"Полет над кукувиче гнездо", "Коса", "Рагтайм", "Амадеус", "Народът срещу Лари Флинт", "Човек на Луната"... Да си режисирал всички тези културни събития означава да си бил легендарна филмова фигура, гигант на визуалния разказ и свободата да правиш кино без страх. Такъв беше човекът зад тези произвездения – великият Милош Форман.
Да се говори за него в минало време е тъжно. Той почина на 86 години на нощта на петък 13-и април, в дома си в Кънектикът. Форман оставя своето изключително филмово наследство и историята на един невероятен живот, белязан от бесовете на историята и белязал културния облик на Западния свят.
Милош Форман действително беше един от последните исполини на киното. На онова великанско и сериозно кино, което живееше от своята смелост и свобода.
Преди ботушът на корпоративната машина, захранвана от демографски проучвания и комиксови екранизации, окончателно да се намести плътно върху лицето на голямото кино, по света бродеха гиганти като Милош Форман. Днес те са все по-малко. Последните 10 години креативно разложение на индустрията окончателно бяха отчуждили легендарния чех и той стоеше на спокойствие извън снимачните площадки.
Но това, което е направил, е повече от достатъчно. За своята 50-годишна кариера той има сравнително малко филми - под 20, но голяма част от тях са събития с монументално влияние върху киното и изкуството от последните четири десетилетия на на XX век.
Със своята внушителна професионална траектория Форман се нарежда до имена като Стенли Кубрик и Андрей Тарковски - гениални визионери, които са режисирали малко произведения, но със стряскащо висок "коефициент на легендарност".
Животът на Милош Форман е тежък, превратен и богат. Той се ражда в началото на 30-те години на миналия век в Чехословакия. Родителите му умират в концентрационните лагери на нацистката машина за смърт и той е отгледан от роднини и близки на семейството. Години по-късно разбира, че биологичният му баща всъщност е архитект с еврейски произход, който е оцелял етническите изтребления на Третия райх.
Периодът на Втората световна война оставя дълбок отпечатък в съзнанието на младия Милош и посява в мозъка му желанието за свобода, смисъл и бунт срещу тоталитарната власт във всяка идеологическа одежда.
След нацистите Форман вижда патологията на комунистите. Той се превръща в успешен млад режисьор в Чехословакия с качествени ранни филми като "Черен Петъпр" и "Любовта на русокосата", с които през 60-те стават част от "новата чешка вълна", наричана още и "чешкото чудо".
През 1967-а режисира прекрасния "Балът на пожарникарите" - сатира на социалистическата бюрокрация. Властта не харесва филма и Форман изпада в немилост. През 1968-а е в Париж, когато войските на СССР окупират Чехословакия по време на Пражката пролет. Той решава да емигрира в Америка.
Там Форман процъфтява и се превръща в жива легенда. Житейският му опит с тоталитарните чудовища и таланта му да разказва историите на бунтари, неудачници и чудаци извън системата, го превръщат в идеалния творец на контракултурната епоха.
Той е човекът за точно това време и точно това място. С "Полет над кукувиче гнездо" и "Коса" имигрантът Форман се доказва като режисьор, който познава в дълбочина културните процеси и явления в Америка и може да прави "по-американски" произведения от повечето местни творци.
В повечето си филми той изследва конфликтът между индивида и колектива, човекът срещу обществото, смазващата сила на конформизма срещу апетита за живот на свободолюбивия дух.
Персонажите в "Полет над кукувиче гнездо", "Коса", "Амадеус", "Рагтайм", "Народът срещу Лари Флинт", "Човек на луната" и "Призраците на Гоя" си приличат по своята неприспособимост към социалната среда, те се отличават с агресивното си плуване срещу течението. То понякога завършва с удавяне, но в съзнанието остава усещането, че усилието си е струвало.
Форман е фигура на свободата, смелостта и силата. Той преминава през ада, за да създаде някои от най-влиятелните и разпознаваеми филмови произведения за последния половин век.
Визуално пленителни и драматургично дълбоки химни на бунта срещу превръщането на индивида в безличностна и бездушна брънка от системата.
Във време, в което процъфтяват фалшивите форми на бунт и протест, свободата на изразяването е заплашена точно от хората, които смятат себе си за носители на бъдещето, а комфортното лицемерие е заменило органичния импулс към промяна.
