Текст, пълен със спойлери, от които има нужда.
Застаряващ бял мъж удря девойка в лицето. С консерва. "Добра храна за зли кучета". На това му се вика тежък консерватизъм! После продължително блъска главата й в ръба на камината. Такова нещо вече не се вижда на кино, от едно време е. Борците за социални правдини скърцат със зъби, но публиката в салона вие от удоволствие.
Справедливостта винаги е форма на насилие, другари. Заслужаваше си чакането. Каква сладка саморазправа с последователите на новите левичарски култове в Холивуд. За 1969-та става дума, не за 2019-та. Днес ние сме само скромни дубльори на презрели фикции. Нито киното, нито фанатиците вече са като ония тогава.
За да смажеш фасона на жена върху голям екран, при това всички да те аплодират, се изисква добра обосновка. Иначе ще мине за мачистки шовинизъм и край с кариерата ти. Но смеят ли либералните фронтоваци да кажат нещо, когато в епизода става дума за самозащита от убийствения култ на доказани психари?
Тарантино дяволито се подиграва с революционния цайтгайст около киното. И това превръща "Имало едно време в Холивуд" в най-смелия и забавен филм, който можете да видите от доста време насам.
Ако лудата иска да те убие заради убежденията й, наислие над жена ли е да я възпреш? Достоверната фантазия в този подход напълно обърква буквалистите. Нима адските кучки на Менсън не лелееха също за равноправие?
Деветият филм на Куинтин Тарантино още в заглавието си подсказва две неща. Ще има кинаджийски препратки към жанрови деликатеси и историята ще е валидна отвъд времето, като всяка приказка с поука. Двойнствеността е ключов елемент тук. Дори протагонистът на епохата е дублиран. Следим едновременно приключенията на актьор, които трепе лоши в екранни баталии, очевидно подчинен на ролята си. Леонардо ДиКаприо е Рик Долтън - всички обичат неговите убийства, дори истиските насилници са израснали с тях. Ето ви персонаж, роден от зрителската фантазия и принуден да й служи. В живота е леко неуверен – чуйте го как заеква.
Клиф Буут е неговото алтерего. Брад Пит играе каскадьор, който "носи товара" на звездата на снимачната площадка и в бита, той е реалната действеност зад художествения образ и необходимия мотиватор на самочувствието му. Мислете го малко като винтидж калифорнийски Тайлър Дърдън. Двама души в съвършена симбиоза; съставните части на един и същи холивудски механизъм. Фантазия и умисъл, точно както е в главата на режисьора.
Уви, Холивуд е в криза, старото време изтича. Рик е принуден да играе все по-често лошия в епизодични появявания. В Европа още го уважават, но там пазарът е малък. Почти както Кан за Куентин.
Екранът трябва да се споделя с младежта. Осемгодишната Джулия Бътърс предпочита да се обръщат към нея на снимачната площадка с името на героинята й, за да не излезе от образ. Какъв методичен актьор (не актриса, както сама настоява). Тя не обядва, за да не й се отрази на играта, и намира Дисни за вдъхновяващ. Великолепна метафора както за новата вълна от усърдни млади звезди, така и за ефекта на добрия стар Уолт върху киното напоследък. Тя е детето, което оценява играта на Рик със забележката, че през целия си живот не е виждала по-добра. Божествена ирония! И Тарантино има дребни фенове, които бързат да го измерят според недораслия си аршин.
Клиф пък изпитва затруднения да си намери работа заради слухове. Мълвата говори, че убил съпругата си. Жената на друг каскадьор чула така. А ние си мислехме, че да те низвергнат в Холивуд заради клюки е по-скоро нова концепция. Но и едно време явно го е имало. Режисьорът илюстрира евентуалното насилие в реминисценция, но така и не го виждаме. Жестока шега, ако имате чувство за нея. Обърнете внимание, че харпунът на Клиф не е зареден, преди да вярвате на слухове. Апропо, забележително е как героят на Брад Пит отказва предложение за свирка от малолетната Пуси. Вика й, че не му се лежи в затвора за такава глупост. Кой ли би разбрал, скъпи, освен ако самата тя не проговори няколко десетилетия по-късно.
Новите порядки са навсякъде. Шарън Тейт например живее с бившето си гадже и настоящия си съпруг. Приемливата част на артистичния либерализъм. В същото време старата кино площадка за уестърни е населена от млади прогресивни активисти (главно жени), които се хранят от боклука. Това е сектата на Менсън, нямаме сантименти към тях, само защото от позиция на времето вече ги знаем колко струват. Иначе щяхме да ги вземем за група напредничави младежи с малко странно виждане за промяна. Историческа истина е, че обитават ранчото Споун. Ваша работа, ако решите да намерите паралели между тях и други левичарски сектанти, които днес бродят из филмовите терени и борят екранното насилие с истинско.
Тарантино никога на е бил толкова ехиден към политическата коректност.
Рик ридае, че кариерата му умира, Клиф го стяга с думите: "Не плачи пред мексиканците". Има предвид онези, които обслужват паркинга на ресторанта ли? Кой би се сетил, че това всъщност е реплика от стар уестърн. Куентин ви даде списък какво да гледате предварително, за да го разберете ясно. Ама са все филми от едно време. Съвременната американска публика не пропусна да се обиди. Адски майсторски си играе с нервичките й нашия човек, все под формата на "исторически" разказ. Киното винаги ще е художествена фикция, приятели, не е хубаво да симпатизирате на фанатиците. Пак се върнахме във времената на притчите. Или вие си държите на нов Менсън, за да се разправи с всички в Холивуд, които не одобрява?
За първи път Тарантино е толкова аналитичен. Липсва характерната му бъбривост; фотографски точен е към детайли, които малцина ще оценят и дори иронизира собствения си фетиш към женски крака.
Онези, които го намираха за "култов", сега се назландисват. Дълго им било това "Имало едно време...", не им е до приказки. Не виждат, че любимият им уж режисьор остарява в среда на променящи се култове, която скоро ще го смята за излишен. Искате го пак като едно време, когато той решаваше кого да утрепе, не сектата на социално справедливите. Но това е поантата, приятели, защо сте недоволни? Именно това ще получите, но без да е самоцелно. Рик и Клиф ще са си точно такива, каквито са, но не по вашата свирка. За да видите подобен фокус на екран, се изисква подготовка и търпение. Майсторът на триковете чудесно си дава сметка колко груби сме станали към Великата илюзия и с колко илюзии сме заредили грубостта в ежедневието.
А най-великото е, че грам не му пука какво сте очаквали, това е лична битка. И накрая ще завърши с ефектен хепи енд, за разлика от действителността.
