Америка си има "Чичо Томовата колиба" - бестселърът на британката Хариет Бичър Стоун от 1851 година, който допринася за напрежението, довело до Американската гражданска война.
България си има "Чичо Тони, тримата глупаци и ДС" - лентата, която доведе до Студена война в българската киноиндустрия.
На пръв поглед цветнокожият роб Чичо Том няма нищо общо с леко буржоазния аниматор Чичо Тони. Но общото е едно - жертва са на политическо управление, което в единия случай насърчава разделението между Севера и Юга отвъд Океана, а в другия - между партийния елит и работещите хора у нас.
Първоначално Европа обръща гръб на проекта за документалния български филм, разказващ за живот на Чичо Тони.
А той, Антоний Траянов, е български художник, аниматор, сценарист и режисьор. Повечето го познават като създателят на Сънчо от "Лека нощ деца". Работил е по филмите на Доньо Донев като "Тримата глупаци", анимирал е изцяло най-успелите анимационни филми "Умно село" и "Де факто".
След срещата си с Весела Казакова и Мина Милева, Чичо Тони се превръща в легендарен филмов персонаж. Биографичната лента всъщност представя житейския му път, преминал под стигмата на "втория първи" или иначе казано - важният човек, който поради скромността си или други фактори е останал в сянка по време на работата си.
"Мина ми разказа историята на чичо Тони, която и аз, и повечето българи не знаем. Оказа се, че той е бил нагърбен с около 90% от работата по филмите на Доньо Донев. Защото е бил нает като работлива пчеличка в студията за анимационни филми "Бояна", но не е имал провилегиите на други, които по партийна линия правят сериозна кариера. Самият Доньо Донев е бил само режисьор, но не и аниматор", разказва Весела Казакова.
Двете решават да отдаде почит на големия творец. Той не успява да види филма за живота си, защото издъхва малко преди да е завършен.
Веднъж готов, "Чичо Тони, тримата глупаци и ДС" разбива всички представи и прогнози.
"Първоначално в чужбина ни казаха: "Кой се интересува от тази чисто българска история? Това не е атрактивно за Запада". После всички искаха да гледат Чичо Тони", смее се Мина Милева.
Филмът печели 11 награди на международни фестивали. Влиза с ритник в голямата филмова селекция във Вашингтон - "Най-доброто от европейското кино" за 2014. Мина Милева и Весела Казакова се оказват победителки в битката. Но постиженията им срещат индиректната негативна реакция на българската киногилдия.
Някои се чувстват засегнати, други подминават тандема и го неглижират, трети запазват привидна неутралност. Но театралите и журналистите, винаги чувствителни към свободата на изразяване, заемат отбранителна позицията в полза на Мина и Весела.
Следва втори документален филм - "Звярът е още жив", който отново разтриса филмовата гилдия. В него Мина и Весела изследват досиетата на агентите в разработката "Звяр" на Държавна сигурност.
И докато колегите им - артисти и пишещи - се оплакват, че няма отрицателна критика, двата филма на Весела и Мина някак я обрират цялата.
"Интересен феномен. Първоначално малко страдахме, но после разбрахме, че двата филма са се превърнали в кауза за нас", обобщава Весела.
Двете провокативни ленти на Мина и Весела смесват документалистика с анимацията.
"Любопитството ни водеше. Когато правиш документалистика, черпиш от живота и го вкарваш в някаква структура за филм. Но животът винаги изненадва и тогава се налага да сменяш цялата линия, понякога на снимачната площадка. Автентичността е това, което печели хората в документалистиката. Хората вярват на документите, откриват се в чичо Тони и останалите герои", казва Весела.
Историята на тандема чичо Тони и Доньо Донев е антипод на отношенията между Мина и Весела. Те не просто работят заедно - Мина започва изречението, Весела го довършва в същия смисъл, двете мислят еднакво, казват едновременно определи думи, а свързаността им води до блестящите резултати.
