Новата визуална феерия на Уашовски

Планът беше друг. Миналата година брат и сестра Уашовски (бившите „братя Уашовски") трябваше да отпразнуват 15-годишнината от излизането на своя сайбърпънк епос „Матрицата" - и то с издаването на новия си филм „Пътят на Юпитер".

Продукцията обаче беше отложена с повече от шест месеца и вместо на 25 юли 2014 г. Warner Bros. я издава едва сега, а официално обявената причина е нуждата от повече време за довършване на огромното количество визуални ефекти.

От вчера „Пътят на Юпитер" вече е и по българските кина и можем да кажем, че визуалната му част наистина е сред най-зашеметяващите, които сме виждали в един жанр, до голяма степен базиран на визуалните ефекти.

В същото време обаче Warner Bros. изглежда не положи големи усилия предварително да обясни на аудиторията за какво става дума във филма, а това не изглежда сложна задача. „Пътят на Юпитер" е фантастична приказка, разказана с възможно най-голям размах, в която човечеството е на дъното на галактическата еволюционна стълбица.

Историята започва, когато генетично усъвършенстваният бивш военен Кейн (Чанинг Тейтъм), половин човек и половин вълк, е изпратен да открие Юпитер Джоунс (Мила Кунинс), на пръв поглед обикновена млада жена, чийто генетичен код може да я превърне в следващия владетел на Вселената. Те обикалят различни планети и се борят с дебнещите ги опасности, за да изиграят решаваща роля в борбата за надмощие между наследниците на най-могъщата династия във Вселената.

„Това е фантастична космическа опера", описва своя филм режисьорското дуо Уашовски. „Съдържа елементи от много жанрове, които обичаме. Има доста екшън и доста романтика".

Засега обаче отзивите за филма не са особено добри

През 2012 г. Уашовски разгърнаха темата за прераждането в дръзкия тричасов епос „Облакът Атлас". За някои филмът е любим, за други по-скоро пропада в собствената си клопка, но така или иначе, не може да се отрече смелият му подход в изграждането на нелинейния разказ - истинско предизвикателство за зрителите, привикнали към класическото сюжетостроене.

В „Пътят на Юпитер" отново я има и приказната фантастика, и идеите за прераждането и свързаните съдби на всеки от нас, но смелост личи само на ниво визуални идеи, качили бюджета до привидно невъзвръщаемите 175 милиона долара.

Да, Уашовски винаги са отделяли голямо внимание на естетиката, но тук толкова са се концентрирали в усъвършенстването на уникалните футуристични дизайни, архитектури, технологии и облекла, че основната история е останала на доста заден план и авторите не полагат особени старания да запълнят сериозните логически дупки в нея.

Забравете „Матрицата" и „Облакът Атлас", основните конфликти в „Пътят на Юпитер" просто няма да стимулират мозъка ви. Не че Уашовски са се отказали да правят политически и обществени оценки в своите филми. Тук концепцията за на практика безсмъртен елит, който се „храни" от други цивилизации в галактиката, служи за очевидна, но по-скоро ленива критика към капитализма. В тази алтернативна вселена дори геноцидът се случва в името на печалбата, а явно няма нищо по-изгодно от това да източваш колективната живителна енергия на цели планети, пълни с хора.

Междувременно героите (и актьорите) страдат от твърде нелепите неща, които са принудени да правят. Британецът Еди Редмейн се радва на номинацията за „Оскар" за ролята на Стивън Хокинг в „Теорията на всичко", но критиците твърдят, че тукашната му проява като зъл галактически кмет фактически подсигурява статуетката на конкурента му Майкъл Кийтън.

В отсрещния лагер, заострените уши на Чанинг Тейтъм и зелено-жълтата му брадичка би трябвало да подсказват, че той не е точно човек. Самият му персонаж Кейн твърди, че има повече общо с кучетата - на която информация Юпитер цялата грейва от радост: „Обичам кучетата, винаги съм ги обичала". Този диалог е изложен даже в трейлъра.

Повече размах от необходимото

„Изглежда не сме много добри в това да правим малки неща. Постоянно си казваме „Хайде да направим малък филм". Но накрая той винаги става невероятно комплексен. Винаги искаме някак да намерим нещо, което е различно и което друг не е опитвал", признава Лана Уашовски.

Може би всичко опира именно до тази амбиция за изграждането на цели светове - амбиция, с която Уашовски изпъкнаха в „Матрицата". Но техните слабости изникнаха още при двете продължения на „Матрицата", където мащабите на проекта просто им попречиха да запазят фокуса си върху основния сюжет.

До днес Уашовски продължават да реализират филмите си с размах - обикновено повече, отколкото сценарият може да понесе. И дори по-противоречивите им ленти като Speed Racer и продълженията на „Матрицата" си имат своите верни фенове, тъй че несъмнено и „Пътят на Юпитер" ще си намери такива.

И ако не с друго, той ще бъде запомнен с наистина помитащите визуални ефекти, които вдигат летвата за бъдещото блокбъстър кино с още едно ниво нагоре.