По-добре повече Викторовци, отколкото повече ботове

Какво пък толкова срамно има мъж да плаче?

Това им е проблемът на политицуте у нас - много често нямат връзка с реалността и разчитат на гръмките приказки

Колко пъти ще я настъпват тая мотика след изборите

Кофеин

Легендарните простаци в киното

Големият Лебовски 14.02.2015, 20:14

От Тони Монтана до Албърт Спика – кое ни привлича към тяхната свинщина? Вижте в галерията.

Тони Монтана, “Белязаният”

Долнопробен кубински бандит с чудовищен апетит за успех, изхвърлен от режима на Кастро в Маями – там, където кокаиновите мечти се сбъдват. Тони Монтана е разкошен простак, добре дрогиран дегенерат и свиреп селски новобогаташ, готов да разреже лицемерието на висшата класа с моторна резачка.

Стъпил върху трупове на конкуренти, Монтана изкачва кокаиновата планина на успеха, изшмърква своята американска мечта и се превръща в най-забавното парвеню под слънцето.

Пачино е майстор на over the top изпълненията, а персонажът на Тони Монтана предлага изобилие от възможности за крадящо сцени шоу.

Простащината никога не е изглеждала толкова вдъхновяваща и заразителна.

Албърт Спика, “Готвачът, крадецът, неговата съпруга и нейният любовник”

Сър Майкъл Гамбън прави ролята на живота си в кошмарния шедьовър на Питър Грийнуей “Готвачът, крадецът, неговата съпруга и нейният любовник”, интерпретиран от някои като критика към политиката на Маргарет Тачър от 80-те години на миналия век, смачкала малкия човек и издигнала на пиедестал съсловието на богаташите.

Свирепият и нагъл Албърт Спика държи изискан ресторант с тежкарска атмосфера, великолепни ренесансови картини по стените и амбициозно меню. Но той самият е ходещото, уриниращо и проклинащо отрицание на добрия тон, вкус и цивилизовани порядки.

Спика се разпорежда с клиенти и служители, тормози хаотично хората, забранява на посетителите да четат нещо различно от менюто и в една от най-бруталните сцени забива вилица в бузата на млада жена, която му разкрива неприятна истина.

Спика е простак, когото ще мразите с удоволствие, независимо дали е алегория на циничната доминация на безскрупулния, подкрепен от правителството бизнес върху обикновените хора.

Лейтенантът от “Лошият лейтенант”

Харви Кайтел постига съвършено актьорско откровение с ролята на поквареното ченге, изпълнено със себеомраза, католическа вина и едва потискан гняв.

Деградацията на безименния лейтенант е показана от режисьора Абел Ферара в серия от кошмарни епизоди, уловили невероятна нюйоркска атмосфера. От всички дегенерати в селекцията, Лейтенантът е най-отчаян и с кастрирано его.

Легендарна остава сцената, в която антигероят на Кайтел спира две млади момичета за пътно нарушение и кара едното да симулира фелацио през прозореца докато той мастурбира до колата й.

Джейк ЛаМота, “Разяреният бик”

Базиран на живота на истинския боксьор Джейк ЛаМота – печално известен простак с особено висока поносимост към физическо наказание на ринга. ЛаМота е кълбо от негативна енергия, способен да обезобрази неопитен противник, защото е чул, че е жена му го смята за умерено привлекателен.

Джейк е воден от примитивни емоции и комплекси за малоценност. Ревността го изгаря, импулсивната агресивност го отчуждава от близките му и го превръща в човешка развалина.

Тук Де Ниро прави едно от най-великите актьорски изпълнения в историята на киното и пресъздава животинската природа на базовата прото-батка ЛаМота по изключително органичен начин.

Ники Санторо,“Казино”

В епичната си, оперна драма за Лас Вегас, режисьорът Мартин Скорсезе предлага карнавал на простащината и незачитането на достойнството на другите хора, олицетворено от дребничкия, но свръхагресивен гангстер Ники Санторо.

Джо Пеши е на върха на играта си в образа на псуващо природно бедствие с влечение към кокаина, хазарта, обирите, ресторантите и шоугърлите. Персонажът на Пеши обича да се гаври с местните селяци от Лас Вегас, Невада, но неговият итало-американски мачизъм е точно толкова пещерен, колкото и на най-свирепото хилбили от дълбокия Юг.

Бил “Касапина”, “Бандите на Ню Йорк”

С мазна пригладена назад коса, изкривена походка, едно изкуствено око и кипящ от унищожителна енергия, Бил “Касапина” е ултимативният ксенофоб и американски патриот от средата на XIX век.

