За мнозина, особено за милениалите, "Матрицата" беше филм, изпреварил времето си. Мрачният техно-епос на Уашовски излиза точно преди 20 години и променя завинаги кино индустрията.
Специалните ефекти като крушумите на забавен каданс са прекопирани от десетки блокбастъри, а колебанията около изкуствения интелект и виртуалната реалност звучат все по-актуално.
Поколението, което идва след милениалите, или така нареченото Поколение Z, обаче не е на същото мнение.
Според "специалните снежинки", както ги наричат, това е филм, който също както цялата вселена в продукцията на Уашовски, е безнадеждно заседнал в 90-те години на XX-ти век.
За тези, които са позабравили какво се случва - главният герой - Томас А. Андерсън - е софтуерен специалист, който в свободното си време се подвизава като хакер с прякора Нео. Според поколението Z той обаче не използва технологичните си умения, за да работи за някаква кауза. Вместо това, след като получава няколко криптирани съобщения, стига до Морфей и Тринити, които явно обичат претенциозните прякори точно толкова, колкото и Нео.
Те му съобщават обезпокоителни новини - светът, както го познаваме, е симулация - виртуална реалност, наречена Матрицата, докато реалният свят представлява постапокалиптичен кошмар. Не само, че е имало война между хората и изкуствения интелект, но изкуственият интелект е спечелил и сега човеците чакат нов живот в капсули с плазма, докато компютърно-генерираният свят се прожектира в главите им.
Сега, когато знае, че светът е една огромна компютърна игра, Нео може да променя правилата. Още по-хубавото е, че той очевидно е Избраният - лидер, подобен на Бог, орисан да спаси човечеството.
Сюжетът е невероятно добър, но според по-младото поколение има и своите недостатъци.
В реалностите на 2019 г. за мнозина изглежда обидно, че главният герой е бял мъж, а двамата му поддръжници са чернокож и жена, които като че ли имат за задача главно да го уверяват каква огромна дарба има. Тринити дори се влюбва в Нео, което според някои е напълно необосновано.
За тях Нео е от онези персонажи, които не правят почти нищо, за да заслужат статута си на герои - все пак той става героят на Матрицата не благодарение на уменията си, а защото по думите на Морфей "иска да повярва".
В миналото си на програмист Андерсън не изглежда като най-предопределения да бъде месия, като поколението Z отчита, че той не е екоактивист и няма политически пристрастия. Вместо това е самотник, който е провъзгласен за Избрания заради киберпрестъпленията си и заради предчувствието му, че светът, в който живее, не е съвсем истински.
"Чувствал си през целия си живот, че има нещо нередно", му казва Морфей възхитен. Само че в момента това звучи малко старомодно, особено за някой, който току-що е завършил университет и перспективите пред него все още са неясни. Андерсън не се буди през нощта, загрижен за климатичните промени, не го интересува расизмът или политическите сътресения.
"Матрицата" може да напомня на "Алиса в Страната на чудесата", но за Поколението Z филмът има само едно послание - "Животът през 90-те беше по-лек, но хората се оплакваха повече".
Фантазията да срутиш целия небостъргач, в който работиш, при това придружен от сексапилна амазонка в черна кожа изглежда крайно наивна за поколението, родено след излизането на "Матрицата". За тях да имаш добре платена стабилна работа, макар и с шеф гадняр, е мечта, а не наказание.
Повечето апокалиптични филми в момента разглеждат въпросите за климатичните катаклизми, икономическите кризи и военните конфликти, докатоУашовски смятат, че да седиш удобно пред компютъра е тъпо.
Агент Смит обяснява, че машините нападат, защото човечеството е в своя пик. Според Gen-Z не можем да кажем същото през 2019 година.
