Филмът като национален проблем

Ето ви национален проблем - все по-често съдим предварително и прибързано българските филми според избора им на тематика, начина им на финансиране и личността на режисьора.

Ето ви го и конкретния случай - актьорът и режисьор Максим Генчев, недолюбван от голяма част от българската киногилдия заради особения си характер и острия си език, успя да осъществи игрален филм за Васил Левски. Такъв, какъвто си нямаме от времето на родоначалника на българското кино Васил Гендов (оттогава имаме само един сериал и куп нереализирани сценарии и проекти).

Наистина Генчев направи същинска медийна трагикомедия от реализирането на филма и продукционният път на „Дякон Левски" има защо да предизвика скептицизъм и недоволство. Но въпреки това трябва да признаем, че филмът отдавна беше отписан и щом най-сетне излезе през тази седмица, гилдията предварително се беше подготвила да се възмути и да го срине със земята.

Малко след премиерата му в понеделник вечер започнаха и неибежните реакции. Спорни и безспорни киноавторитети, режисьори, сценаристи и даже праправнучката на Левски (!?) дружно взеха да се потрисат от продукцията. Доста от засегнатите признават, че не са гледали филма, но още трейлърът им станал неприятен (има защо), самият Генчев им е дваж по-неприятен, а колективната реакция показвала, че очакванията им са се потвърдили.

Случаят напомня на този отпреди няколко години със „Сбогом, мамо" - заради противоречивата личност на авторката, българо-италианката Мишел Бонев, и съмнителния път на финансиране (не успяхме да преглътнем едни 330 хил. лв. дофинансиране от българска страна) лентата беше смазана практически от всеки, който беше дочул отнякъде за съществуването й. Малцина въобще изгледаха филма и едва ли има голямо значение, че и техните отзиви бяха подобни.

„Дякон Левски" несъмнено ще бъде изгледан от значително повече хора, които имат доста за какво да го критикуват, както и, за щастие, достатъчно какво да харесат в него.

Липсващите традиции в жанра

Обективно погледнато, очакванията няма как да са големи заради цялостните ни традиции в историческите филми. По-скоро - в липсата на такива. От много години нямаме български исторически игрален филм, който да ни връща толкова назад във времето и да представя истински значими герои от историята ни, а за онези отпреди десетилетия не ни се иска да си спомняме. Известни изключения като „Сватбите на Иван Асен" и сериалите „Мера според мера" и „Записки по българските въстания" (мнозина сигурно биха споменали тук и „Аспарух") само потвърждават правилото.

Къде е „Дякон Левски" в този силно костюмиран исторически пейзаж?

Нито сред най-хубавите, нито сред най-лошите примери, както се оказва. Всъщност имаме един доста дълъг и амбициозен разказ (две части, общо над три часа и половина) с фрагментарна структура, който цели да създаде пъстра картина на годините преди Освобождението и който притежава немалко достойнства, пред които няма как съвсем да си затворим очите.

От пръв поглед личи, че филмът е заснет с динамика и с размах, каквито не сме свикнали да виждаме в българското кино, малко са кадрите и епизодите, които изглеждат евтино или недоизпипано. Екшън сцените са доста и в тях се забелязва тактическо и логистично разнообразие (престрелки, ръкопашен бой, превземане на крепост и прочутия Арабаконашки обир на Димитър Общи), както и стабилна хореография и разкадровка, при които зрителят рядко губи ориентация къде, как и какво се случва.

Някои ще се подразнят от твърде многото кадри на забавен каданс, от каратистките хватки, които си прилагат биещите се, и от някои престрелки, които са си в откровена уестърн стилистика. Непредубедените обаче няма да могат да отрекат, че всички те са добре реализирани и изглеждат много прилично. Битките са кървави и груби, а от насилието и мъченията почти нищо не е спестено.

Естествено, някои екшън сцени са нереалистични - но бихме ли погледнали на това нещо негативно, ако ставаше въпрос за холивудски или азиатски исторически екшън? Едва ли.

