През 1996 г. в град Кищим в Урал се случва нещо странно - възрастна пенсионерка на име Тамара Просвирина върви по улиците на града с вързоп от одеяло, на който нежно говори. Просвирина нарича вързопа Альоша, на галено от Алексей.
На всички свои съграждани жената обяснява, че това е нейното бебе.
Тя има голям син на име Алексей, който по онова време е в затвора заради кражба, затова местните решават, че Просвирина има психически проблеми. Последното не е далеч от истината, тъй като възрастната жена страда от шизофрения, затова мнозина смятат, че тя говори на играчка или на друг предмет, увит в одеялото.
И докато Просвирина действително има нужда от психиатрична помощ, то за едно околните грешат - в одеялото не се крие неодушевен предмет, а живо същество, което тя намира в гората близо до Кищим. Оттук нататък разказите за случилото се в градчето стават все по-объркани и мистериозни.
Пред Russia Beyond хора, които си спомнят Альошенка, го описват като създание с хуманоидна форма, но височина не повече от 25 сантиметра. Тамара Наумова от Кищим например разказва, че Альоша е с кафяво тяло, без никакви косми, с изпъкнали очи и червени изпъкнали устни, почти непрекъснато отворени, сякаш ще проговори.
Снахата на Просвирина пък обяснява, че давала на съществото сирене и кондензирано мляко и че я боляло, дори само като го гледала.
Други жители на Кищим пред "Комсомолская правда" дават съвсем различна информация за Альошенка и казват, че е бил космат и със сини очи.
По всички описания обаче Альоша не прилича на човешко бебе, а по-скоро на извънземно - с огромни очи и глава и форма на тялото, която напомня на глава лук. Спекулациите, че в Кищим се е появило извънземно се засилват и от филма на журналиста Андрей Лошак - "Кищимското джудже".
Фактът, че немалка част от жителите на Кищим страдат от хроничен алкохолизъм, засилва митовете и легендите около Альошенка. Постепенно първоначалните описания на създанието биват хиперболизирани до невероятни размери и около него възникват какви ли не митове и легенди.
Смъртта на Альоша също не успява да даде точно обяснение за произхода му. Един ден Просвирина започва да буйства и съседите ѝ се виждат принудени да повикат лекари, които на свой ред прибират възрастната жена в санаториум, а това оставя Альошенка без човек, който да го храни.
След неизвестен брой дни създанието умира от глад, а съседите на Просвирина се оправдават, че не са били в града по това време, за да му дадат храна. Оттам нататък приятел на пенсионерката намира тялото на Альошенка и решава да го мумифицира, а при опит за кражба е арестуван и показва своята необичайна находка на полицията.
Именно тогава местни медицински специалисти започват да спорят, като едни са категорични, че това е извънземно, а други - че е кошмарно деформирано човешко бебе.
Патолог от Кищим преглежда обстойно мумията на Альошенка и установява, че то няма гениталии и пъп и очите му заемат неестествено голяма част от главата му. Негов колега гинеколог пък е категоричен, че това е бебе с тежки генетични малформации, което е оцеляло по чудо след раждането си благодарение на грижите на Просвирина.
Докато текат споровете, в които няма изглед някой да се окаже победител, тялото на Альошенка е предадено на запалени уфолози в Москва и оттам нататък изчезва безследно, без изглед някога да бъде намерено отново.
Конспираторите вярват, че всякакви следи от съществуването на създанието са умишлено заличени, за да прикрият съществуването на извънземни и да не се предизвиква смут сред обществото. Други са убедени, че тялото е прибрано от подобните на Альошенка извънземни и затова не може да бъде открито.
Истината за съществото обаче най-вероятно е далеч по-прозаична, макар и също толкова кошмарна и се крие в радиацията, която е неизменен фактор за Кищим.
На 29 септември 1957 г. в АЕЦ "Маяк" се случва най-тежката ядрена авария преди Чернобил и въздухът и водите в региона са необратимо замърсени. И преди инцидента немалка част от ядрените отпадъци заминават в река Теча, а оттам - и в подпочвените води и езерата в региона.
Това кара скептиците на тема извънземни и прагматичните учени да вярват, че Альошенка всъщност е плод на сериозни малформации вследствие завишения радиационен фон в тази част на Урал.
В подкрепа на тази теза се явяват и проучвания на същество, подобно на Альоша, но намерено в Атакама, Чили. През 2018 г. изследванията установяват, че джуджето там е с човешки произход, но страда от толкова сериозни генетични изменения, че някой са били непознати на науката до онзи момент.
А в Кищим никой не смее да кръсти детето си Алексей - все пак кой иска да му викат, че е адаш на Кищимското джудже.
