"Догодина, до амина" ще ни пожелаят и тази Нова година децата, които ни сурвакат. Докато ни потупват с украсената дрянова пръчка по гърба, със светнали в очакване на подаръци и лакомства, те изпълняват ритуал, който е далеч по-стар от Коледа и Нова година, каквито ги празнуваме днес.
Сурвакането е древен обичай, изпълнен със символика и с оптимизъм за настъпващия период на обновяване и разцъфване. Колко точно древен е обаче?
Всъщност още бог Дионис на някои стенописи е изобразяван с голяма клонка напъпил дрян вместо характерния за него жезъл.
Още древните гърци и траки са забелязали, че дрянът е забележително растение.
Дори и в края на декември и началото на януари дряновите клонки са здрави, жилави и вече са напъпили, което за суеверните древни народи било неоспорим символ на плодородие и предстоящо възраждане на природата.
Това не е единственият път, в който на растения се придават чудодейни свойства. Че билките имат магични сили се вярва още отпреди Еньовден да се настани и да остане в българския народен календар.
Затова клонката дрян е вълшебна пръчка, много преди да се пръкнат преданията за съществуването на магически пръчици. С течение на времето на Балканския полуостров всеки започва да прибавя към дряновата пръчка и други символ, натоварени с не по-малко важно значение и обредност.
Червеният, белият и синият конец предпазват от зли сили и лоши очи, а пуканките и лютите чушлета са символ на плодородието.
В не чак толкова далечното минало на България по сурвачките са се слагали и свински чревца, за да напомнят за жертвоприношението.
Кравайчета, сушени плодове, памук, чесън и монети също са символ на плодородие и изобилие, пожелание за именно такава година, пълна с плод и богатство. Изложени сурвачки от миналото в Бургаския етнографски музей например показват украси само от пуканки, памук и слама.
Според етнографа Христо Вакарелски в Родопите и части от Тракийската низина сурвакарите са внасяли и голям камък в домовете на сурваканите - за тежко богатство и берекет.
Неговите, а и не само изследвания сочат, че сурвакарите отначало са били възрастни мъже, а самото сурвакане не е имало фиксирана дата.
То се е случвало в зимния празничен календар и е било обвързано с коледарите и кукерите, които обикалят домовете и пеят за здраве или плашат злите духове със зловещите си костюми.
Всичко, събрано в няколко дена на ритуали и обичаи, е имало задачата да гарантира плодородна, успешна и спокойна година без лоши сили в нея.
Оплитането на традиции води и до различните имена на сурвачката - сурвакница, суровакница или васильовица, кръстена на Васильовден.
Как обаче сурвакането се превръща от ангажимент на зрели мъже в забавление за деца?
Едното обяснение е, че за да си сурвакар, трябва да си с чиста душа и светли помисли, а децата са с най-чистите и светли души на този свят. Само тяхното искрено сурвакане с пожелания за весела година, пълни ниви със златисти класове жита, здраве и пълни кесии с пари, може истински да се сбъдне.
Сурвакането, освен всичко друго, не е "безплатно".
Сурваканите са длъжни да се отблагодарят на сурвакарите с подаръци - гевречета, парчета питка, баница или тиквеник, орехи, сушени плодове, дюли и дребни монети.
По точно същия начин хората се "отплащат" и на коледарите като закичват гегите им с гевреци и им раздават печива, ядки и сушени плодове.
Накрая в някои краища на България са гадаели по дряновите пъпки от сурвачката, като са ги хвърляли в огнището.
Ако дряновата пъпка подскочи и пукне, онзи, на когото е наречена, ще бъде здрав и енергичен през цялата идна година. Ако обаче остане кротко да тлее - човекът, на когото е наречена, ще бъде болнав и го очаква лош късмет.
Самата сурвачка рядко се изгаря в огнището и ако това се прави, то отново е под формата на сакрален ритуал, който се прави точно на Йордановден.
В повечето случаи обаче се оставя да изсъхне до плодно дръвче, което да подхрани със свещените си сили, или се пуска по реката, за да отнесе със себе си злото.
И така - догодина, до амина.
