"Рано или късно всеки човек измисля за себе си история, която смята за свой живот." Думите на Макс Фриш звучат особено актуално в контекста на един от очакваните филми на годината - "Рокетмен".
В последните близо двайсет години живата легенда сър Елтън Джон и съпругът му Дейвид Фърниш се опитват да проправят път към екраните на биографичен филм, посветен на живота на един от знаковите музикални изпълнителни на нашето време. След няколко продуцентски компании и радикално смени в екипа на проекта, днес най-накрая пред зрителите се появява "Рокетмен".
И спокойно можем да си отдъхнем. Чакането си е струвало. Музикалният биографичен филм е една от най-добрите ленти, посветени на музикалната индустрия от последните години. Само две седмици след първото си показване, на кинофестивала в Кан на 16 май, филмът тръгва по кината у нас. Премиерата ще бъде на 31 май.
Зад "Рокетмен" застава стабилен екип. На първо място това е самият Елтън Джон, който е изпълнителен продуцент. Режисьор е Декстър Флечър, чието име неминуемо пораждаше сравнения между противоречивата "Бохемска рапсодия" и "Рокетмен". Още с появата на трейлъра, се появиха предположения, че филмът за Елтън Джон ще бъде поредният недотам успешен опит за достойно представяне на една музикална икона.
За разлика от "Бохемска рапсодия", който Флечър се наложи да довърши, този път режисьорът оформя една завършена и устойчива история, подкрепена с всичко необходимо, за да се превърне в хит.
Заслугата неминуемо е и на Лий Хол, който пише сценария за филма. Драматургът и сценарист има опит в писането на мюзикъли като класиката "Били Елиът" (2000) и филмовата адаптация на "Котките", която очакваме тази година. В портфолиото му влизат още "Гордост и предразсъдъци" (2005) и "Довереникът на кралицата" (2017). Най-големият му успех като сценарист на "Рокетмен" е наличието на обединяващи теми в историята. Всеки може да ги формулира различно, но в общи линии всичко гравитира между устояването, оцеляването и търсенето на себе си.
Още с началните кадри на филма става ясно, че историята няма да бъде разглеждана на повърхността. Съсипаният Елтън Джон пристига в клиниката в сценичен костюм и задава тона на приятните контрасти в картината, които ще се наблюдават до самия край на филма. От този момент, с помощта на ретроспекцията, историята се разгръща във вид на изповед на главния герой - още един пример за създаването на интимност между зрителя и персонажа.
Хол и Флечър ни срещат с Елтън Джон във времето, когато той е още закръглено малко момче на име Реджиналд Дуайт. Живее с родителите си и тогава се появяват първите пробойни в отглеждането, които ще отзвучават дълги години. Зрителят вижда как от срамежливо очилато момче, Реджи бавно се превръща в ексцентричния, пристрастен към дрогата, алкохола и секса Елтън Джон. Семейните проблеми, оставили траен отпечатък върху младото момче, пораждат разочарованията му в зрелите години, а славата се оказва прекалено силно бреме.
Филмът не спестява деликатни моменти от биографията на Елтън Джон като връзката му с мениджъра му Джон Рийд (Ричард Мадън) и секс сцената между двамата, последствията от разгулния начин на живот и крехките семейни отнашения. Ясни и точни послания и ключове са плюсовете, на които стъпва "Рокетмен". В този смисъл сравнението между "Бохемска рапсодия" идва несъзнателно, защото "Рокетмен" има всичко, което предишният филм на Флечър нямаше. Вероятно една от главните причини е късната намеса на Флечър, който трябваше да замени Браян Сингър като режисьор на проекта за Фреди Меркюри. И докато още сме на темата, "Рокетмен" също не следва точно хронологията и развоя на събитията така, както са се случили в реалния живот. Разликата тук е, че избраният подход е оправдан и стои на мястото си на общия фон. Фантастичните елементи много помагат да се откроят режисьорските послания, тъй като разширяват обхвата на средствата, с които боравят Флечър, актьорите, целият екип.
С "Рокетмен" Флечър достига най-високата точка в кариерата си като режисьор до този момент. Постигнат е идеалният баланс между биографичен филм и мюзикъл. Всъщност не можем да наречем "Рокетмен" нито едното от двете. Избягано е от суровия биографичен материал, струпан като в документален филм, но е пропусната и характерната за повечето мюзикъли сладникавост. Вместо това, рок класиките на Елтън Джон са умело вплетени в развитието на действието, така че да придвижват действието напред, а не да бъдат само кулминационни точки на определени сцени.
Едни от най-добрите попадения на Флечър е именно прочитът на песните, като например "I Want Love", която се изпълнява от всички членове на семейство Дуайт. Героите живеят под ритмите на рок класиките на Елтън Джон, и най-хубавото е, че не популярността на песните прави филма добър.
Това, което важи за Флечър, е валидно и за изпълнителя на главната роля - Тарън Еджъртън. Да играеш Елтън Джон и то пред самия Елтън Джон, който надзирава продукцията, е повече от предизвикателство и Еджъртън достойно го изнася на гърба си. Това е най-добрата и най-сложната роля в кариерата на 30-годишния Еджъртън до този момент. Останалите силни изпълнения са на Ричард Мадън в ролята на Джон Рийд и Брайс Далас Хауърд в ролята на Шийла Айлийн, майката на Елтън Джон.
След първото показване на "Рокетмен" на кинофестивала в Кан преди дни, филмът беше посрещнат с няколкоминутни аплодисменти, Тарън Еджъртън се просълзи, а Елтън Джон го прегърна в знак на благодарност. Да кажем, че тези реакции са напълно обясними, е малко. "Рокетмен" е удоволствие за сетивата. Удоволствие за феновете на Елтън Джон, попа, музикалните и биографичните филми, доброто кино.
Макар и с известни фактологически неточности, филмът разказва историята на един човек, който въпреки многото трудности успява да постигне недостижимата за мнозина цел - да открие себе си, да постигне вътрешен мир, но преди всичко - да прости.
"Рокетмен" е по кината от 31 май.
