"Убеден съм, че поне половината от това, което отличава успешните предприемачи от неуспешните, се дължи на чистото постоянство." - Стив Джобс
Ако сте чували за Спайдърмен, Фантастичната четворка, Железния човек, Тор и X-Men, значи сте се сблъскали поне веднъж в живота си с творбите на Стан Лий.
Лий е бивш главен редактор и издател на Marvel Comics. Той участва и с епизодични роли в много от филмите на Marvel.
Може би сте го чували за него и преди. За човек с доста сериозна серия от провали, той изглежда изненадващо щастлив човек.
Според повечето критерии за успех Лий би трябвало да се смята за успял човек.
Създателят на "Игра на тронове" Джордж Р.Р. Мартин казва за него: "Може би Стан Лий е най-голямото литературно влияние върху мен, дори повече от Шекспир или Толкин". Forbes поставя Лий на 9 място сред най-влиятелните знаменитости на 2014 г. Създателят на "Пазителите" Алън Мур е бил повлиян също от работите на Лий.
Благодарение на творчеството на Лий Marvel Comics беше оценена на $4 млрд. през 2009 г., когато Disney купи компанията (той обаче няма акции в нея).
Повечето от нас обаче не познават истинската история на Лий извън видимите признания за таланта му.
Въпреки че несъмнено той е надарен с огромни творчески заложби (развити чрез редовно писане и няколко оригинални експеримента), едно от най-забележителните му постижения е неговото постоянство напук на поредицата от провали и грешни решения.
Това е историята за човек, който носи предприемачески дух и креативност, но съвсем не е успешен бизнесмен.
Както признава Стан Лий в своята автобиография "Excelsior!" (писана в съавторство с Джордж Меър):
"Едно от най-големите съжаления в живота ми е, че винаги съм бил твърде небрежен към парите. Моите познати болезнено ясно ми показаха, че е трябвало да осъзная как създаването на цяла плеяда от герои се превръща в доходоносна дейност, но не за мен, а за за други".
Хари Стоунхил е приятел на Стан от армията, който му предлага да развиват общ бизнес. Идеята на Стоунхил е двамата да продават коледни картички на Филипините, където има недостиг на този тип продукти. Лий решава, че Стоунхил се е побъркал и отказва предложението му.
"Минаваха месеци и години, а от време на време се чувахме с Хари. Оказа се, че той е придобил франчайза за U.S. Tobacco. После научих, че е направил голяма компания за производство на стъкло. Следващия път, когато се чухме, беше създал бързо разрастваща се компания за внос и износ. И продължаваше все така. Изводът: след няколко години моят стар другар от армията - Хари, беше станал най-богатият човек на Филипините!
Помня, че веднъж му писах и го попитах: "Каква кола караш?", защото той винаги говореше за коли. Той ми отвърна: "Стан, притежавам половината от колите тук на Филипините. Собственик съм на няколко фирми за продажба на автомобили."
Всеки път, когато егото ми имаше нужда от спихване, беше достатъчно да си припомня, че се мислех за твърде умен, за да зарежа комиксите си и да започна бизнес със стария Хари!"
Това е доста сериозен пропуск, който би трябвало да преследва човешкото съзнание за цял живот. Със сигурност имате познати, които се разочароват от свое грешно решение в миналото и стават все по-нещастни с всяка изминала година. "Какво ли щеше да стане, ако само..."
В друг случай, Лий успява да провали страничен проект, който можеше да му донесе добра печалба:
"Сега ще ви дам още едно доказателство какъв страхотен бизнес-талант притежавам. Един ден весело заявих на Джоани: "Скъпа, успешни сме. Имаме 5000 долара печалба от продажбата на книгите." И тук се намеси моята неловка неспособност да осмислям идеите навреме.
Никога не се замислих да пусна нов тираж! В смисъл, имах плаките, имах оригиналните печатни форми, имах целия материал. Творческата част и най-големите разходи вече бяха зад гърба ми. Трябваше да отпечатам още 10 000 тираж, и после още, докато продължават да се продават.
Но добрият стар еднотиражен Лий не го направи. Бях доволен от това, че просто съм доказал за себе си, че мога да пиша и да продавам хумора си. Никога не се замислих, че съм създал основата за нов издателски бизнес"
Накрая, когато Marvel е погълнат от Perfect Film and Chemical Corporation, Лий е в перфектна позиция да преговаря за практически всякакви условия от работодателя си. Приятелят му Маршъл Финк го съветва да го направи, а Лий реагира по следния начин:
"Стан "Големия мозък" Лий отхвърли съветите на Маршъл, като каза: "Ти да не се подиграваш с мен? Мартин може и да си има своите недостатъци, но той е приятел. Работих за него 20 години. Мислиш ли, че ще го обидя по такъв начин, като му кажа "А ти какво ще ми дадеш"?. Знам, че той ще бъде честен с мен. Не съм някакъв алчен неблагодарник, който ще се възползва от ситуацията".
За съжаление, Финк се оказва прав - издателят на Лий и основател на Marvel Мартин Гудман никога не му дава нито стотинка. И в това има нещо, от което трябва да се поучат много творци. Същото се случва и при последващото изкупуване на Marvel от Disney.
Да не забравяме и момента, когато Стан Лий е разследван от американската комисия по ценни книжа, ФБР и министерството на правосъдието на САЩ, след като се оттегля от ежедневната си дейност в Marvel и създава нова компания, наречена Stan Lee Media.
Неговият партньор Питър Пол се оказва замесен в една от най-големите финансови измами в историята на Маями и се опитва да избяга в Бразилия. По-късно Пол е осъден за измама с ценни книжа.
Тези огромни провали щяха да съсипят живота на повечето хора. Самата мисъл за тях вероятно би изплашила приятелите им до такава степен, че да не опитат никога повече да се занимават с бизнес.
Как тогава Стан Лий успява да преживее всичко това? Както пише съавторът му Джордж Меър:
"Способността му да не размишлява върху миналото му помага. Всеки път, когато в живота му се отваря нова страница, Стан няма търпение да се заеме с нея".
Поуката?
Постоянството обикновено е от решаващо значение за успеха. Повечето предприемачи обвързват егото и самочувствието си с нетната стойност на успеха на компаниите си.
За Лий този въпрос никога не е стоял на дневен ред, донякъде поради факта, че винаги е бил наемник, човек на заплата. Трудно е, но е жизненоважно да се опитвате да се дистанцирате от ситуацията.
Повечето творци също обвързват егото и усещането си за самоценност с творбите си. Лий е създал огромен брой герои и истории, голяма част от които са посрещнати много топло от масовата аудитория.
Той не се придържа към един сюжет и герой, вместо това не спира да създава нови персонажи, които са му интересни.
Продължавайте да творите, въпреки инерцията (или липсата на такава).
Бъдете оптимисти. Поддържайте темпото, за да избягвате тежките размисли. Приемайте грешките. Не размишлявайте върху миналото. И както казва Лий: "Отпуснете му края." Не се приемайте толкова насериозно.