Природните картини не са акцент в „Дякон Левски", но създават интересна мистична атмосфера и са заснети стилно с динамична, рееща се камера, която понякога предлага напълно вертикален поглед към пейзажите. Операторът Христо Генков е изградил образ на красива, но също и буйна и сурова земя, на която се развива действието и през четирите годишни времена, а музиката на страхотната етно-ембиънт формация „Исихия" допълва внушението със своите кратки, ясни и обладаващи съзнанието мотиви.

40 са местата из България, в които се е снимал филмът - включително Видин и "Бабини Видини кули", Велико Търново, Копривщица, село Мокреш и няколко манастира. При художествен екип от 250 души и 500 статисти, участващи в най-мащабната сцена, си личи, че е вложено огромно количество труд във всеки етап от продукцията и в много аспекти този труд се отплаща и въобще не е за подценяване.

Старите проблеми на българското кино

Жалкото е, че при наличието на нужните production values, визия и атмосфера, „Дякон Левски" страда от до болка познати за българското кино проблеми - сценарни, структурни и актьорски. Разказът е колкото амбициозен, толкова и непоследователен. При поне пет основни сюжетни линии, фрагментарната структура води до натрупване на герои и събития, които обаче така и не се обединяват в нещо убедително и цялостно. По-скоро филмът се губи в заплитането на собствения си възел, който така и не успява да разплете.

Герои се появяват и изчезват без съвсем ясна логика, на някои сюжетни линии и епизоди е поставен необяснимо голям акцент, а други (привидно доста по-основни) биват отхвърлени някак набързо и по задължение. Твърде малко или съвсем никакво екранно време получават част от най-вълнуващите епизоди от живота на Левски - многобройните му скривалища и дегизировки, неговите безкрайни пътувания и убеждаването на хората да се обединят около обща и солидарна кауза.

Вместо това получаваме палитра от поддържащи герои, някои от тях с напълно неясно предназначение (например злият турски управник, изигран от самия Максим Генчев), а никой не успява да се открои като истински пълнокръвен персонаж, когото да запомним за дълго.

Заради липсата на фокус в историята страда и централният образ. От епизод на епизод Левски е ту светец с доста директни визуални и сценарни препратки към Христос, ту екшън герой с два пистолета в ръка, ту пее с ангелски глас, ту ръси мъдрости и сентенции, ту се хили докато ръфа хляб или неочаквано тегли една звучна псувня, за да видим, че и той е човек като нас.

Да, налице е стремежът Левски да бъде показан по реалистичен и правдив начин, има го опита да бъде изграден образ отвъд постулатите и клишетата, с които са ни го набивали толкова години - добри намерения с неравен резултат при един все пак твърдо и достойно поет авторски риск.

Към края героят взима някои решения, от които зрителите може и да останат неприятно изненадани, но които вероятно ще ги накарат да разсъдят по нов начин за смисъла на извършеното от Левски (няма да ги обсъждаме, за да избегнем спойлерите). А това би означавало, че филмът може и да е изпълнил целта си.

А ако ни се иска нещо повече?

Като цяло обаче изглежда Максим Генчев просто си е поставил твърде амбициозна задача за собствените си възможности. Но също така се е решил да не се съобразява с очакванията на публиката и просто да разгърне своята представа за героя и да зададе своите въпроси за него - път, по който много други автори не биха се осмелили да поемат, подхващайки темата „Левски".

Гарантирано за „Дякон Левски" тепърва ще се говори много, ще назреят и още скандали около филма. Ще го подиграват и оплюват, а шегичките с него ще влязат в ежедневието ни  - черният PR обаче ще е в негова полза, както отдавна отчете и самият режисьор.

Сега на продукцията й предстои турне из страната, интересът към нея е голям, хиляди ще я гледат и поне част от тях ще се зарадват, че вече си имаме модерен пълнометражен игрален филм за Левски.

А ако ни се иска крайният резултат да е по-качествен? Това може да стане, когато започнем да правим десетки игрални филми всяка година и поне няколко от тях са исторически и притежават подобни амбиции и подобен размах. С по един исторически епос на всеки няколко десетилетия няма как нивото да е различно от това.

