Когато "Ида" на полския режисьор Павел Павликовски печели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм през 2015 г., оркестърът едва успява да изгони победителя от сцената. Павликовски има твърде дълъг списък с хора, на които държи да благодари за успеха си, и не се предава. Споменава имената на продуцентите си, снимачния екип, покойната си съпруга, децата си, разпространителите на филма, "полските приятели, които ни гледат по телевизията и сега вече са тотално пияни" и истинските вдъхновители на творчеството му - родителите.
"Те вече не са сред живите, но наистина присъстват в този филм", казва Павликовски, след като успява да надговори музикантите.
Родителите му имат още по-важна роля за последната му лента - "Студена война", който разказва за любовната история и бурната връзка на мъж и жена от двете страни на Желязната завеса, в разгара на турбулентните политически събития от 50-те и 60-те години.
Черно-бялата "Студена война" се превърна в големия победител на Европейските филмови награди на 15 декември, като спечели отличието за Най-добър европейски филм, Най-добра актриса (Йоана Кулиг), и Най-добър режисьор и сценарист (Павел Павликовски в двете роли). Успехът на филма го превърна в един от фаворитите за категорията "Чуждоезичен филм" на следващите "Оскар"-и, въпреки силната конкуренция.
61-годишният Павел Павликовски описва своите родители като "най-интересните драматични герои, които някога съм срещал". Двамата се влюбват, предават се, събират се отново, женят се и се развеждат, а връзката им се съживява и замира многократно до смъртта им през 1989 г., малко преди падането на Берлинската стена.
"И двамата бяха силни и прекрасни личности, но като двойка бяха бедствие без край", разказва синът им, който посвещава последния си филм на тях.
Павликовски се опитва да разкаже историята на родителите си по един или друг начин от самото начало на кариерата си, макар че тогава разглежда темата в по-заобиколен, метафоричен маниер. Режисьорът не е сигурен дали може да опише в детайли 40-годишната любов на майка си и баща си, която е прекалено дълга, сложна и оплетена в конфликти.
Това, което го мотивира да опита и да успее, е разговор с Алфонсо Куарон (неговият черно-бял биографичен филм "Рома" също излезе през тази година и се смята за фаворит в категорията за най-добър чуждоезичен филм).
Павликовски запазва истинските имена на родителите си - Виктор и Зула - но променя някои детайли от реалната им история. Баща му, който е лекар по професия, се превръща в пианист. Връзката им е съкратена от 40 на 15 години, за да може да бъде разказана по-разбираемо и да не се налага да се използват различни актьори за началото и края на филма.
Сценарият прескача във времето и пространството, като се прехвърля между Варшава, Париж, Източен Берлин и Югославия в различни периоди от време.
Режисьорът избира за ролята на Зула 36-годишната Йоана Кулиг, една от най-известните съвременни актриси в Полша, заради живия й характер и спонтанността, с която подхожда към образа. За да я поготви за по-мрачния, тъжен и на моменти циничен поглед на героинята й, той дава "домашно" на Йоана - да гледа записи на Лорън Бакол и да усвои нейното присъствие на сцената.
В образа на бащата влиза Томаш Кот, който преминава през 4-месечен интензивен курс с уроци по пиано. Първоначално Павликовски обмисля за тази роля джаз-музиканта Марчин Масецки, но в крайна сметка спира избора си на Кот - на Масецки все пак е поверен саундтракът на "Студената война".
Режисьорът променя погледа си към филма дори по време на снимки.
"Имах може би около 159 различни версии на сценария. Така и не стигнах до финлана версия, беше в постоянно флуидно състояние. Ако видя, че нещо не се получава по време на снимките, се отказвам от него или добавям нова сцена, дописвам я и снимаме на следващия ден", разказва той.
В търсене на перфектния синхрон Павликовски настоява да се снимат десетки версии на една и съща сцена, като в един момент прекарва 12 часа за презаснемането на една единствена реплика от диалог.
"Ако види, че цигарата в пепелника не е на мястото си, снима пак. Веднъж ме накара да сменя блузата си, защото била в неправилния цвят. В черно-бял филм!", разказва актрисата Йоана Кулиг.
За сметка на изтощителната работа на площадката, постпродукцията се оказва изключително бърза. Окончателно завършеният филм прави премиерата си на фестивала в Кан, където Павликовски получава наградата за най-добра режисура. Така се стига и до новата номинация за "Оскар". И ако отново се качи на сцената като победител, съвсем ясно е към кого ще бъдат отправени благодарностите му.
"Когато бях по-млад, полудявах от непрекъснатите събирания и раздели на родителите ми. Но когато починаха, осъзнах, че това е най-голямата любовна история".
