от миналия век.
Над 242 хиляди души загиват при т.нар. Таншанско земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер. То разклаща провинцията Хъбей на 28 юли 1976 г.
Други 273 хиляди са загинали при трус със същата сила през 1920 г. в автономния регион Нинся.
Тези цифри изглеждат като обикновена статистика, която трудно може да трогне човек. Но зад всяка една единица в тях стои човешки живот, който е бил загубен в онези рундове от битката „човечество-природа“, които сякаш ни е писано да загубим.