#38 boris 19.02.2015 в 08:49:25

Извинявайте, но какво лошо виждате в това Левски да бъде "митологизиран

#40 gullwing 19.02.2015 в 09:11:38

Господин Борис, отговорът на въпроса ви се състои от две части. Първо - що е "митологизация"? Опитват се да ни убедят, че неточностите в преподаваната у нас история идват от липса на източници, неясноти и т.н. Това не е верно. Новата българска история практически не съдържа бели петна. Така че това, което се нарича у нас "исторически митове" са си съзнателно изградени и внедрени в масовото съзнание пропагандни лъжи. Второ и най-важно - защо е трябвало да се изгражда и внедрява в българското съзнание тази система от лъжи? С едно изречение - като всички други лъжи и те се използват за оглупяване на хората. Образът на Левски е една от най-важните системни лъжи, създадени за тази цел у нас. На практика това е един безкрайно идеализиран портрет на българина, който въздейства върху всички най-вече с ласкателство. Това му е лошото да е "митологизиран". Ако пък искате по-сериозно да се занимаете с проблема на историческата ни пропаганда, то аз винаги препоръчва едно изследване, което можете да прочетете тук: "Роля на историята в българската история" в две части, http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1

#41 boris 19.02.2015 в 10:03:57

Прочетох статията, но си признавам, че не разбрах какъв смисъл влагате в нея катоя цитирате. Според статията всичко е "ОК"- историята на България играе същата роля в историята ни каквато роля играе историята в историята на която и да е друга държава. Всички цитирани приоми там, можете "да си ги познаете" ако отделите повечко време да гледате холивудски филми. "Американеца" е винаги с голямо превъзходство пред местните туземци..

#42 John Smith 19.02.2015 в 10:37:58

Ало...Другарите, кат говорим за национални герой и митове, дайте да погледнем и другите народи !!!! Вилхелм Тел е най-големият национален герой на Швейцария. Всичко, което се знае за него е всъщност една легенда, няма нищо доказано. Защо е национален герой- освободителната война на швейцарския народ против австрийското владичество на Хабсбургите. Според легендата убива Херман Геслер — австрийският управител на Алтдорф, столицата на кантона Ури, с което започва въстание, довело до независимостта на Швейцария. Симон Боливар- Национален герой на Венецуела. латиноамерикански революционер, генерал и политик, най-влиятелният и известен от ръководителите на войните за независимост на испанските колонии в Америка. Гърция- Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 год. робство и затвор" Та искам да кажа ,че в повечето страни , националните герой са борци за свобода и независимост и са митологизирани. Даже в САЩ националните герой , Джеси Джеймс и Бъфало Бил са митологизирани- единия голям стрелец и обирджия , а другия , голям ловец (69 бизона за един ден )

#43 gullwing 19.02.2015 в 11:03:28

Господин Смит, трябва да правите разлика между "национален герой" и "национален идеал". Герои има всяка нация и всяка държава. някои от тях са реални, други са измислено, но ги има. Ако Левски беше само герой, нямаше да водим този спор. Проблемът е, че той е превърнат в идеал. И както правилно посочи в един от коментарите си господин Янаки, този идеал е служил за пропаганда на една конкретна ценностна система. Въпросната система се срути, защоте се оказа фалшива. А средствата за нейното пропагандиране още кретат. Понастоящем Левски е фалшив образ. И цялата борба не е около реалния човек, а около този образ. Едните искат да разберат какъв е бил Левски в действителност и след това сами да решават дали е бил идеал или герой, или бандит. А другите им пречат. И не защото ги е еня за Левски. Просто ако хората се научат да мислят сами, няма да могат толкова много да ги лъжат. Това е, господин Смит. Успех!

#44 boris 19.02.2015 в 11:31:31

Кой пречи, Левски да се разбере какъв е бил? Кои материали за него са укрити или забранени или забравени?