В ръцете на Даниъл Дей Луис този персонаж се превръща в опустошителна стихия. Бил е касапин по професия и призвание – той е брутално политическо животно и варварски вожд, който не признава никакви дипломатически увъртания и плюе върху кодовете на джентълменството и възпитанието.

Най-убедителният му аргумент е сатърът със засъхнала кръв по острието, който понякога изглежда като естествено продължение на сухата му твърда ръка.

Джо Кабът, “Глутница кучета”

Майстор на лошото отношение от старата школа, Джо Кабът е изигран от грубоватия актьор Лорънс Тиърни, печално известен с просташките си изцепки в истинския живот. Брилянтно кастинг решение на режисьора и сценариста Куентин Тарантино.

Има едно парче знаменит диалог от филма, което заключва в себе си цялото отвратително очарование на Джо Кабът. Докато планира обир на магазин за бижута с няколко наемни разбойника, Джо им раздава кодови имена на цветове – “... ти си мистър “бял”, ти си мистър “син”, ти си мистър “розов”...”. Персонажът на Стив Бушеми е недоволен от своя прякор и протестира: “защо аз да съм мистър “розов”?

Бруталният Кабът отвръща: “Защото си педал, разбра ли!”. Начинът, по който Тиърни доставя репликата, е чисто злато и ярка илюстрация на разкошната простащина на персонажа.

Франк Бут, “Синьо кадифе”

Патологичен простак с влечение към сексуалните перверзии, високите скорости, пиперливите изрази и тормоза над невинни.

Презира европейската бира “Хайнекен” и е ревностен, агресивен апологет на американското пиво “Pabst Blue Ribbon”. Слабо място - меланхоличният шедьовър на Рой Орбисън In Dreams.

Франк Бут е вдъхновен от архетипа на нарцистичния насилник, но в образа са вплетени тревожни сюрреалистични мотиви, запазена марка на режисьора Дейвид Линч. Денис Хопър е гениален в ролята на кошмарния вулгарен варварин.

Малкият Зе, “Градът на Бога”

Брутален бразилски бандит от фавелите на Рио де Жанейро, известен като “Зарчето”, “Малкият Зар”, “Малкият Зе” или просто като онзи неграмотен южноамерикански селянин, който се забавлява като унижава, изнасилва и убива.

Зе е социален инвалид без каквито и да е било обноски и вкус, разресва косата си с разкривена вилица, но движи внушителен наркобизнес и респектира с невижданата си агресия и алфа-простащина.

Този изключителен персонаж е една от основните причини “Градът на Бога” да се превърне в модерна класика.

Стенли Ковалски, “Трамвай желание”

“Стелаааааа! О, Стелаааааа!”, един от най-прочутите крясъци в света на киното, произведен от харизматичният простак Стенли Ковалски. Марлон Брандо е гениален в ролята на създадения от Тенеси Уилямс персонаж, оживял на сребърния екран под режисурата на Елия Казан.

Ковалски е груб представител на работническата класа, минал през ада на Втората световна война с избухлив нрав и навик да раздава шамари на жена си.

Той действа като отблъскващ пещерен човек, но благодарение на майсторството на Брандо публиката се ангажира емоционално с простоватия Стенли и по един перверзен начин е на негова страна.

Ейлиън, “Купонджийки”

Пост-модерна версия и мета коментар на образа на буйстващия американски сельо с фетиш към оръжията и кошмарните облекла. С расти, цветни ризки и grill-овани зъби, Ейлиън функционира като парти простак и пощенска картичка на YOLO и SWAG поколението.

Той е заблуденият, кичозен и самовлюбен идол на съвременните хип-хоп тийнейджъри, които не могат да разпознаят своя сбъркан ролеви модел в старата школа.

Актьорът Джеймс Франко и режисьорът Хармани Кроийн създават примитивен, но привлекателен плажен простак със слабоумен стил и иронична харизма.

Качественото кино предлага изобилие от вулгарни властелини на варварщината, лошия вкус и още по-лошите обноски.

Седмото изкуство насища колективното въображение с очарователно отблъскващи образи на самовлюбени и свирепи селяни с епично его. Нарцистични насилници и примитиви, които никой не иска да среща в истинския живот.

Но в деформираната филмова реалност през техните трансгресии ние вторично изживяваме "блаженството на злото". Наслаждаваме се на свободата да не зачиташ правилата и чувствата на другите, и то без да изпитваме истинска вина и без да възмущаваме хората около нас.

Предлагаме ви селекция от най-иконичните и харизматични over the top простаци и носители на анти-цивилизационна свинщина.