"Бутай, бутай напред, винаги трябва да гониш тавана", казва Весела.
Самата тя е наясно с това мото от малка. Израснала в многодетното семейство на актрисата Снежана Казакова, тя и близначката й Биляна са на сцената от малки. Преди срещата си с Мина, Весела има 6 игрални филма с главни роли зад гърба си, обрали множество награди.
Докато тя се снима в български продукции, Мина Милева е в Лондон, където работи в рекламната сфера. Макар детството и да е тежко, белязано от борбата с анорексия и други препятствия, новото начало започва с приемането й в Художественото училище в Пловдив. "Късен тийнейдж период, когато разбрах, че ще щурея, рисувам и правя глупости".
Едва на 18 г., Мина заминава за чужбина, където първите й анимационни филми "Контрасти" и "Понеделнишки" обират големите международни награди. Работата й осигурява безпрепятствано напускане на България - нещо, което е лукс за периода в средата на 90-те години.
"Европа се обикаляще с рейс "Чавдар" Пред посолствата имаше безкрайни опашки, а мен ме питаха: "Момиче, как се докопа до тази възможност". А аз отговарях: "Направих едно филмче".
Достигнали успешно до върхове в професионалния си път, Мина и Весела се срещат по работа. Сестрите Казакови подготвят документален филм за майка си Снежина, а Мина прави анимациите по него - "Заради леля Снеже".
"Разказва се за група деца, които израстват в читалището. След това се пръскат по света, за да работят. Едно читалище ги събира и повежда в различни посоки. Филмът е за едно поколение, израснало между две системи, докоснало се хем до най-доброто от соца - клубната дейност, така и до демократичната свобода да пътуваш по света".
Филмът жъне успех, купен е от телевизия, а Мина и Весела стават тандем за постоянно.
"Като се събрахме, продължихме още по-нагоре. Тандемът е нещо като армия. Ако хората си пасват, стават чудеса. Както се казва в Библията - "Двама души правят църква".
Сега Мина и Весела са решени да помогнат на младите хора в България да минат по-лесно по пътя, през който са минали те. Това ще се случи по време на лекциите, които започват да водят през есента в Академия за творческо писане "Заешка дупка".
"Креативното писане не е просто писане. То трябва да бъде насочено към индустрията извън България. Искаме да научим по-младите как да се грижат цялостно за филмите си - понеже светът е море от филми. Важно е да разберат необходимостта от международния обмен, било то по фестивали или уъркшопи. Дори селекциите са сложна стратегическа работа, не e достатъчно просто да направиш добър филм", казва Весела.
Колкото и да си подготвен психически, трябва да знаеш, че зад граница има големи шамари от големи имена. Посрещат те цинизъм и сарказъм, неприсъщи за България, където всеки те тупа по рамота снизходително с думите "снимай, звучи интересно".
"Като идеш на "Берлинале" и като видиш, че там и малайзиецът, и японецът, и виетнамецът се явяват със същата тема, ще си дадеш сметка, че трябва да се надскочиш", казва Мила.
Друг важен урок в аванс преди началото на "Заешка дупка" научаваме и от Весела:
"Много е важно българските режисьори и сценаристи да знаят, че за да спечелят навън, трябва да се придържат към корените си, към своята идентичност. Не можеш да правиш американски филм в България, копирайки някакви неща от чужбина. Трябва да търсиш темите в собствената си страна".
Затова и Весела и Мина ще учат хората, които искат да се занимават с кино и сценарий как се правят нещата отвътре-навън.
И още един жокер от Мина за край: "Не качвайте филмите си в онлайн платформи. Това веднага ви дисквалифицира от всякакво участие и представяне пред по-сериозен кръг професионалисти".
Защото правенето на кино включва и добра презентация, и мениджмънт, а индустрията на киното търпи сериозни промени само за последните 10 години. Бъдете готови.