#46 John Smith 19.02.2015 в 12:03:37

Убаво де Г-н gullwing , може ли да конкретизирате за каква "конкретна ценностна система" споменавате? И коя "конкретна ценностна система" се е срутила? Може би да обичаш родината и да се бориш за свободата и е фалшива система според Вас? Да обединяваш нацията ,около идеалите за свобода, равенство, братство е фалшиво? Да подозирам ли ,че намеквате....че Левски е комунист и се използва в комунистическата пропаганда???

#47 gullwing 19.02.2015 в 12:29:05

Господин Смит, Левски не е комунист, но активно и целенасочено се е използвал от комунистическата пропаганда. Другарят Георги Димитров е дал изрично указание "да не се дава Левски на фашистите!" и почти всичко, което знаем за него, е в изпълнение на това указание. Ако имате желание, пуснете си те това предаване по радио "Христо Ботев" - http://bnr.bg/hristobotev/post/100514507/ Там за това се говори повече, а и от по-знаещи от мен хора. И още веднъж - успехове!

#48 John Smith 19.02.2015 в 12:35:05

Ок , а според Вас , кой трябва да бъде национален герой? Има ли такъв? ps Ботев не става , бил е анархист

#49 boris 19.02.2015 в 13:03:04

Рачко Пръдлето.....

#50 паяка 19.02.2015 в 13:04:19

Какъв е проблемът някой да бъде считан за идеал? Хора различни, всеки с предпочитанията си, с мирогледа си, с убежденията си, с фетишите си. Предполагам из Историческите факултети щъкат докторанти, доценти и професори, които служебно са ангажирани да анализират събитията и личностите , които взаимно са се обуславяли. Вероятно и не малка част са финансово стимулирани допълнително и странично от апологетите на различни хипотези, за да ги направят официални теории. Та питам се аз, ако е истина, каква е целта на занятието, ако спонсор е ДПС?

#52 gullwing 19.02.2015 в 13:22:23

Господин Смит, Моето мнение по въпроса за наличието на национален идеал съвпада с това, което се съдържа в статия “Роля на историята в българската история” и която все препоръчвам за четене. В предишните коментари има и линк. Затова направо ще цитирам оттам два пасажа, към които нямам какво да добавя: Първият е: “Националният идеал, най-вече персонифициран национален идеал е сигурен признак за национална изостаналост. Напредналите народи просто нямат такива. И не защото в тяхната история липсват достойни и заслужени хора. Нямат, защото напредналост означава мислене и реализъм. Достатъчно са умни да разбират недостижимостта на идеала. Така че дори и опит да се създаде такъв при такива народи е обречен на неуспех. Българският народ обаче още не е сред тях. Затова присътствието на национален идеал у нас е съвсем закономерно. Народи като нашия лесно се водят по готови авторитети, от чието име се осъществява насочване на народните маси в нужна посока. Такива авторитети винаги играят и важна ритуална роля - пред техните паметници и портрети се полагат клетви, отчитат се резултати, техните слова се ползват за цитати, постъпки - за пример и още, и още, и още. Системата от публични ритуали винаги е много важна част от пропагандата. Колкото по-примитивна е обработваната «целева група», толкова повече, по-мащабни и шумни са ритуалите.» Вторият цитат е: «Както вече се каза, наличието на персонифициран национален идеал е сигурен признак за национална изостаналост. Но народ, който си издига за национален идеал детеубиец, автоматично се самопоставя извън кръга на умните и нравствените народи. А вече е време българите да престанат да стоят извън него.»

#53 паяка 19.02.2015 в 13:30:41

"Парица е царица." Натам клоним явно.

#54 boris 19.02.2015 в 13:30:55

"Националният идеал, най-вече персонифициран национален идеал е сигурен признак за национална изостаналост. Напредналите народи просто нямат такива. И не защото в тяхната история липсват достойни и заслужени хора. Нямат, защото напредналост означава мислене и реализъм." ____________ Това просто не е вярно.

#55 boris 19.02.2015 в 13:37:02

Кои са според Вас "умните и нравствени народи", извинявайе, та да имаме малко конкретика за база за дискусията?

Новините

Най-четените